Прочетено:2044
russia

Поредната трагедия в Русия предизвика много коментари в социалните мрежи. В повечето от тях разчетох един въпрос: ЗАЩО! Отговорите избягваха логично „техническите” причини за катастрофата на руския пътнически самолет при която загинаха музикалните пропагандатори на съветската и руската политика – ансамбълът на Червената армия, наричан днес „Александров”. Аз пък нямам предвид само тази трагедия, нито само убийството на руския посланик в Анкара. А още по-малко – трагедията с онези обикновени хорица, които поради традиционния руски недоимък, се усмъртиха предновогодишно сами с някаква метилова бълвоч. Да се надяваме, че както причините за авиокатастрофата, така и за терористичният акт срещу посланика или безумието да се пие лосион за баня с надеждата, че това е…водка, ще бъдат разкрити. Въпросът ЗАЩО предполага отговор на всичко това, но той е по-голям, по-дълбок.   Това е

This entry was posted in Регионът and tagged , , , , , , , by Александър Йорданов.

За Александър Йорданов

Политик и дипломат, литературен историк и литературен критик. Доцент в Института за литература при БАН. Народен представител в Седмото Велико народно събрание (1990-1991). Председател на 36-то Народно събрание (1992-1994). Народен представител в 37-то и 38-то народно събрание (1994-1998). Извънреден и пълномощен посланик в Полша, Литва, Латвия, Естония (1998-2001) и в Република Македония (2001-2005). Главен редактор на седмичника за политика и култура „Век 21“ (1990-1998). Главен редактор на седмичника за политика и култура "Демокрация"(2013). Автор на: Личности и идеи (1986); В сянката на думите (1989); Своечуждият модернизъм (1993); Надеждата срещу безвремието (1993); Да нарушим Сценария! (2008); Завръщане (2006); Време за опозиция (2008); Днес е хубав ден! (2008); Blogo,ergo sum! (2012), Самотен и достоен. Проф. д-р Константин Гълъбов – живот, творчество, идеи. (2012).
Прочетено:2734
Putin

  Малко повече от година след началото на руската военна операция в Сирия изглежда, че събитията се развиват според желанията на Путин и неговия екип. САЩ прие Русия за събеседник, макар и може би не равноправен, както биха предпочели в Москва. Режимът на Башар Асад, който бе на ръба на колапса в средата на 2015 г., успя да консолидира контрола си над големи части от „полезна Сирия“ и в настоящия момент, с помощта на съюзници като Иран и Хизбула, изглежда готов да поеме контрола над обсадения източен Алепо. Ходът на Арабската пролет е обърнат след като военният преврат в Египет през юли 2013 г. отбеляза повратна точка. След краткотрайното стълкновение заради свалянето на руския Су-24, Турция отново се обърна към Русия. Освен ако САЩ предприеме мащабна операция в Сирия, което

This entry was posted in Регионът and tagged , , , , by Dimitar Bechev.

За Dimitar Bechev

Д-р Димитър Бечев е директор на Института за европейски политики и гост-изследовател към Центъра за европейски изследвания към Харвардския университет. Автор на множество научни и популярни публикации по теми като външната политика на ЕС, Турция, Русия и Балканите. Новата му книга Rival Power (Съперникът) изследва присъствието и влиянието на Русия в Югоизточна Европа.
Прочетено:5050
aleppo

Руско-американските противоречия не са единствената причина за провала на обсъжданията на сирийската криза в Съвета за сигурност и в рамките на Международната комисия за подкрепа на Сирия, състояли се в Ню Йорк по време на септемврийската сесия на ООН. Наред с тези противоречия конфликтът се усложнява от големите различия в позициите и поведението на местните, регионалните и международните сили, участващи в една или друга степен в него.  Съответно, разминават се и практическите стъпки и приоритети в техните политики. Що се отнася до руско-американските противоречия, те имат стратегически военно-политически измерения, тъй като отразяват утвърдени стереотипи в оценката на съперника. Вашингтон счита Русия за регионална, а не за велига сила, и категорично я ситуира във враждебния лагер. От своя страна Москва се счита за велика сила и обвинява Вашингтон, че е зад