Прочетено:1196
todor zhivkov

  В едно знаменито интервю, дадено нейде към края на деспотичното му управление, когато вече и за слепеца беше ясно кой е кум и кой – сват и накъде върви политическата съдба на страната ни, Тодор Живков похвали площадната демокрация и съжали, че той самият не е по-млад и силен, та да развее по столичните улици и митинги знамето на протеста. Никой не му повярва, разбира се. Като беше млад и силен в зората на родния комунизъм Тодор Живков се саморазправяше физически с политическите си противници – по късна доба и един по един. Така че срещу кого би демонстрирал Тодор Живков – срещу собствения си тоталитаризъм ли?! От дълги години, от десетилетия Живков не само олицетворяваше, а и въплътяваше едноличния си режим. Така че всички тези закани на партийния

Прочетено:6363
gvardeici bg

Изразените в този материал позиции ангажират единствено и само автора и не следва да се тълкуват като представляващи официалната политика или позицията на Министерството на отбраната на Република България или на българското правителство.   Хибридна война не се обявява. Вместо това тя се води. Това е същността на стратегията на днешните фактори, независимо дали са държави или недържавни субекти, при водената от тях хибридна война. Атакуваните държави твърде често са неспособни да разберат какво точно се случа на практика, докато не е станало прекалено късно.   След края на Студената война Русия следва преднамерена и планирана политика да запази достатъчно влияние в България, за да може да има контрол върху вземането на национални решения. Тя постига тази своя цел предимно посредством икономически инструменти, както и чрез активното използване на унаследена

Прочетено:1347
armia

  „Няма нищо по-страшно от неограничена власт в ръцете на ограничени хора.” Валентин Домил   От националисти и екстремисти, които обитават новият ни кабинет на всички ведомствени равнища, духовни блага и цивилизованост човек не може да очаква – не може да очаква и благосъстояние. Може да очаква само национализъм и екстремизъм. Националният екстремизъм е един – много са формите му. Всички те имат непровъзгласената задача да разграничат страната ни от световната общност, да противодействат активно и пасивно на участието ни в общоевропейския интеграционен процес и на приобщаването ни към евроатлантическите структури и ценности. Стратегическата цел е една: отечеството любезно да се превърне в самотен изолиран балкански остров на бългащината. Тъй като патриотизмът, или по-скоро онова, което той разбират под патриотизъм, за националиста има абсолютно върховенство, неговото елементарно и вулгарно социалнополитическо