Прочетено:4321
„Бай Ганьо“, Илия Бешков

    „Докога над страната ни бащина ще вилнее таз пуста простащина?!” Радой Ралин   Да използваш една простащина като леденото хоро за пиарски политически цели е също простащина. И обстоятелството, че въпросното хоро е народно и общонародно мероприятия, че цял един народ го играе (я физически, я метафизически), не го легитимира морално и граждански, а напротив: прави простащината още по-просташка. Защото не за автентична фолклорна традиция става дума в случая, а за една нововъведена и пришита с бели конци към историческото ни фолклорно наследство пошла приумица. Така не се създава фолклорно богатство – така се громи и унищожава фолклорно богатство.   Естествено, тактически оправдано е една политическа партия да яхне вълната на масите, да използва нейният ентусиазъм за собствените си пропагандни назначения. Това правят държавниците и в най-цивилизованите държави.

Прочетено:4360
ledeno horo

  „Животът не е зрелище и не е празник – животът е трудно занятие.” Джордж Сантаяна   Чета ден след ден в публичното пространство и не вярвам на очите си – толкова непонятна, така немислима е гордостта, с която така масово и ненаситно се гордеят милиони мои сънародници. Наблюдавайки в екстаз и легендарното (има и легенди на негативизма) ледено хоро в Калофер, и надпреварата на ловците на кръста в замръзналите реки и езера по Йордановден, и нестинарските танци върху живи въглени, всички са уверени, че, видите ли, народ, който ходи по жарава и се къпе в ледени води, не може да бъде погубен – такъв народ е винаги и всякога оцеляващ, белязан съдбовно с белега на безсмъртието и възхода.   В тази си фанфаронада нашего  брата ми напомня удивително най-несъмнения

Прочетено:7567
kornelia_ninova

    „Не може цял живот да се живее по средата.” Хавиер Бардем     По собствените си признания в социалната мрежа тези дни лидерът на БСП, г-жа Корнелия Нинова, е предложила на руския посланик в София, Анатолий Макаров, България да стане мост между Русия и Европейския съюз. Подобно мостуване е сравнително ново явление в партийната история. В началото на 90-те, когато се наливаха основите на демокрацията, такова предложение БСП не би дръзнала да направи – камо ли да се хвали с него. Тогава неокомунистите ни страняха от руското посолство, тогава те даваха мило за драго да се разграничат от политическите си и идеологически родители – старокомунистите. В онези неясни времена водещите функционери на партията осъждаха на висок глас престъпленията на тоталитаризма, празнуваха вечната и нерушима българо-съветска дружба само тайничко,