Прочетено:2703
ilian vassilev

  Разказ на един инвеститор, който затваря инвестицията си покрай Пловдив. Италианец. Споделя с мой познат защо си тръгва. Казва, че идва от страна, която е родината на мафията и всеки италианец с що-годе успял бизнес е свикнал да „дава“ за смазване на административни и регулаторни механизми. Но при нас, казва италианецът, си знаем, че иде реч максимум за 10-11 процента и дори не се замисляме – плащаме ги. И това не е от днес, а от десетки години – непроменено. Но това, с което се сблъсках тук, в България, надмина дори и най-песимистичните очаквания. Разбирате ли, продължил обръгналият на всичко инвеститор, – тук ми искат над една трета от моите пари и пак не получавам нищо срещу тях!?   Как да правя бизнес при това положение? Всеки си иска

Прочетено:1304
demokracia

  Левичарската идеологическа атака против либералната демокрация в Европа започна от края на 60-те години с искането за нейното „задълбочаване“ и „усъвършенстване“. Това се осъществи през следващите години в четири основни направления:   Първо се появи искането либералната демокрация да се преобразува постепенно в „социална“. Това политически означава да се изключи демократичната десница в Европа – християндемократическите и консервативни партии от либерално-демократичния консенсус като се обявят  за „крайно десни“ и „реакционни“. По този начин в демократичното съревнование да се остави място само за социалдемокрацията и либералния център (но без да се изключва участие на радикалната (нео)комунистическа левица в демократичния процес и властта). (Например и досега е „политически коректно“ Берлин да се управлява от ГСДП в съюз с неокомунистическата левица, но е недопустимо ХДС или ХСС да управляват в Хановер или

Прочетено:3414
Photo: bitelevision.com

  Странна, непонятна и странна страна е нашата татковина. Бил съм къде ли не по широкия и пъстър свят, но такива аномалии като на родна земя не съм виждал никъде. Ето само част от тях: Ние имаме най-много болници и най-некачествено здравеопазване; най-многобройна полиция и най-неблагонадеждна вътрешна сигурност; най-много държавни служители и най-нефункционираща държавна администрация; най-раздут личен състав по високите етажи на властта, обзаведен с най-много номенклатурни привилегии, и най-негодна държавност; най-много решения и комисии за борба срещу корупцията на всички равнища и най-повсеместна корупция – отново на всички равнища; имаме най-много учебни заведения и най-висока детска и младежка неграмотност; най-много медии и най-малко свобода на словото; най-много партии и най-малко политически плурализъм.   Всичко това подсказва, че цялото ни национално битие функционира контрапродуктивно. Сиреч, че сме държава на обратностите.

Прочетено:5587
ilian vassilev

  В книгата си пиша и за хората на Промяната, защото в последна сметка и проблемите и решения възникват на равнището на човека. Особен пиетет храня към този най-рядък тип хора у нас – реформаторите или „левитиращите“ политици. Не тези, които се етикетират като такива, а онези, които реално могат и знаят как да правят реформи поради специфичния микс от знания, квалификация, ценности и черти на характера. Подобни хора са изключителна рядкост, защото българските условия на правене на политика и в по-общ аспект на съществуване, те остават с текущ житейски и политически пасив, с неясната надежда историята да бъде по-справедлива към тях. Точно както са били и възрожденците и „лудите“ глава, които вдигат въстанията ни – всички те са били малцинство, изключителна рядкост. Но са съумели чрез саможертвата и лудостта

Прочетено:1719
quo-vadis-bulgaria1

  Най-малкият проблем на локалните българи е комуникационния, включително липсата на езикови умения, защото технологиите не дискриминират. Но няма успешна глобална национална мрежа на малка страна, която да не е реализирана, включително и благодарение на високия процент свободно владенее на чужди езици. Тук „тесният“ момент не са външните или глобализираните, а локалните български граждани – които се смятат за самодостатъчни в локалната среда. Извън съмнение значение имат и ролевите модели на топ политици, които не могат да общуват непосредствено с външния свят. Това също допринася за изграждане на представа, че успешната житейска и професионална реализация на новите поколения е възможна в рамките на монокултурализма и моноезичността, най-вече в рамките на партийните структури.   С времето вероятно тези масови дефицити ще могат частично да бъдат компенсирани с навлизането на технологии, включително

Прочетено:1990
quo-vadis-bulgaria1

  Втората група български граждани с типизирана реакция на глобалната среда  – са това което наричам локалните глобалисти, – те могат да усвоят целия свят, но базовият им лагер си остава България. Гледат на света като място за житейска реализация, но без перманентна или продължителна смяна на географията – прекосяват границата за да решат конкретна задача за различен период от време – образование, работа, квалификация, бизнес, туризъм. Често имат по-няколко „лагера“ в чужбина, но основният адрес си остава България, защото не намират проблем с локалността си като ограничение. Напротив, виждат в това предимство, защото имат нужда от здрав тил и съдействието на националната държавата и нейната свързаност за да реализират идеи и планове. Рядко го получават, но понякога е задължително – примерно международните чиновници – те винаги имат нужда от

Прочетено:2306
quo-vadis-bulgaria1

  Книгата ми „Qvo Vadis България 2018. Втората Вълна на прехода“ не е някакъв завършен продукт с окончателни философски и житейски изводи. Тя е моментна снимка на времето, в което живеем. В този смисъл е постоянно отворена и незавършена книга, която трябва всеки читател да допълва.   Преди 82 години – брошура със същото име „Кво Вадис България“ пише един голям българин – Иван (Ванче) Михайлов, лидер на ВМРО.  Едно твърде тежко и тъжно четиво, в което той споделя разочарованието си от българския политически елит, от неговата неспособност да се издигне над егоистичните си интереси в името на България. Напуска страната и никога повече не се връща. Емиграцията като терапия на отчаянието не е от днес.   Отговорът на въпроса „Къде отива, България“ не е заключен само в диагностиката на

Прочетено:3580
investicii

  Част I:  Сривът на чуждестранните инвестиции в България   Сривът на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) у нас след световната криза с основание предизвиква тревожни коментари и анализи. По данни на БНБ, тяхното ниво след 2010 г. е устойчиво под 1.4 млрд. евро годишно и под 2% от БВП, а ПЧИ в платежния баланс всяка година са с негативно салдо от около 1 мрлд. евро, т.е. напуснали страната. На този фон, в публичното пространство се сблъскват различни концепции относно ролята и отговорността на държавата в този процес. Някои смятат, че държавата нищо не може да направи, защото сме част от глобална тенденция на отлив на ПЧИ от Източна Европа, която със своите малки пазари и застаряващо население не е вече толкова атрактивна за едрия чужд капитал. Други предлагат като компенсация

This entry was posted in България and tagged , , , , by Евгений Кънев.

За Евгений Кънев

Евгений Кънев е Доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционна консултантска компания "Маконис". Бил е управляващ директор за Европа на американската компания Tello Corporation и директор Корпоративни финанси в KPMG България. В дългогодишната си кариера на инвестиционен консултант е ръководил голям брой проекти за сливания и придобивания, бизнес оценки и финансирания в редица страни от Централна и Източна Европа и Ирландия. Има магистърска степен по бизнес администрация от Illinois State University (USA) и Диплома по финанси и счетоводство на Асоциацията на сертифицираните експерт счетоводители на Великобритания (ACCA). Специализирал е корпоративни финанси във Великобритания, Белгия и Германия. Лицензиран оценител на търговски предприятия, финансови институции и интелектуална собственост. Автор е на над 100 публикации на инвестиционно-финансови и макроикономически теми и на книгата "Публично-частно партньорство: принципи, модели и политики за частно предлагане на публични услуги".
Прочетено:17558
ahmed-dogan

  Доган се легитимира като мажоритарен собственик на ТЕЦ „Варна“ и излезе на „светло“ и веднага изникнаха въпросите – защо сега, защо именно чрез тази сделка и какво това означава за българския политически пейзаж?   Следя сделката около ТЕЦ „Варна“ от доста време, защото тя е христоматия на българската грандкорупция и пленяването на държавата. Рано или късно „посредниците“ трябва да отстъпят на истинските собственици. Подобен тип са няколко сделки в момента – една от най-видимите други такива е сделката за ЧЕЗ България, в които участват доста голям кръг от замесени лица, включително известни български братя бизнесмени, не по-малко известни политици, които осигуряват политическия тил и разбира се плеяда от посредници в банки, правоохранителни органи, съдебна система, висши правителствени чиновници, медии и т.н.   Малко подробности от сделката, в която за

Прочетено:18591
repin_1

  „Сега трябва да започнем изграждането на този газопровод в Черно море, но не можем да направим това, докато не получим разрешение от България”, каза Владимир Путин на 1 декември 2014 г. „Мисля, че е ясно за всеки, че би било нелепо да започнем строителството в морето, да стигнем до българския бряг и да спрем. Така че ние сме принудени да преразгледаме нашето участие в този проект”, допълни президентът на Русия.   Струва си да се отбележи, че несигурността относно входната точка не спря Путин да започне изграждането на газопровода „Турски поток”. „Има още няколко въпроса, които трябва да координираме: входната точка, пътят на газопровода на турска територия и екологичната безопасност”, каза той по телефона на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган от борда на кораб за полагане на тръби

This entry was posted in Без категория, Европа, Регионът and tagged , , , , , , by Mikhail Korchemkin.

За Mikhail Korchemkin

Д-р Михаил Корчемкин е основател и управител на European Gas Analysis, консултантско дружество, специализирано в анализи на проекти по разходи и ползи и във финансов анализ на газови проекти в бившия Съветски съюз. Д-р Корчемкин има опит в изготвянето на голям брой технико-икономически обосновки за бившето Министерство на газта, което е предшественик на Газпром. Преди да започне дейността си на консултант, той е преподавал в Университета на Пенсилвания и е бил гостуващ лектор в Харвардския университет и университета „Еразмус“ в Ротердам. Д-р Корчемкин е предоставял консултантски услуги на много корпоративни и правителствени клиенти, вкл. ABN-AMRO Bank, Amoco, BP, British Gas, Chevron, Conoco, Ernst & Young, ExxonMobil, Gas Strategies, Gasunie, Neste Oy, Osaka Gas, Службата за технологични оценки при Конгреса на САЩ, Ruhrgas, Shell, Statoil, Swedegas, Total, Vattenfall и Световната банка. Работил е като вещо лице по арбитражни дела, свързани с бизнес от сферата на природния газ в Русия и Източна Европа.