Прочетено:9068
Снимка: socbg.com

    „Ако Бог не съществува, тогава всичко е позволено. Хуманността, която отрича Бога, води до безчовечие.” Достоевски     Христовите празници са повод за размисли. Размисли, които мен ме отвеждат половин век назад – право в студентската ми младост. Сиреч, в дебрите на живковизма. Ето защо моят спомен не се топи в умиление, не възражда придружаващата коледното изживяване атмосфера на съкровеност, тишина и съзерцание – като всяко обществено явление под върховенството на Партията-ръководителка, и това протичаше година след година под надзора на Народната милиция. Нелогично, странно, абсурдно бе тъкмо най-светите дни като Рождество Христово и Възкресение да бъдат милитаризирани – като че ли празнувахме не победата на надеждата над безнадеждността, не всемирната любов Божия, не Спасителя и Спасението, а римската стража.   Спомням си как, преди да предостави нещата в

Прочетено:9413
gazprom-beh

  Темата защо ЕК наложиха безпрецедентна глоба на БЕХ и неговите дъщерни дружества е доста обширна и само с един ъгъл на анализ трудно ще бъде обхваната. Ще се спра само на някои отворени въпроси, които публиката не знае, а обслужващите властта „експерти“ съзнателно /поради възнаграждение/ или несъзнателно /поради незнание/ пропускат.   1. Опитите да се потисне информационно темата, като се намери удобен виновник извън наказаните, в лицето на подалия жалба – Овергаз, са неадекватни и издават нервност. Ползите от това решение на ЕК са за всички играчи на пазара, а не само за Овергаз. След този акт на Генерална дирекция „Конкурентноспособност“ всяка компания, която иска да ползва инфраструктурата, да транзитира, складира или търгува с газ в България, ако и бъде отказан равен достъп, може спокойно по съкратена процедура да

Прочетено:10122
protest

    Хибридни протести – това означава масови разнопосочни и антисистемни протести, които експроприират и експлоатират дълго и дълбоко стаени недоволства, отприщени много повече от морална, отколкото от енергийна, финансова или икономическа криза. Фактически „тотално обедняване на народа “ просто няма – има по статистическите данни за последните 20 години почти непрекъснато бавно подобряване положението на всички социални прослойки, дори на най-бедните. Но кои протестират? Точно тези прослойки, които в момента се чувстват не бедни, а излъгани. Семействата които имат по две коли на старо, а не бронирани Мерцедеси като „верните синове на Партията“, които анонимно организират всичко зад кулисите. Най-силно желание да протестират показват не най-социално-слабите, не най-ощетените от живота, от липсата на перспективи, образование и пр. Не протестират например най-ощетените според жизнения си стандарт роми или пенсионери –

This entry was posted in Без категория and tagged , , by Momchil Doychev.

За Momchil Doychev

Доцент по политически науки, доктор по философия Момчил Дойчев е преподавател в департамент "Политически науки" на Нов български университет. Занимава се с темите: "Преходи към демокрация", "Управление на конфликти", "Политическата коректност и безграничната толерантност като антидемократични идеологии", "Власт, свобода и сигурност" и др.
Прочетено:13459
ilian vassilev

  Разказ на един инвеститор, който затваря инвестицията си покрай Пловдив. Италианец. Споделя с мой познат защо си тръгва. Казва, че идва от страна, която е родината на мафията и всеки италианец с що-годе успял бизнес е свикнал да „дава“ за смазване на административни и регулаторни механизми. Но при нас, казва италианецът, си знаем, че иде реч максимум за 10-11 процента и дори не се замисляме – плащаме ги. И това не е от днес, а от десетки години – непроменено. Но това, с което се сблъсках тук, в България, надмина дори и най-песимистичните очаквания. Разбирате ли, продължил обръгналият на всичко инвеститор, – тук ми искат над една трета от моите пари и пак не получавам нищо срещу тях!?   Как да правя бизнес при това положение? Всеки си иска

Прочетено:11723
demokracia

  Левичарската идеологическа атака против либералната демокрация в Европа започна от края на 60-те години с искането за нейното „задълбочаване“ и „усъвършенстване“. Това се осъществи през следващите години в четири основни направления:   Първо се появи искането либералната демокрация да се преобразува постепенно в „социална“. Това политически означава да се изключи демократичната десница в Европа – християндемократическите и консервативни партии от либерално-демократичния консенсус като се обявят  за „крайно десни“ и „реакционни“. По този начин в демократичното съревнование да се остави място само за социалдемокрацията и либералния център (но без да се изключва участие на радикалната (нео)комунистическа левица в демократичния процес и властта). (Например и досега е „политически коректно“ Берлин да се управлява от ГСДП в съюз с неокомунистическата левица, но е недопустимо ХДС или ХСС да управляват в Хановер или

Прочетено:13748
Photo: bitelevision.com

  Странна, непонятна и странна страна е нашата татковина. Бил съм къде ли не по широкия и пъстър свят, но такива аномалии като на родна земя не съм виждал никъде. Ето само част от тях: Ние имаме най-много болници и най-некачествено здравеопазване; най-многобройна полиция и най-неблагонадеждна вътрешна сигурност; най-много държавни служители и най-нефункционираща държавна администрация; най-раздут личен състав по високите етажи на властта, обзаведен с най-много номенклатурни привилегии, и най-негодна държавност; най-много решения и комисии за борба срещу корупцията на всички равнища и най-повсеместна корупция – отново на всички равнища; имаме най-много учебни заведения и най-висока детска и младежка неграмотност; най-много медии и най-малко свобода на словото; най-много партии и най-малко политически плурализъм.   Всичко това подсказва, че цялото ни национално битие функционира контрапродуктивно. Сиреч, че сме държава на обратностите.

Прочетено:15923
ilian vassilev

  В книгата си пиша и за хората на Промяната, защото в последна сметка и проблемите и решения възникват на равнището на човека. Особен пиетет храня към този най-рядък тип хора у нас – реформаторите или „левитиращите“ политици. Не тези, които се етикетират като такива, а онези, които реално могат и знаят как да правят реформи поради специфичния микс от знания, квалификация, ценности и черти на характера. Подобни хора са изключителна рядкост, защото българските условия на правене на политика и в по-общ аспект на съществуване, те остават с текущ житейски и политически пасив, с неясната надежда историята да бъде по-справедлива към тях. Точно както са били и възрожденците и „лудите“ глава, които вдигат въстанията ни – всички те са били малцинство, изключителна рядкост. Но са съумели чрез саможертвата и лудостта

Прочетено:12061
quo-vadis-bulgaria1

  Най-малкият проблем на локалните българи е комуникационния, включително липсата на езикови умения, защото технологиите не дискриминират. Но няма успешна глобална национална мрежа на малка страна, която да не е реализирана, включително и благодарение на високия процент свободно владенее на чужди езици. Тук „тесният“ момент не са външните или глобализираните, а локалните български граждани – които се смятат за самодостатъчни в локалната среда. Извън съмнение значение имат и ролевите модели на топ политици, които не могат да общуват непосредствено с външния свят. Това също допринася за изграждане на представа, че успешната житейска и професионална реализация на новите поколения е възможна в рамките на монокултурализма и моноезичността, най-вече в рамките на партийните структури.   С времето вероятно тези масови дефицити ще могат частично да бъдат компенсирани с навлизането на технологии, включително

Прочетено:12210
quo-vadis-bulgaria1

  Втората група български граждани с типизирана реакция на глобалната среда  – са това което наричам локалните глобалисти, – те могат да усвоят целия свят, но базовият им лагер си остава България. Гледат на света като място за житейска реализация, но без перманентна или продължителна смяна на географията – прекосяват границата за да решат конкретна задача за различен период от време – образование, работа, квалификация, бизнес, туризъм. Често имат по-няколко „лагера“ в чужбина, но основният адрес си остава България, защото не намират проблем с локалността си като ограничение. Напротив, виждат в това предимство, защото имат нужда от здрав тил и съдействието на националната държавата и нейната свързаност за да реализират идеи и планове. Рядко го получават, но понякога е задължително – примерно международните чиновници – те винаги имат нужда от

Прочетено:12482
quo-vadis-bulgaria1

  Книгата ми „Qvo Vadis България 2018. Втората Вълна на прехода“ не е някакъв завършен продукт с окончателни философски и житейски изводи. Тя е моментна снимка на времето, в което живеем. В този смисъл е постоянно отворена и незавършена книга, която трябва всеки читател да допълва.   Преди 82 години – брошура със същото име „Кво Вадис България“ пише един голям българин – Иван (Ванче) Михайлов, лидер на ВМРО.  Едно твърде тежко и тъжно четиво, в което той споделя разочарованието си от българския политически елит, от неговата неспособност да се издигне над егоистичните си интереси в името на България. Напуска страната и никога повече не се връща. Емиграцията като терапия на отчаянието не е от днес.   Отговорът на въпроса „Къде отива, България“ не е заключен само в диагностиката на