Прочетено:5342
makedonska carkva

    „Няма лесни отговори, а има прости отговори. Трябва да имаме куража да вършим онова, за което знаем, че е правилно в морално отношение“. Роналд Рейгън   Тъй като съм академичен изследовател, нямам навика да пиша популярни статии. Още по-малко съм способен да пиша като журналист. Въпреки това, доколкото имам експертиза в областта на теологията, ще се опитам да анализирам известния казус с предложението на т.нар. „Македонска църква“ към Българската.   На първо място не мога да се съглася с много български аналисти, че Българската патриаршия трябва да признае „Македонската църква“ като такава. От друга страна съм склонен да се съглася, че вероятно въпросът е от геополитическа важност, а не е единствено с местен характер. На второ място, лошо изненадам съм от българското общество и негови интелектуални и политически

This entry was posted in България and tagged , , , , , by Светослав Риболов.

За Светослав Риболов

Доц. д-р Светослав Риболов преподава Раннохристиянска литература (патристика) и Юдейска елинистическа литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Публикувал е четири книги и множество статии в научната си област. Учил е Класическа филология и Теология в Софийския и в Солунския университет. Специализирал е в Тринити колидж в Дъблин и в Източноцърковен институт в Регенсбург; изучавал е отношенията църква-държава в САЩ в Университета на Калифорния, Санта Барбара. Главен редактор е на Forum Theologicum Sardicense и член на издателския борд на International Journal of Orthodox Theology в Бамберг. Участник е в няколко международни академични асоциации, а от 2017 г. е директор на Институт за изследване на религиозната свобода.
Прочетено:3756
neofit_stefan

  На 1 август 2017 г. сред официални церемонии и тържествени декларации правителствата на България и Македония подписаха Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете държави. Българската общественост приветства този договор като отварящ нова страница в отношенията между двете страни. Една от най-важните за двустранните отношения клаузи е, че България ще споделя опит, ще подкрепя и подпомага присъединяването на Македония към Европейския съюз и НАТО.  Договорът обаче все още не е ратифициран от парламентите и не е влязъл в сила.   Задаването на този актуален политически контекст е важно за разбирането в цялост на политическите аспекти на проблема с каноничното признаване на Македонската православна църква (МПЦ). Първоначално обявената през 1959 г. църковна автономия на МПЦ – в рамките на и призната от Сръбската православна църква (СПЦ) – е политически

This entry was posted in България, Регионът and tagged , , , , , , by Atanas Slavov.

За Atanas Slavov

Атанас Славов е юрист - конституционалист, преподавател по публичноправни науки в катедра „Публична администрация“ на СУ„Св. Климент Охридски”. От 2016 г. е доктор по право на Университета на Глазгоу (православна политическа теология и демократична консолидация) и доктор по конституционно право на СУ (2009). Специализирал е в различни американски и европейски академични институции. Неговите изследователски интереси и публикации са насочени към конституционното право и теория, пряката демокрация и гражданското участие, политическата теология, правото и религията. Съветник по конституционни въпроси на министъра на правосъдието (2014-2015), съветник по законодателни въпроси в Министерския съвет на вицепремиера и министър на вътрешните работи (2016), конституционен експерт в Съвета по законодателството на Министерство на правосъдието (2012-2014), правен съветник в неправителствения сектор. Автор на монографиите „Гражданското участие в конституционната демокрация“ (2017) и „Върховенството на конституцията. Същност и гаранции“ (2010). Член на Управителния съвет на Атлантическия съвет на България, последователно член на Управителния съвет и на Настоятелството на Института за пряка демокрация, член на Българската асоциация по политически науки и други неправителствени организации.
Прочетено:5243
Юрий Исаков Патриарх Неофит

  На кого служи Българската православна църква – на православните християни в България или на чужди геополитически интереси? Този въпрос отново излиза на преден план след действията на Светия Синод на БПЦ през последните месеци. Чрез своето ръководство БПЦ заема неприемлива позиция в един регионален политически конфликт.   На 13 юни в официално писмо на Патриарх Неофит до Президента на Украйна Порошенко се иска да не бъдат гласувани от украинския парламент внесени законопроектни, отнасящи се до въвеждане на общи държавни изисквания към вероизповеданията в страната („Писмо до Негово Превъзходителство г-н Петро Порошенко, президент на Украйна“, 13 юни 2017 г.). Тези изисквания целят да гарантират невъзможността религията да се използва за политически цели от чужди държави и по този начин да се застраши националната сигурност, суверенитета и териториалната цялост на страната.

This entry was posted in България and tagged , , , , , , by Atanas Slavov.

За Atanas Slavov

Атанас Славов е юрист - конституционалист, преподавател по публичноправни науки в катедра „Публична администрация“ на СУ„Св. Климент Охридски”. От 2016 г. е доктор по право на Университета на Глазгоу (православна политическа теология и демократична консолидация) и доктор по конституционно право на СУ (2009). Специализирал е в различни американски и европейски академични институции. Неговите изследователски интереси и публикации са насочени към конституционното право и теория, пряката демокрация и гражданското участие, политическата теология, правото и религията. Съветник по конституционни въпроси на министъра на правосъдието (2014-2015), съветник по законодателни въпроси в Министерския съвет на вицепремиера и министър на вътрешните работи (2016), конституционен експерт в Съвета по законодателството на Министерство на правосъдието (2012-2014), правен съветник в неправителствения сектор. Автор на монографиите „Гражданското участие в конституционната демокрация“ (2017) и „Върховенството на конституцията. Същност и гаранции“ (2010). Член на Управителния съвет на Атлантическия съвет на България, последователно член на Управителния съвет и на Настоятелството на Института за пряка демокрация, член на Българската асоциация по политически науки и други неправителствени организации.
Прочетено:5627
vsn

  Докато обикновените българи през последните повече от две десетилетия се опитваха да превъзмогнат натрупаните държавни дългове от колониалната съветска „аристокрация“, нейните господари от Кремъл не спяха. Дори и по времето на Елцин нейните емисари кръстосваха опосканата ни от постсъветски мутри и енергийни експерти Родина, и набираха новите наемници на възраждащата се империя. По правило техните неофициални контакти бяха насочени към младежки спортни клубове, неформални групи от улични побойници с „патриотичен“ профил и като цяло към хора с не голям умствен потенциал. Официалните контакти – разбира се, вървяха по линията на социалистическата партия и националистическите й сателити. Другата таргет група беше БПЦ. С нея най-напред систематично започна да работи фонд „Единство на православните народи“ – организация, намираща се под прякото командване и получаваща директно финансиране на Кремъл. Нейната църковна афилиация

Прочетено:7708
Снимка: ОВЦВ/Mospat.ru

  Образование и човешки ресурс   През пролетта на 1990 г. се осъществява среща на високо равнище на офицери от КГБ и ДС, на която е решено сътрудничеството да продължи на „културния и религиозния фронт“. От този момент нататък почти всички български епископи, след получаване на църковно образование в България, се задължават да завършат в Москва. Паралелно на този процес върви кампания по представянето на Богословския факултет в София и новооснования с кипърски пари Богословски факултет във Велико Търново за икуменически и прозападни. Този конфликт избухва по време на разкола в БПЦ, при който една част от преподавателите заема страната на алтернативния синод. Днес обаче равносметката за образованието на висшия клир е следната: от 15 митрополити в настоящия Синод 10 са учили в Москва, а от бъдещите митрополити, които са

Прочетено:4296
demetrios am

  Неотдавна в София се основа „Тръмп общество“, на чиято първа среща се наредиха редица политици, бизнесмени, анализатори и журналисти, извесни с пристрастията си към Путин, руската интерпретация на православието и към бившата комунистическа партия с всичките й националистически рецидивни организации. Редица от тези личности през есента на 2015 г. се включиха активно в медийната кампания против посещението на Вселенския патриарх Вартоломей в София. Кампанията, по сведения от пресата, е започнала след дипломатическа интрига, подготвена от ген. Решетников – директорът на РИСИ, но нейни извършители и продължители в София се оказахя Синодът на БПЦ, ДАНС, депутати-социалисти и проруски журналисти. Скандалът подсигури алиби на БПЦ да торпилира Всеправославния събор в Крит през юни 2016 г. и да саботира каноничния порядък на Православната църква с център Цариград и неговата Вселенска патриаршия, в

Прочетено:2843

  На Събора в Крит през юни 2016 г. Сръбският патриарх Ириней и Румънският Даниил отговориха с отрицание само на едно предложение на Вселенския патриарх Вартоломей – да бъде осъден решително национализмът в Църквата. Изглежда последният имаше предвид руските попълзновения против Православието. Осъждането на национализма от събора се оказа сериозен проблем за няколко балкански църкви, неспособни за прогледнат по-далеч от носа си. Злоупотребата в балканските църкви с националните идеи е факт добре известен на анализаторите в Москва и от 19 в. насам се използва умело за провокиране на вътрешнобалкански конфликти, които само отслабват региона и го павят лесна жертва на руския империалистки колониален интерес.   Разочарованието на Гърция   Въпреки огромната и скъпа кампания за реклама на Русия през последните две десетилетия в Гърция, която очевидно целеше изграждането на „православна

Прочетено:4570
vsepravoslaven_sabor

През последната година поведението на Синода на Българската православна църква (БПЦ) става все по-радикално и същевременно членовете му – все повече се стараят да заемат позата на „църковни патриоти“, отстояващи църковната независимост (автокефалия), както и „чистотата“ на Православието. Оказва се, че в БПЦ на най-високо ниво се толерира религиозният радикализъм, дори трима митрополити открито поддържат православни фундаменталисти. Всички православни църкви, които признават демокрацията, правата на човека и западната цивилизация, също биват еднозначно заклеймени в последните синодални решения, издадени във връзка с Критския събор (юни 2016), гласувани под натиска на двамата най-активни членове на Синода. В тази медийна среда много от българските отговорни фактори не отчетоха важността на хибридната война, водена посредством Руската православна църква (РПЦ) и нейните сателити от самото правителство в Кремъл. БПЦ вече действа не просто като руски сателит,

Прочетено:7155
Photo: sobor-chel.ru

  На 23 ноември, 2016 г., ЕП гласува резолюция за антиевропейската пропаганда на Кремъл и ДАЕШ. В документа се казва, че Руската страна използва за своите подривни цели религиозни общности и се представя за защитник на християнските ценности. Декларацията предизвика остра реакция, в която говорителите на Москва разпознаха Руската православно църква (РПЦ), а в последствие проруски медии разпространиха, че „ЕС атакува Православието“. От години насам за специалистите е ясно, че Кремъл използва РПЦ и сателитните й църкви за пропаганда и разузнавателни цели. В обръщение влезе и т.нар. „православен фундаментализъм“, изповядван от малки крайни групи, проповядващи агресивен ексклузивизъм спрямо останалите християнски общности и отричащи базовите принципи на демократичното общество и правовия ред. Нещата излязоха на яве, след като френските служби през последните две години разкриха, че руският културно-религиозен център в Париж,