Прочетено:1687
Vapcarov

  Преди време писах на страниците на настоящото издание за мястото на историческото наследство, завещано ни от Вапцаров, в националната памет. Тогава ставаше дума за една паметна плоча в центъра на столицата и аз не бих ѝ обърнал внимание, ако беше посветена само на поета Никола Вапцаров. Не бих ѝ посветил цяло есе, не защото като поет Вапцаров не струва пукната пара, а напротив – защото като поет той е изключително, потресаващо талантлив. За разлика от неговите партийни другари приживе, които открито подценяваха качествата на „Моторни песни”, аз го оценявам литературно. За мен няма съмнение, че в негово лице откриваме един изключителен поет, изпреварил времето си, един автор с радикално светоусещане и с една открояваща се, непозната в цялата ни национална художествена традиция образност. Така че на литературното поприще аз

Прочетено:2219
n-vapcarov

  „Миналото е пролог.” Шекспир, „Буря” В сърцето на София се рее в облаците мансардата ми, а около нея – море от литература. И то все литература историческа и качествена, надвила годините и епохите, доказала стойността си във времето. Няма що: много писатели са живели около пл. „Славейков”, по домовете, които са обитавали, светят паметните плочи на признателните потомци. Още преди половин век Стефан Цанев написа, а „Щурците” изпяха: „Яворов и дядо Вазов, Пе. Славейков, Сте. Ле. Костов в класиката за да влязат, минали са по „Раковска”.   Не само в класиката – и в моята памет са влезли, вървейки по „Раковска”, тези даровити люде, влезли са и в битието ми. Те крачат мълчаливо от дебрите на времето по „Раковска” към мен – и аз по „Раковска” към тях крача: