Прочетено:2827
syria

  Никой, който следи Сирия и региона през последните години, не може да отрече, че патовата ситуация в северните райони на страната беше очаквана. След повече от година на преговори – повечето от тях без особен резултат и емоция – САЩ и Турция продължават да не успяват да разрешат различията си по отношение на установяването на т.нар. буферна зона по границата между Турция и Сирия. Президентът Реджеп Ердоган няколко пъти подчерта, че страната му има намерение да извърши интервенция в Северна и Североизточна Сирия, за да подсигури територията си от възможно проникване на силите на ПКК, които в момента са част от подкрепената от Вашингтон арабо-кюрдска коалиция Сирийски демократични сили. Последните заплахи за офанзива дойдоха точно в момента, когато посланик Джеймс Джефри посети Анкара, за да проведе разговори за Сирия.

This entry was posted in Регионът and tagged , , , , , , by Ruslan Trad.

За Ruslan Trad

Руслан Трад е анализатор, автор, журналист на свободна практика с фокус върху Близък изток и Северна Африка. Водил е лекции в аудитории на СУ, НБУ, Дипломатически институт към МВнР и НАТО. Публикува репортажи от Ливан, Югоизточна Турция, Тунис, Ирак, Саудитска Арабия, Сирия и Тайланд. През 2014 заснема филм в Иракски Кюрдистан на фронтовите линии с „Ислямска държава“, а през 2016 снима в Тунис за политическата криза в страната и войната в Либия. През 2017 година излиза книгата му за войната в Сирия - "Убийството на една революция". Съосновател е на журнала за военни конфликти De Re Militari. Публикува в България и в чужбина. В края на 2019 се очаква публикуването на втората му книга, посветена на руските наемници в съавторство с Кирил Аврамов.
Прочетено:2228
putin-erdogan

  Обстановката в Сирия става все по-неясна, а предстоящите събития – все по-непредсказуеми. Допълнено от неучастието на Запада, участието на Русия в тези събития не вещае нищо добро. Русия има какво да губи на сирийска земя – следователно има и какво да брани. Става дума не само и дори не толкова за огромната ѝ военна база, колкото за по-далечни, за стратегически интереси и цели. Краят на режима на Асад предполага край и на руското влияние в региона – каквато и да е новата власт в Дамаск, след изстъпленията на руската армия тя едва ли ще бъде проруски настроена. За Кремъл единственият печеливш ход е запазването и укрепването на днешния режим. Тази задача изглежда непосилна за Москва – въпреки физическото ѝ военно присъствие в бойните действия. Неотдавнашния разгром на елитните руски

Прочетено:2542
siria

  Американското правителство се опита да наложи решение на сирийската криза, като на три пъти лансираше преговори в Женева, които да доведат до справедлив политически резултат. Но оста Дамаск-Иран-Русия успя да провали и трите опита. Сега руснаците с другите си съюзници на свой ред лансираха два преговорни процеса – единия в Астана, а другия е сегашния в Женева. Перспективата обаче е еднозначно негативна. Поредният четвърти кръг на женевските преговори се очертава като неуспешен, въпреки че с тях се заангажираха и другите играчи – Турция, страните от Залива и новата администрация на Тръмп. Същевременно бяха положени усилия, не на последно място сътрудничество с ООН, да бъдат удовлетворени руските условия: прекратяване финансирането и снабдяването на бунтовниците с оръжие, оказване натиск върху умерените отряди на опозицията за приемане на програма-минимум в разрез с

Прочетено:3282
xenophobia

  Миграционната вълна предизвикана от войната в Сирия стана предизвикателство за способността на политиците в Европа да отговорят адекватно и навременно на настоящите проблеми с които Европа се сблъсква. Ако хората в Европа не могат да видят в действията на своите представители адекватен отговор на днешните проблеми, много вероятно е, че тези политици ще загубят изборите и като следствие от това Европа ще се окаже в ръцете на ново поколение лидери, които могат да поставят под въпрос целия  европейски модел. Страховете на европейците са разбираеми, но те се подхранват допълнително от популистките партии, които очевидно смятат, че ще спечелят от този страх и ще получат повече гласове в своя подкрепа. На този фон се забелязва един твърде сериозен проблем: пропастта между думи и дела в рамките на „европейското семейство“. Прочутият

Прочетено:6294
aleppo

Руско-американските противоречия не са единствената причина за провала на обсъжданията на сирийската криза в Съвета за сигурност и в рамките на Международната комисия за подкрепа на Сирия, състояли се в Ню Йорк по време на септемврийската сесия на ООН. Наред с тези противоречия конфликтът се усложнява от големите различия в позициите и поведението на местните, регионалните и международните сили, участващи в една или друга степен в него.  Съответно, разминават се и практическите стъпки и приоритети в техните политики. Що се отнася до руско-американските противоречия, те имат стратегически военно-политически измерения, тъй като отразяват утвърдени стереотипи в оценката на съперника. Вашингтон счита Русия за регионална, а не за велига сила, и категорично я ситуира във враждебния лагер. От своя страна Москва се счита за велика сила и обвинява Вашингтон, че е зад