Прочетено:1779
Българската църква в Москва | Снимка: agionoros.ru

  Както споменах в предишния си текст, „голямата схизма“ в православния свят не се състоя. Всъщност нито една от поместните православни църкви не изрази крайно становище и не прекрати общение с Вселенската патриаршия заради Московската. Засега дори крайно зависимата Антиохийска патриаршия не го е направила и вероятно няма да го направи. Онова обаче, което със сигурност ще стане, е близките до Москва православни църкви като Сръбската, Българската, православната църква на Чешките и Словашки земи, няма да признаят скоро Киевската архиепископия като автокефална. Със сигурност техните митрополити не биха искали да дразнят епископата на РПЦ. Още повече, че в техните страни като цяло политическото и икономическо присъствие на РФ е значително. Междувременно през по-миналата седмица стана ясно, че Полската православна църква подкрепя Московската патриаршия в желанието й за свикване на Всеправославен

Прочетено:5613
Yevstratiy

  През последните два месеца в православния свят се случиха забележителни събития. Вселенската патриаршия, която разполага с първенстваща роля сред православните поместни църкви, се зае да обедини православните в Украина и да им предостави статут на автокефална църква, независима от руската. За тази цел тя се позова на две свои древни права – първото е правото на арбитраж сред православните, идващо по силата на древно правило (канон) от 5 в., и второто е историческата истина, отразена в запазената документация на Патриаршията – именно че украинските земи са били нейна канонична територия и че тя е отнета след военни действия в края на 17 в. Основният аргумент обаче на събора на епископите на Константинопол е морален, а не геополитически. Той е именно фактът, че не от вчера, а през целия 20

Прочетено:8265
makedonska carkva

    „Няма лесни отговори, а има прости отговори. Трябва да имаме куража да вършим онова, за което знаем, че е правилно в морално отношение“. Роналд Рейгън   Тъй като съм академичен изследовател, нямам навика да пиша популярни статии. Още по-малко съм способен да пиша като журналист. Въпреки това, доколкото имам експертиза в областта на теологията, ще се опитам да анализирам известния казус с предложението на т.нар. „Македонска църква“ към Българската.   На първо място не мога да се съглася с много български аналисти, че Българската патриаршия трябва да признае „Македонската църква“ като такава. От друга страна съм склонен да се съглася, че вероятно въпросът е от геополитическа важност, а не е единствено с местен характер. На второ място, лошо изненадам съм от българското общество и негови интелектуални и политически

This entry was posted in България and tagged , , , , , by Светослав Риболов.

За Светослав Риболов

Доц. д-р Светослав Риболов преподава Раннохристиянска литература (патристика) и Юдейска елинистическа литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Публикувал е четири книги и множество статии в научната си област. Учил е Класическа филология и Теология в Софийския и в Солунския университет. Специализирал е в Тринити колидж в Дъблин и в Източноцърковен институт в Регенсбург; изучавал е отношенията църква-държава в САЩ в Университета на Калифорния, Санта Барбара. Главен редактор е на Forum Theologicum Sardicense и член на издателския борд на International Journal of Orthodox Theology в Бамберг. Участник е в няколко международни академични асоциации, а от 2017 г. е директор на Институт за изследване на религиозната свобода.
Прочетено:7932
Снимка: ОВЦВ/Mospat.ru

  Образование и човешки ресурс   През пролетта на 1990 г. се осъществява среща на високо равнище на офицери от КГБ и ДС, на която е решено сътрудничеството да продължи на „културния и религиозния фронт“. От този момент нататък почти всички български епископи, след получаване на църковно образование в България, се задължават да завършат в Москва. Паралелно на този процес върви кампания по представянето на Богословския факултет в София и новооснования с кипърски пари Богословски факултет във Велико Търново за икуменически и прозападни. Този конфликт избухва по време на разкола в БПЦ, при който една част от преподавателите заема страната на алтернативния синод. Днес обаче равносметката за образованието на висшия клир е следната: от 15 митрополити в настоящия Синод 10 са учили в Москва, а от бъдещите митрополити, които са

Прочетено:3012

  На Събора в Крит през юни 2016 г. Сръбският патриарх Ириней и Румънският Даниил отговориха с отрицание само на едно предложение на Вселенския патриарх Вартоломей – да бъде осъден решително национализмът в Църквата. Изглежда последният имаше предвид руските попълзновения против Православието. Осъждането на национализма от събора се оказа сериозен проблем за няколко балкански църкви, неспособни за прогледнат по-далеч от носа си. Злоупотребата в балканските църкви с националните идеи е факт добре известен на анализаторите в Москва и от 19 в. насам се използва умело за провокиране на вътрешнобалкански конфликти, които само отслабват региона и го павят лесна жертва на руския империалистки колониален интерес.   Разочарованието на Гърция   Въпреки огромната и скъпа кампания за реклама на Русия през последните две десетилетия в Гърция, която очевидно целеше изграждането на „православна

Прочетено:4770
vsepravoslaven_sabor

През последната година поведението на Синода на Българската православна църква (БПЦ) става все по-радикално и същевременно членовете му – все повече се стараят да заемат позата на „църковни патриоти“, отстояващи църковната независимост (автокефалия), както и „чистотата“ на Православието. Оказва се, че в БПЦ на най-високо ниво се толерира религиозният радикализъм, дори трима митрополити открито поддържат православни фундаменталисти. Всички православни църкви, които признават демокрацията, правата на човека и западната цивилизация, също биват еднозначно заклеймени в последните синодални решения, издадени във връзка с Критския събор (юни 2016), гласувани под натиска на двамата най-активни членове на Синода. В тази медийна среда много от българските отговорни фактори не отчетоха важността на хибридната война, водена посредством Руската православна църква (РПЦ) и нейните сателити от самото правителство в Кремъл. БПЦ вече действа не просто като руски сателит,