Прочетено:1784
Alexandria Ocasio-Cortez (D-NY) speaks at the House Triangle on November 30, 2018 to show her support for a Green New Deal in next year's Congress. I Photo: thehill.com

  Последното обещание на демократите, че ще захранват икономиката на Америка със 100% източници на чиста, възобновяема енергия с нулеви вредни емисии и че ще постигнат това в рамките на едно десетилетие, премахвайки „системната несправедливост”, твърде много наподобява вечните съветски обещания, че комунизмът е зад ъгъла. А комунистическият характер на тези обещания е безспорен, защото освен спасяването на света от въглеродните емисии, идеолозите на „Новия зелен курс” обещават също национално, т.е. държавно здравеопазване, държавни гаранции за заетост, модернизиране на всички сгради в страната в по зелени стандарти и високоскоростни влакове, които да заменят въздушния транспорт. Единствените съмнения, които тези обезумели социалисти изглежда имат, е „дали ще можем напълно да се отървем от пръцкащите крави и от самолетите толкова бързо”, както бе изписано и после изтрито в онлайн рубриката „Често задавани

Прочетено:2005
Credit: Wikimedia Commons/ Huw Williams

  Наскоро канадският съвет за управление на климата предложи план, който беше подкрепен от 27 лауреати в областта на икономиката и други бизнес личности, които се застъпиха за въвеждането на национален въглероден данък от 40 долара за тон въглероден двуокис. Използваните аргументи са  свързани преди всичко с икономическата ефективност на мерките и зачестилите катаклизми с климата. Застъпената логика изглежда по-близко до академичната абстрактност, отколкото до прагматичното икономическо мислене. Напоследък се случват подобни неща, сред които изпъква Брекзит със своята нематериалност и отсъствие на бизнес логика. Все повече политици, търсещи поле за изява, предявяват претенция да водят обществото към високи цели, без ясно разбиране за разходите и последствията, преминавайки разумни граници на здравословния скепсис, без достоверна и пълноценна оценка за въздействие и анализ на риска.   Канада е една от страните-крайни

Прочетено:8287
Credit: Wikimedia Commons/ Huw Williams

  В продължение на повече от две и половина столетия човечеството живее в една непримирима дихотомия – на благотворната революция, която наричаме „Просветление” и последвалата я неизбежна реакционна контрареволюция. Тази дихотомия продължава и до днес.   Просвещението донесе редица революционни концепции, които разрушиха църковната догма, доминирала през Средновековието. Разумът и емпиричното знание станаха основният и най-авторитетен източник на познание, което доведе до научната революция, започнала с Коперник и хелиоцентричната теория за Вселената. В сферата на държавното управление Просвещението допринесе радикалната идея за личната свобода, с призива на Джон Лок за правото на „живот, свобода и собственост”. Революцията достигна своя апотеоз в края на ХVІІІ век в американската конституция и нейните „неотменими права”, дадени ни от нашия създател и в управлението, основаващо се на съгласието на управляваните. Всичко това се гради

Прочетено:2255
merkel

Статията беше публикувана за пръв път в americanthinker.com на 25/11/2017.     Неуспехът на германския канцлер Ангела Меркел да формира коалиционно правителство през четвъртия си мандат, за първи път доведе до спекулации за възможния и близък край като дългогодишна и привидно незаменима част от германската и европейската политика. Граничещото с обожание уважение към „мама Меркел” в европейската мейнстрийм преса е толкова голямо, че малцина си дават труда да направят критична оценка на нейните политики и без резервации се приемат уверенията и, че ще „гарантира, че страната й продължава да бъде управлявана добре”. Въпреки това, има неоспорими доказателства, че нейната политика не е била нито много успешна, нито белязана с много „демокрация, свобода, уважение към върховенството на закона и човешкото достойнство” – все неща, които според нейните обвинения липсват в дневния ред на

Прочетено:8160
tec

    Сагата, която съпровожда ноторно известния проект АЕЦ „Белене“ силно напомня на пореден сериал от филма „Умирай трудно“ – като че ли главният герой е безсмъртен. Хиляди страници бяха посветени на анализа, къде бяха направени грешките, кое доведе до най-голямата загуба в индустрията на България в най-новата и история – близо 5 милиарда лева в преки и непреки щети за Националната Електрическа Компания. Списъкът с грехове стартира от най-ранните дни – първата дългосрочна прогноза за електроенергийното потребление, което предполагаемо трябваше да „докаже“ нуждата от нова генерационна мощност за не по-малко от 2000 мегавата след 2010 година – това беше прогнозният хоризонт за строителство за новата ядрена централа.   Прогнозата на НЕК, разбира се, се оказа погрешна, веднага след като бе направена. Не бе нужно много време реалността да я

Прочетено:5075
Credit: Wikimedia Commons/ Huw Williams

  Неделя, 8 Май 2016 г. Изглеждаше сякаш една отколешна мечта на зелените в целия свят е на път да се сбъдне. На този ден немските вятърни и соларни инсталации, произведоха достатъчно електричество, за да задоволят 87% от потреблението на най-голямата индустриална сила в Европа. Зелените и съмишлениците им се радваха, защото най-накрая имаха доказателство, че чистите възобновяеми източници могат да ни снабдяват с цялата енергия, от която имаме нужда и дните на омразните изкопаеми горива изглеждаха наистина преброени. Уви, шумотевицата около това паметно постижение още утихваше, когато клакьорите на възобновяемата енергия претърпяха най-голямото си поражение от години – поражение, което може да спусне завесата на целия немски експеримент за преход към нова енергия („Energiewende“), който отдавна е гордостта, радостта и най-голямата надежда на фанатичните защитници на околната среда по