Загубата на транзит на газ в Украйна увеличава риска от военен конфликт     През октомври 2013 г. попаднах на анонимна блогърска бележка, че Русия е формирала отделна въздушно-десантна бригада, която да спре разработването на шистов газ в Източна Украйна [1]. Беше няколко месеца преди украинската революция през 2014 г. [2] и отхвърлих новината като фалшива. Въпреки това, след началото на бойните дейности в украинските провинции Донецк и Луганск, бележката започна да изглежда много смислена.   Случайно или не, газоснабдителната система на Газпром беше готова за войната в Украйна. В продължение на много години Ростов на Дон и още две провинции на Южна Русия получаваха газ през Източна Украйна. През 2007 г. Газпром започна изграждането на заобикалящ тръбопровод, който дава възможност за „директни доставки на газ на руските потребители

Неотдавнашните избори в Украйна до известна степен бяха, макар и парадоксално да звучи, колкото важни за Кремъл, толкова и за Украйна. Не бяха малко московските идеолози, които вярваха, че всеки би бил по-добър от омразния Порошенко и затова открито или не, те подкрепяха Зеленски. Вероятно сега вече не мислят така. Макар да не знаем какъв точно политически курс ще поеме Зеленски, вече е ясно, че той едва ли ще изпълнява сляпо заповедите на Москва, както са се надявали някои в Кремъл. Точно обратното, изборите в Украйна показаха нещо, което наистина трябва да стресне Путин и неговата клика: колко лесно може един режим да се смени, ако на хората наистина се позволи да гласуват. Този случай има огромни последици за руската политика не само по отношение на Украйна, но и към

  Миналата седмица депутатите, членове на енергийната комисия, гласуваха на първо четене законопроекта за изменение на Закона за енергетиката, чрез който стартира Балканската газова борса и се дава тласък на процеса на либерализация на газовия пазар. Закъснялото действие се дължи отчасти на натиска от страна на Европейската комисия, тъй като България остава „бяло петно“ на пазара на природен газ в ЕС.   Газовата борса и платформата за търговия са ключов елемент в цялостната концепция на българския газов хъб, перла в короната на усилията на българското правителство в газовата сфера през последните години.   Либерализацията на пазара на газ е тясно свързана със съществуването на платформа за търговия и привличането на достатъчна газова ликвидност за разпределение чрез „центъра“.   Атмосферата на сесията на Комисията по енергетика не бе подходяща за критичен

  Нека изложим публично известните факти и се опитаме да оценим бизнес достойнствата на сделката – малко по малко, бавно и систематично, така че дори неспециалистите да могат да разберат.   Да започнем с това, че имаме действащ договор за транзит на газ между „Газекспорт“ и „Булгартрансгаз“, който използва сегашния Трансбалкански тръбопровод. Договорът е до 2030 г., със „сигурни“ приходи от 1,2 млрд. долара в транзитни такси. Това не е общата сума на договора, а само сегментът „транзитирай или плащай“, с натрупване до края. Тези приходи са независимо от това дали Газпром ще реши или не да прекрати транзита през Украйна и да поеме алтернативни маршрути през Турция, Германия или Северния полюс. Пари в брой и в джоба. Или почти.   Отказването от тези вземания, обаче е неотменимо условие от

  Да обобщим – вносът на алтернативен природен газ, в случая ВПГ у нас е безспорно положителен факт. Не само в общ исторически контекст, но и като измерим положителен ефект. Без него щеше да има увеличение на цената на природния газ от юли за всички. Сега се очаква малко намаление, достатъчно за заглавие, но не и за да остане усещане за успех или смяна на посока.   Това че е американски, носи някакво послание. Вън от съмнение, но конкретните измерения са по-скромни от пиар ефекта. Има повече надежди и то в бъдеще време, отколкото текуща и консумируема полза за потребителите.   Общото количество на внесения и договорен от Булгаргаз до този момент алтернативен – негазпромовски газ е нищожно – 288 милиона кубически метра – под 10 процента. Достатъчно за да

  Това е ключовото твърдение, което направи руския президент Путин пред пленарната сесия на „Международния Арктически Форум“ и което беше разпространено от всички руски медии, основно от ТАСС, Русия Днес и Спутник. Със сигурност сте чували тези рефрени от местни проруски политици – руският газ най-добрия и евтин газ на света, американския скъп и некачествен.   Бюджетите на страните от ЕС, според него, ще трябва да компенсират европейските потребители за ценовата разлика между втечнения природен газ (LNG) от САЩ и газопроводния газ от Русия. Да оставим настрана простия факт, че бюджетите на страните от ЕС и този на руската държавата имат съществена разлика – подобен тип изкуствени заслони са невъзможни на пазара, тъй като или попадат под ударите на законите за защита на конкуренцията или са непозволена държавна помощ, която изисква

  Предпочитания от мен за ориентир руски дипломат е посланик Чижов, който е начело в личната ми класация по откровеност по почти всички горещи теми в отношенията между ЕС и Русия. Кремъл му е поверил задачата да предизвиква ЕС на негова собствена територия всеки път, когато Европейският съвет, Европейската комисия или Европейският парламент приемат действие, което засяга интересите на Москва. Ясен белег за личното доверие на президента Путин към него е фактът, че Владимир Чижов прекарва рекордна 14-та година като постоянен представител на Русия към Европейския съюз.   Той не губи много време преди да се опита да успокои руските граждани, приятелите и партньорите на Русия, че измененията, приети от Европейския парламент в газовата директива на 4 април, няма да засегнат проектите Северен и Турски поток. Накратко, Москва няма за

  Българският газов монопол най-накрая обяви публично намерението си да купи природен газ, при това забележете указва цел – газосъхранение в ПГХ „Чирен“(!?), през второто тримесечие на 2019 г. чрез открита и конкурентна процедура. Това е официалната версия или поне това, което Булгаргаз се опитва да „продаде“ на обществеността. Обемите са повече от скромни – 22 милиона кубически метра през април и по 62 милиона кубични метра през май и юни. Нищо драматично, но мениджмънтът и правителствените медии използват случая за да докажат желанието си да се освободят от прегръдката на Газпром, оставяйки единствената страна от ЮИЕ с почти пълна зависимост от руски газ.   Националната газова компания – Булгаргаз, отдавна е обвинявана, че действа като пълномощник на Газпром със стокхолмски синдром, отказвайки да търси източници за диверсификация, както на

  Нарастналата енергийна конкуренция в региона – катализатор за развитие или за геополитическа криза?     Началото на първия проучвателен сондаж за газ на американския петролен лидер ExxonMobil в изключителната икономическа зона на Кипър, което официално бе обявено в петък /16 ноември/, постави и началото на нов етап в енергийното и политическото развитие на Източното Средиземноморие. Макар и още да е далеч от резултати – откриване /или не/ на въглеводородни залежи, пробиването на американската компания вече успя да върне региона в обичайното му състояние на „гореща точка”, прекратявайки краткото затишие, настъпило след като през февруари военни кораби на Турция принудиха сондажната платформа на италианската компания Eni да напусне офшорната зона на Кипър.   Сондажът на ExxonMobil вече даде нова динамика на голямата геополитическа сцена на Източното Средиземноморие, тъй като той

  Неотдавна Булгартрансгаз бе информиран от най-големия си клиент Газекспорт, че след 2020 година се прекратява транзита на руски газ през Украйна, следователно през България и Трансбалканския газопровод, който се осъществяваше за Турция, Гърция и Македония. На този етап, все още не е ясно, дали пристигналия документ от Газекспорт отговаря на юридическите стандарти за прекратяване действието на предоставянето на услуги от българския оператор по транзита, което ще предполага нов договор или е просто предизвестие с промяна на точката на доставка от украино-румънската на турско-българската граница. Що се отнася до количествата природен газ, по договора за доставка на Булгаргаз, едва ли биха възникнали усложнения, особено ако Булгаргаз получи равностоен избор на точки за доставка в Словакия и други страни.   Сумарните количества през годините, на годишна база, са варирали около 16-17