Руското правителство трудно може да препятства алтернативните доставки по Южния газов коридор, да не говорим че списъкът с конкуренти бързо расте с новите газови находища в офшорни зони на Каспийско море (Абшерон и Шах Дениз 3), Туркменистан (суапови сделки през Иран с Азърбайджан), Иран, Ирак и Източното Средиземноморие. За ЕС и всички големи играчи няма съмнение относно реалистичността на алтернативните маршрути за износ на газ през Гърция и България към ЕС. Кошмарите на Газпром тепърва ще се задълбочават след осъзнаването, че нарастващите производствени и транспортни разходи на компанията в Русия не оставят много място за конкуренция чрез по-ниски цени.   За да блокира развитието и износа на каспийски газ, включително от Туркменистан през транскаспийския газопровод, Москва реши да премести военна си каспийска флотилия от Астрахан в Каспийск, въпреки че

  Малко след като президентът Алиев откри първата фаза на Южния газов коридор и излезе новината за пускане в експлоатация на газопровода TANAP на 12 юни т.г., Русия форсира своята политическата и военна машина, за да ограничи неблагоприятните последствия и блокира конкуренцията при доставки на природен газ след Турция – в Гърция и България. Подписаният протокол между турското правителство и „Газпром“ за наземната част от Турския поток съвпадна като дата с деня на новините от Азербайджан. Привидно действията на Москва изглеждат като легитимна защита на пазарни позиции в нейна сфера на влияние, особено след загубата на дялове на диверсифицирания пазар на Турция и Гърция, където Газпром държи дял между 50-60% от вноса.   Когато перископът се придвижва към България – нещата са съвсем различни – пълен и устойчив монопол. И

  Комисарят по конкуренцията Маргрет Вестагер направи дългоочаквано изявление на 24 май, в което очерта окончателното решение на ЕК по антимонополното разследване срещу „Газпром“. Медийното покритие на темата избира различни ъгли, някои приветстваха действието на Комисията като пример за защита на потребителите в ЦИЕ, други посочиха негативната прагматичната страна – липсата на наказание и глоба за „Газпром“. Прессъобщението споменава за основното постижение на Комисията – че руският газов гигант най-накрая се е съгласил да спазва правилата. При по-близък поглед, чувствата са смесени и със сигурност са далеч от панегириците за ГД „Конкуренция“, тъй като очакванията в страните от ЦИЕ Газпром да бъде наказан и дисциплиниран за злоупотреба с монополното си положение не бяха оправдани.   Решението без съмнение ще предизвика доста въпроси, особено ако се разглежда на фона на подобно

  Преливният системен ефект   Поради близостта си България естествено отразява автократичните повеи от Русия в своята вътрешна политика, включително и при опитите да се копира държавната олигархия. За разлика от Русия обаче, българската версия не може да бъде захранена от природни ресурси – нефт, газ, ядрено гориво – и преразпределено богатство. Ресурсите на властта в България трябва преди това трябва да бъдат създадени чрез добавяне на стойност и ръст на БВП, чрез обложена с данъци икономическа дейност. От тук и ограничените възможности за преразпределение на по-трудно генерирано богатство, което прави българското копие на руския държавно-олигархичен модел по-силно и ярко зависим от грандкорупционни практики.   Брутният вътрешен продукт на Русия расте по време на почивни дни, тъй като нефтогазовата индустрия работи през прекъсване през цялата година. Българският БВП трябва да

  Необходимостта от поглед отвъд парадигмата на газовия хъб „Балкан“ само или предимно с руски газ изглежда неотменима когато говорим за хъб в широкия смисъл на понятието.   Милиардите кубически метри природен газ от неруски източници си заслужaват анализа, както по отношение на потоците, които могат да постъпят от север, така и предимно от юг – от Южния Газов Коридор.   Но това, което изглежда логично за всички, изглежда не се споделя от мениджмънта на системния оператор на българската газопреносна система.   При все това, вероятността неруски газ да се появи на границата ни с Турция и Гърция е значителна и непосредствена. Азерски, иракски, ирански, израелски, египетски, кипърски, катарски, американски и всеки друг алтернативен газ, който може да навлезе в България, не само че конкурира Газпром, но може да помогне

  Quod licet Jovi, non licet bovi.   Газовият хъб „Балкан“ се превърна в синоним и в много отношения и заместител на енергийнатa политика в България в сферата на природния газ. За да не спекулираме относно различните версии на проекта, ще се спрем на изложената от националния ТСО – Булгартрансгаз, официална версия за проекта, оценен на повече от 2 милиарда долара.   Въпреки че може и да не е последната редакция, тъй като не включва всички развития около Турския поток – проектната схема е добра база за анализ, от която могат да се изведат както достойнствата, така и слабите места на концепцията и на нейното изпълнение.     Ключовият въпрос е – към какво се стреми България?   Да започнем с това, че енергийната политика на дадена страна не може

  Две събития доминираха геополитическия пейзаж в навечерието на визитата на президента Тръмп в Полша за участие в Съмита на Инициативата Три морета. Това е полско–хърватски проект, лансиран през миналата 2016 година с цел стимулиране на търговията, развитието на инфраструктурата, енергетиката и политическото сътрудничество между страните, които граничат с Адриатическото, Балтийското и Черно море. Членове са дванадесет страни – Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Румъния, България, Литва, Латвия Естония, Хърватска, Словения и Австрия…   Фактът, че американският президент ще развие бизнес казуса на американския втечнен газ пред лидерите на страните от Централна и Източна Европа не трябва да бъде изненада, но има скрит контекст и по-сложен фон, срещу който трябва да бъдат претеглени както очакванията, така и постигнатото на форума.   Американския втечнен природен газ   От доста време Вашингтон настоява,

  ЗА НОВИТЕ АМЕРИКАНСКИ САНКЦИИ И ЗА НАПРЕЖЕНИЕТО В ТРАНСАТЛАНТИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ     В продължение на няколко седмици, картите в геополитическата игра между САЩ и Русия, бяха кардинално разбъркани. Новият законопроект, гласуван с решително мнозинство (97-2) в американския Сенат, предизвестява потенциални тектонически трусове както в трансатлантическите, европейските отношения, така и по линията на отношенията Запад-Русия.   Много преди европейската публика да има достъп до „дребния“ шрифт зад новия проектозакон в американския Сенат, германският външен министър Зигмар Габриел и австрийския канцлер Кристиан Керн, предупредиха в съвместно заявление, че енергийните доставки за Европа „са работа на Европа, а не на Съединените щати“.   Струва си да погледнем по-дълбоко в семантиката и последствията на тази горчива словесна обмяна.   Първо, енергийните доставки и енергийната сигурност са неразделна част от националната сигурност, от колективни

  Газпром отново извади от нафталина своя проект за заобикаляне на Украйна със собствена, руска версия за „Южен газов коридор“. На 4 май морският плавателен съд, използван в строителство на подводна инфраструктура „Audacia“, управляван от Allseas Group, достигна Анапа на руския бряг на Черно море. Десет дни по-късно друг плавателен съд на Allseas, най-големият в света за полагане на тръби Pioneering Spirit, също така достигна Черно море през Босфора, за да се присъедини към операцията.   През април 2014 г. Allseas сключи договор с Газпром за изграждането на втория лъч от проекта за газопровода „Южен поток“, след като италианската компания Saipem получи договор за първия лъч. След неуспеха на идеята за „Южен поток“, Газпром отмени договора със Saipem, но поиска от Allseas да замени италианците в изграждането на началния лъч

  Една от темите, по които се очаква да дадем становище по предложението за ангажимент на Газпром по делото за злоупотреба с доминантно положение, касае недостатъците на досегашната ценовата формула и особено избора за привързване на цената на текущо търгувания природен газ към нефтени деривати.   Руската компания всячески се стреми да ограничи възможността за преглед на цените, на ценовата формула и да избегне дебата относно ползите на алтернативите на нефтено-индексираните цени.   Споровете са много. Покриват целия спектър от избора на конкретните деривати, тяхното „тегло“, съотносимост и реперна стойност по отношение на природния газ.   Формулата е отделна тема, за това да направим бърз преглед за и против нефтено-индексираните цени срещу спот цените.   Няма лесен отговор, защото това което е вярно за газовите пазари в САЩ или Гърция,