Спекулативните интерпретации за тайния характер на пътуването на топ мениджърите на „Газекспорт“ в София миналия петък, без съмнение, се дължат на пълната липса на факти и подробности. Това е неизбежна последица, тъй като човек сравнява медийната екзалтация около посещенията на топ мениджърите в Газпром у нас преди.   Решението да се пазят в тайна срещите с „Булгартрансгаз“ отразява съдържанието и обхвата на разискваните теми. Класиката в жанра е, че „тайнствеността“ е взаимно изгодна и договорена – двете страни са се съгласили да запазят разговорите извън публичното внимание. Газпром и Булгартрансгаз като домакини нямат интерес да разкриват подробности, тъй като преговорите обхващат най-чувствителната тема – продължението на Турски поток през България.   Две събития помрачиха обичайно приповдигната атмосфера, при която нашенски политици и мениджъри се надпреварват да се хвалят за

  В енергетиката назрява буря и лобитата се активизираха. ТЕЦ „Марица-Изток-2“ е „на въжетата“, а Булгаргаз упорито отлага, което си е мълчалив отказ, да реализира цялата гама от възможности за намаляване на цената на природния газ, като постигне сравним с европейската практика договор за доставка на природен газ. В канонадата по темата се намеси и Делян Добрев, който без съмнение е значим фактор, в много отношение конкурентен на министъра и на вицепремиера Дончев. Нищо ново – медийните му изяви бранят „негови“ хора – битката не е как да усилим конкурентноспособността на българската енергетика, а кой да кадрува в нея и да контролира паричните потоци – правителството, парламентарните групи, Доган, Пеевски или всички заедно при разпределени роли. Тук и президентът не е извън тепиха – сегашният шеф на Булгаргаз бе негов

  „Сега трябва да започнем изграждането на този газопровод в Черно море, но не можем да направим това, докато не получим разрешение от България”, каза Владимир Путин на 1 декември 2014 г. „Мисля, че е ясно за всеки, че би било нелепо да започнем строителството в морето, да стигнем до българския бряг и да спрем. Така че ние сме принудени да преразгледаме нашето участие в този проект”, допълни президентът на Русия.   Струва си да се отбележи, че несигурността относно входната точка не спря Путин да започне изграждането на газопровода „Турски поток”. „Има още няколко въпроса, които трябва да координираме: входната точка, пътят на газопровода на турска територия и екологичната безопасност”, каза той по телефона на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган от борда на кораб за полагане на тръби

  Преди известно време бях помолен от утвърден български журналист, който се опитваше да посредничи, за интервю с руски телевизионен екип, привидно работещ за международната програма на Россия 24 – един от основните официални ТВ канали. Имайки богат, включително отрицателен опит с руски журналисти, които често креативно режат и редактират записано съдържание, смесвайки неразбираеми части – за да може интервюираният да започне лесно да изглежда като ментален ретард, или просто записаното да не бъде излъчено, по принцип отказвам.   Последният път, преди няколко години, екип от градския канал на Москва – ТВЦ, дойде у нас със задача да заснеме пропаганден слот, който да представи България като напълно опустошена страна, след като и защото се присъедини към ЕС и НАТО. Тези груби пропагандни сюжети се правят по същество за домашна употреба

  Руското правителство трудно може да препятства алтернативните доставки по Южния газов коридор, да не говорим че списъкът с конкуренти бързо расте с новите газови находища в офшорни зони на Каспийско море (Абшерон и Шах Дениз 3), Туркменистан (суапови сделки през Иран с Азърбайджан), Иран, Ирак и Източното Средиземноморие. За ЕС и всички големи играчи няма съмнение относно реалистичността на алтернативните маршрути за износ на газ през Гърция и България към ЕС. Кошмарите на Газпром тепърва ще се задълбочават след осъзнаването, че нарастващите производствени и транспортни разходи на компанията в Русия не оставят много място за конкуренция чрез по-ниски цени.   За да блокира развитието и износа на каспийски газ, включително от Туркменистан през транскаспийския газопровод, Москва реши да премести военна си каспийска флотилия от Астрахан в Каспийск, въпреки че

  Малко след като президентът Алиев откри първата фаза на Южния газов коридор и излезе новината за пускане в експлоатация на газопровода TANAP на 12 юни т.г., Русия форсира своята политическата и военна машина, за да ограничи неблагоприятните последствия и блокира конкуренцията при доставки на природен газ след Турция – в Гърция и България. Подписаният протокол между турското правителство и „Газпром“ за наземната част от Турския поток съвпадна като дата с деня на новините от Азербайджан. Привидно действията на Москва изглеждат като легитимна защита на пазарни позиции в нейна сфера на влияние, особено след загубата на дялове на диверсифицирания пазар на Турция и Гърция, където Газпром държи дял между 50-60% от вноса.   Когато перископът се придвижва към България – нещата са съвсем различни – пълен и устойчив монопол. И

  Комисарят по конкуренцията Маргрет Вестагер направи дългоочаквано изявление на 24 май, в което очерта окончателното решение на ЕК по антимонополното разследване срещу „Газпром“. Медийното покритие на темата избира различни ъгли, някои приветстваха действието на Комисията като пример за защита на потребителите в ЦИЕ, други посочиха негативната прагматичната страна – липсата на наказание и глоба за „Газпром“. Прессъобщението споменава за основното постижение на Комисията – че руският газов гигант най-накрая се е съгласил да спазва правилата. При по-близък поглед, чувствата са смесени и със сигурност са далеч от панегириците за ГД „Конкуренция“, тъй като очакванията в страните от ЦИЕ Газпром да бъде наказан и дисциплиниран за злоупотреба с монополното си положение не бяха оправдани.   Решението без съмнение ще предизвика доста въпроси, особено ако се разглежда на фона на подобно

  Преливният системен ефект   Поради близостта си България естествено отразява автократичните повеи от Русия в своята вътрешна политика, включително и при опитите да се копира държавната олигархия. За разлика от Русия обаче, българската версия не може да бъде захранена от природни ресурси – нефт, газ, ядрено гориво – и преразпределено богатство. Ресурсите на властта в България трябва преди това трябва да бъдат създадени чрез добавяне на стойност и ръст на БВП, чрез обложена с данъци икономическа дейност. От тук и ограничените възможности за преразпределение на по-трудно генерирано богатство, което прави българското копие на руския държавно-олигархичен модел по-силно и ярко зависим от грандкорупционни практики.   Брутният вътрешен продукт на Русия расте по време на почивни дни, тъй като нефтогазовата индустрия работи през прекъсване през цялата година. Българският БВП трябва да

  Необходимостта от поглед отвъд парадигмата на газовия хъб „Балкан“ само или предимно с руски газ изглежда неотменима когато говорим за хъб в широкия смисъл на понятието.   Милиардите кубически метри природен газ от неруски източници си заслужaват анализа, както по отношение на потоците, които могат да постъпят от север, така и предимно от юг – от Южния Газов Коридор.   Но това, което изглежда логично за всички, изглежда не се споделя от мениджмънта на системния оператор на българската газопреносна система.   При все това, вероятността неруски газ да се появи на границата ни с Турция и Гърция е значителна и непосредствена. Азерски, иракски, ирански, израелски, египетски, кипърски, катарски, американски и всеки друг алтернативен газ, който може да навлезе в България, не само че конкурира Газпром, но може да помогне

  Quod licet Jovi, non licet bovi.   Газовият хъб „Балкан“ се превърна в синоним и в много отношения и заместител на енергийнатa политика в България в сферата на природния газ. За да не спекулираме относно различните версии на проекта, ще се спрем на изложената от националния ТСО – Булгартрансгаз, официална версия за проекта, оценен на повече от 2 милиарда долара.   Въпреки че може и да не е последната редакция, тъй като не включва всички развития около Турския поток – проектната схема е добра база за анализ, от която могат да се изведат както достойнствата, така и слабите места на концепцията и на нейното изпълнение.     Ключовият въпрос е – към какво се стреми България?   Да започнем с това, че енергийната политика на дадена страна не може