Прочетено:6082
Паметник на Георги Марков в София | Снимка: dnes.bg

  Ще започна днешния си разказ със спомена за краткото си слово при откриването на паметника на Георги Марков преди някоя-друга година на столичния площад „Журналист”. Тогава казах, че и в живота, и в гибелта; и в творческото, и в гражданското наследство на Георги Марков аз разчитам едно дискретно послание към потомците. Бих могъл да го обобщя с думите: „Нека в бъдеще българските писатели умират само от естествена смърт!”. Четейки тези редове, човек навярно се пита защо изобщо е необходима подобна препоръка, която звучи по-скоро като предупреждение, защо онова, което би трябвало да е толкова ясно, просто и логично навред по света, на родна земя е не действителност, а пожелание, защо естественият живот (писателски или не) трябва да приключва с неестествена, с насилствена смърт? При хора на духа като Георги

Прочетено:8615
georgi markov

  Онова, което довчера знаех неофициално, днес придоби чрез изявленията на представители на Министерството на образованието в медиите официалност: Творческото наследство на Георги Марков влиза в гимназиалните учебни програми по литература. Новината с еднаква сила и ме изненада, и ме зарадва – почти от три десетилетия водя тази тежка битка с конюнктурата. А тя през всичките дълги преходни години бе уж конюнктура посткомунистическа и демократична. Казвам уж, защото от посткомунистическото общество аз очаквах да е антикомунистическо, а то се оказа неокомунистическо. Какво общо има това с темата ли? Много, потресаващо много. Бих го формулирал така: Неочаквано и нежелано от мене, тоталитаризмът и плурализмът дискриминираха с различни средства и с различна ожесточеност, но с еднаква последователност името и творбите на Георги. Комунизмът го правеше чрез безпощадността на еднопартийната цензура, демокрацията –

Прочетено:15156
georgi markov

  „Когато злословят, хората чернят с това себе си.” Латинска сентенция           Когато по изключение се конфронтира със смъртта, животът винаги го прави по необходимост и никога – на драго сърце. Така е в битието, така е и на белия лист. Който също е битие, макар и битие метафорично. Причината е и генетична, и не само. Генетичният елемент е ясен – биологичният живот интуитивно се бои от биологичната смърт, всеки миг битие е зареден с този архетипен, изначален и непобедим страх. Който е допълнително нагнетяван от технократичната ни цивилизация – една цивилизация, която е християнска по-скоро по име и церемониал, отколкото до духовно съдържание. Ако векове наред Христовата вяра е била могъщо естествено противодействие на вездесъщия страх от смъртта, днес това противодействие е обезсилено от повсеместното настъпление

Прочетено:2405
georgi markov

  „Стълбата! По-бързо давайте стълбата!” предсмъртните думи на Гогол                 А аз се питам, дали стълбата му е нужна, за да стигне небето, опровергавайки по Христово физическата смърт. Или е стълбата, по която ще се изкачи стъпало по стъпало към вечността предстоящото му земно литературно величие. Гогол пита за себе си – аз за Георги Марков питам.   Както писах, пренаписвах и дописвах в медиите, в настоящия месец е побрана и нагнетена най-много национална политическа история. И Съединението, и Независимостта на страната ни, и нейното деветосептемврийско поробване, и погромите на т. нар. Септемврийско въстание са побрани все в този паметен, в този възторжен и скръбен за нацията ни месец. Всичко това аз вече коментирах. Сега ще се съсредоточа върху гибелта на една личност,

Прочетено:2515
georgi markov

  „Смъртта на демокрацията няма да дойде с убийство от засада. Това ще е бавна смърт от апатия, безразличие и неучастие.” Роберт Макхътчинс           Малко след смъртоносния атентат над Темза писах в западните медии, че убивайки Георги Марков, палачите му убиха и част от мен самия – по-добрата част. А днес, цяла епоха след покушението, научавам от човека с агентурно минало, а явно и с агентурно настояще, Димитри Иванов, че въпросните палачи са не българските тайни служби, а британските разузнавателни централи. Които, за да ни компрометират, измислили българския чадър.   Няма що: убийството на писателя продължава – този път посмъртно и със средствата на клеветата. Клевета, популяризирана съзнателно от онези, които носят морална отговорност за престъплението, които бяха и си остават негови съучастници – ако не

Прочетено:4145
Joy Page, an American actress best known for her role as the Bulgarian bride Annina Brandel in the film Casablanca (1942).

Защо няма филми за комунизма   „Ние сме от България,” казва Анина Брандел, младоженка, изиграна от актрисата Джой Пейдж. Тя разговаря с Рик Блейн на Хъмфри Богарт във филма „Казабланка“ от 1942 г.   „Там е много зле,” обяснява Анина. „Дяволът е стиснал народа за гърлото. Ян и аз не желаем децата ни да растат в такава държава.” Проблемът е, че те нямат пари и Анина обмисля възможността да прави секс с капитан Рено, изигран от Клод Рейнс, с цел да получи визи за себе си и мъжа си. Тя пита Рик дали капитанът е благонадежден и дали всичко ще е наред, ако заключи „простъпката“ в сърцето си.   „Върнете се в България,“ отговаря Рик, но след това той нагласява масата за рулетка, така че Ян печели и двойката може