Прочетено:1143
georgi markov

  „Стълбата! По-бързо давайте стълбата!” предсмъртните думи на Гогол                 А аз се питам, дали стълбата му е нужна, за да стигне небето, опровергавайки по Христово физическата смърт. Или е стълбата, по която ще се изкачи стъпало по стъпало към вечността предстоящото му земно литературно величие. Гогол пита за себе си – аз за Георги Марков питам.   Както писах, пренаписвах и дописвах в медиите, в настоящия месец е побрана и нагнетена най-много национална политическа история. И Съединението, и Независимостта на страната ни, и нейното деветосептемврийско поробване, и погромите на т. нар. Септемврийско въстание са побрани все в този паметен, в този възторжен и скръбен за нацията ни месец. Всичко това аз вече коментирах. Сега ще се съсредоточа върху гибелта на една личност,

Прочетено:1183
demokracia

  Контрадемокрацията   В продължение на повече от век в Европа и Северна Америка се утвърждават различни по форма политически модели на либералната демокрация. Те съответстват в най-голяма степен на пазарния икономически модел и побеждават, защото за разлика от предходните нелиберални форми на демокрация, а също и на съпътстващите форми на християнската и социалната демокрация, либерализмът задава общите условия и предпоставки за такова демократично развитие, което съчетава в себе си най-широко поле за процъфтяване на духа на свободата, плурализма, равенството пред закона и справедливостта. Глобалният процес на демократизация след 1989 г. насам породи и съпротива, която придоби различни форми. За разлика от предишните вълни на демократизация, последвани от настъпление на различни форми на авторитаризъм и тоталитаризъм,  от 2001 г. насам не се наблюдава вълна на авторитаризъм, а на различни форми

This entry was posted in Европа, Регионът and tagged , by Momchil Doychev.

За Momchil Doychev

Доцент по политически науки, доктор по философия Момчил Дойчев е преподавател в департамент "Политически науки" на Нов български университет. Занимава се с темите: "Преходи към демокрация", "Управление на конфликти", "Политическата коректност и безграничната толерантност като антидемократични идеологии", "Власт, свобода и сигурност" и др.
Прочетено:1083
fasada4

  „Пороците са като добитъка, който угояват, докато стане добър за клане.” Бен Джонсън, „Волпоне”   Свободата и робството са, разбира се, органично несъвместими – съвместява ги само гениалният новоговор на Оруел, но това си е антиутопична политшизофрения, жива перверзия. Въпреки тяхната природна несъвместимост, още от Лесинг знаем, че не всеки, далеч не всеки, който презира веригите си, е свободен човек. Презрението към веригите е само предпоставка за свобода – не и свобода. Казано с други думи, свободата само тръгва от ненавистта към робството във всичките му видими и невидими форми, без да се изчерпва с тази ненавист. Свободен е значи само онзи, който, освен че презира веригите си, развива и съзнание за свобода. Робството може да робува и вън от съзнанието, но свободата е винаги самосъзнание, себебиография, осмислено състояние.

Прочетено:1426
new1

  „Който не познава Сибир, не познава СССР!” реклама на „Интурист”   Винаги съм считал, че национализмът е деструктивна сила. Дори когато е умерен, национализмът съдържа потенциала да се радикализира спонтанно и неконтролируемо и го е правил неведнъж – както исторически, така и в ново време. Неговата деструктивност блесна особено през последните двайсетина години, когато интеграционните тенденции на Стария континент набраха скорост. Макар и отживелица, национализмът е фактор и в настоящето – ако не беше така, щяхме да го наричаме не фактор, а фантом. Няма що: и отживелиците формират облика на епохата – човек е така устроен, че е склонен да търси убежище от актуалните премеждия не само в копнежите за бъдещето, а и в дебрите на миналото. Доколкото са човешко дело и човешко творение, така са устроени и държавите.

Прочетено:1486
fasada4

  „Действието спасява от смърт.” А. Сент-Екзюпери, в бележника му   Най-дългата, гигантската и извечна битка в съдбата на човечеството е битката на живота със смъртта. Всъщност всички останали битки в хилядолетната история на човешкия род могат да бъдат сведени до тази фундаментална битка. И съпротивата срещу комунизма, и съпротивата срещу фашизма, и съпротивата срещу многото безправия на екстремизма на религиозна, на националистична, на расова, класова или на каквато и да е друга база са всъщност подразделения на великата първоначална, нестихваща и до днес битка. Войната срещу тези препредавани като щафета от век на век диктатури можем да обобщим като непримиримост към смъртта, а всяка непримиримост към смъртта обслужва живота, живота подханва и живота утвърждава – както нашия личен, персонален живот, така и живота на нацията, така и живота на

Прочетено:2807
sofia dimitar bochev

  „Христофор Колумб е бил първият комунист – той не е знаел къде отива, не е знаел къде е бил … и е направил всичко това за сметка на данъкоплатците.” Уинстън Чърчил     Слепотата на първооткривателя Колумб не е само историческа, само негова и само морска – и актуална, и наша, и земна е. Да се опитаме да проследим нейния неравен генезис.   От дълги години, от кореспондентските си времена в София още, живея в сърцето на града. Стъпих на родна земя след 20-годишно отсъствие веднага след като най-върлият ми враг – комунизмът, който ме беше осъдил задочно на цели 10 години наказателен трудов лагер в Белене, изневиделица рухна. Рухна значи най-върлият ми враг, а най-скъпият ми приятел – демокрацията – възтържествува. Отначало се завръщах само епизодично – разколебан

Прочетено:1074
Erdogan SPQR_

  „Каквото е личността по отношение на идеята за човека, това е народността по отношение на идеята за човечеството. С други думи: народностите са личностите на човечеството.” Висарион Белински   Какво показа, какво подсказа и какво скри референдумът в Турция? Показа преди всичко разединението на съвременна Турция, подсказа бъдещия й път от недемократична към антидемократична държава, преливаща в мюсюлманска автокрация, а скрива нарастващия терор, обезправяването под маската на патриотизма на цял един народ.   Ще се спра на споменатите отделни елементи по-обстойно. Резултатът от вота свидетелства, че около половината турско население подкрепя едноличната власт на Ердоган, докато другата половина не иска да види родината си под едно бъдещо президентство на днешния си президент. На фона на минималната разлика между числеността на едните и другите гласоподаватели победата на Ердоган се превръща

Прочетено:1273
Снимка: Twitter-акаунт на Ердоган

  Провеждането на референдум от един авторитатен режим, само по себе си е абсурд. Прякото допитване до народа е висша форма на демокрация, която предполага пълната свобода на гражданите да изразят своята воля и тя да бъде отчетена честно. Може ли да говорим за свободно изразяване на волята на гражданите в една държава, в която се води фактическа гражданска война, в която има обявено извънредно положение, в която са арестувани по инсцениран опит за преврат десетки хиляди души, включително и опозиционни лидери. Може ли в страна, в която властва цензурата, насилието, терорът и страхът да говорим за честни и свободни избори? Няма по-голям цинизъм от това, да използваш най-висшата форма на демокрацията, за да легитимираш едноличният си режим. По същият начин, след Втората световна война, болшевиките провеждаха в условията на

Прочетено:1467
fasada4

  „Корупцията на най-добрите е най-лоша.” Тома Аквински, „Теологически сборник”   Канонизиран от националното ни съзнание и от патриотарстващи летописци, безспорен исторически, за мен образът на Левски е доста спорен морално, но не за това ми е думата в момента. Вълнува ме по-скоро равносметката, която Дяконът прави пред турския съд в едно знаменито изречение: „Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия.” Подобно признание не ще да е било психологически леко за човек, посветил себе си изцяло на свободата на един според него поробен народ. Да живееш и да умираш за хора, които, вместо да ти съдействат, чакат да ги обслужваш, да им поднесеш в дар онова благо, което те би трябвало да извоюват със собствени усилия, е тежка участ – справедливостта, която

Прочетено:1424
1_ED

  „Правим война, за да живеем в мир”. Аристотел   Успехите на ислямския терор и неуспехите на антитерористичните ни усилия ни заставят да си го припомним отново: Толерантността е същинското име на демокрацията, но истинската, единствената приложима толерантност е споделената. Толерантността, с други думи, е не статично състояние, а процес, при това процес взаимен и двупосочен. Толерантността, с която подхожда едната страна (все едно дали става дума за личност, общност или държава), трябва да предизвиква същата толерантност и в ответната страна. В противен случай балансът се разстройва и толерантността, протичаща само в една посока, се превръща от конструктивно в деструктивно явление, от добродетел в порок. (Мимоходом ще отбележа, че в това отношение толерантността се различава от своята посестрима – милосърдието, което може да бъде и едностранно осъзнато и едностранно осъществено.