Прочетено:1150
Снимка: Twitter-акаунт на Ердоган

  Случайно или не, тъкмо по нашите православни великденски празници Ердоган тръгна на саморазправа със Запада – все още само на думи. В една от многото си речи (с разрастването на деспотизма си той става все по-речовит) неотдавна великодържавният диктатор заяви през сълзи:  „Франция, ти подкрепяш терористите!… Виж какво направиха терористите в Германия – същото ще направят и във Франция! Западът няма да може да се спаси от терора!… Европа е фашистка, расистка, тиранична!”   Видимо е, че в тези му великденски думи няма и искрица съчувствие към стотиците жертви на ислямския терор върху лицето на Стария континент – има само неистова ненавист, зловещи закани, милитаризъм. И още нещо съдържат тези кобни слова: злорадство, една трудно прикрита наслада от кървавото настояще и още по-кървавото бъдеще, което според оратора очаква Европа.

Прочетено:1296
Erdogan SPQR_

  „Каквото е личността по отношение на идеята за човека, това е народността по отношение на идеята за човечеството. С други думи: народностите са личностите на човечеството.” Висарион Белински   Какво показа, какво подсказа и какво скри референдумът в Турция? Показа преди всичко разединението на съвременна Турция, подсказа бъдещия й път от недемократична към антидемократична държава, преливаща в мюсюлманска автокрация, а скрива нарастващия терор, обезправяването под маската на патриотизма на цял един народ.   Ще се спра на споменатите отделни елементи по-обстойно. Резултатът от вота свидетелства, че около половината турско население подкрепя едноличната власт на Ердоган, докато другата половина не иска да види родината си под едно бъдещо президентство на днешния си президент. На фона на минималната разлика между числеността на едните и другите гласоподаватели победата на Ердоган се превръща

Прочетено:6505
Photo: instagram.com/rterdogan/

  Статията беше публикувана за пръв път в americanthinker.com на 04/16/2017.   На 17ти април западният свят се събужда с един въпрос, чийто отговор не търпи отлагане: „Кой и как загуби Турция?“ Вчера Турция вероятно завърши шокиращия си преход от дългосрочен съюзник в НАТО и от една макар и несъвършена демокрация към ислямистка диктатура, която заплашва Запада и мира в Близкия изток повече от всяка друга държава с влияние, включително Русия. Ще има много отговори, извинения и оправдания за това тъжно положение, но безспорен е фактът, че Турция е загубена като приятел на Запада, и то може би за дълго време.   В навечерието на турския референдум от 16ти април, все още много западни анализатори продължаваха да поддържат аргумента, че все още не е ясно коя посока ще избере Турция,

Прочетено:2047
Moscow_protest

  „Калугин заспа и му се присъни сън, че клечи в храстите, а покрай храстите минава милиционер. Калугин се събуди, почеса се по устата и пак заспа и пак му се присъни сън, че минава покрай храстите, а в храстите се е притаил милиционер и клечи там. Калугин се събуди, подложи под главата си вестник, за да не лигави възглавницата, и пак заспа, и пак му се присъни сън, че клечи в храстите, а покрай храстите минава милиционер. (…) Калугин изкрещя и се замята в кревата, но вече не можеше да се събуди…” из „Сън” от Даниил Хармс, 22 август 1936     Кой казва, че писателите не са пророци? Не само фантастите, но и абсурдистите. Особено в Русия. Кошмарният сън на Калугин с милиционера, който не спира да дебне

Прочетено:2023
Снимка: aig-humanus.blogspot.bg

„Най-лошата тирания е тази на навика.” Публий Сир, „Сентенции”   Изненадващо за всички нас, раздялата с комунистическия режим се оказа далеч по-трудна и мъчителна, отколкото предполагахме. В края на 80-те, когато започна оглавеният от хуманитарните ни интелектуалци общонароден поход срещу тоталитаризма, уж всичко бе ясно и просто. Впоследствие година след година яснотата се поразмъти, а простотата се усложни. Пък и се оказа, че и общонародният антикомунистически поход не е общонароден, оказа се, че народът ни е разединен и раздвоен. И още нещо се оказа впоследствие: че нацията ни е не дори раздвоена, а разтроена между минало, настояще и бъдеще. За тази многозначност ние не бяхме подготвени социално – не бяхме подготвени и психологически. Уж всичко беше предрешено от ужаса на миналото, уж, настрадали се от почти полувековния кошмар на партийната

Прочетено:1629
fasada4

С настоящата публикация Bulgaria Analytica стартира редовна седмична есеистична рубрика на писателя Димитър Бочев, която ще се публикува всеки понеделник.   „Потисниците от разните страни са по-близки един на друг, отколкото на своите потиснати съотечественици.” Б. Брехт, в дневника му, 1940 г.   С ръка на сърцето заявявам, че не считам по правило държавните преврати за нещо отрицателно и зло. Превратът срещу едно легитимно, демократично избрано правителство е несъмнено престъпление,  превратът на полковник Клаус фон Щауфенберг срещу Хитлер и хитлеризма обаче е със същата несъмненост благодеяние и за германската нация, и за Стария континент, и за света. Ако този преврат бе успял, на света щяха да бъдат спестени цели реки кръв и сълзи, а и съдбата и на нашите източноевропейски народи щеше да бъде различна – те едва ли щяха

Прочетено:3426
цензура

  „Имаше един червенокос човек, който нямаше очи и уши. Нямаше и коса, така че го наричаха червенокос условно. Не можеше да говори, понеже нямаше уста. Нос също нямаше. Нямаше даже ръце и крака. И корем нямаше, и гръб нямаше, и гръбнак нямаше, и никакви вътрешности нямаше. Нищо нямаше. Така че не се разбираше за кого става дума. По-добре ще е да не говорим повече за него.”  Даниил Хармс, 7 януари 1937   Символичният микро разказ на Хармс е написан две години и девет месеца преди началото на Войната. Написан е и малко преди началото на серия от симулации на шизофрения, която руският абсурдист реализира с добър актьорски талант (като преди това внимателно е изучавал книги по медицина) – първо с цел да го освободят от военна служба, а после

Прочетено:1755
Снимка: Twitter-акаунт на Ердоган

  Изборът между военен режим и ислямистка диктатура е като избор между убийство и самоубийство. Но също е демократичен   „Демокрацията е в опасност“! Аз поне не бях чувал това изтъркано политическо клише да се употребява едновременно от военни, които извършват преврат, и от полицаи, които го потушават. Но на 15 юли 2016 и превратаджиите, и правителството в южната ни съседка оправдаха действията си със защита на демокрацията и гарантиране на човешките права и върховенството на закона. На 16 юли 2016 турският премиер обяви 15 юли едновременно за „черен ден за турската демокрация“ и за Ден (празник) на демокрацията. Същият ден турският президент пусна масов есемес на 80 милиона турци с призив да защитават демокрацията. Очаквам да допише и в Корана в този дух. Вероятно навсякъде по света подобни думи,

Прочетено:8139
Photo: Wikimedia Commons

Само седмица след като предполагаемият военен преврат не успя да отстрани Ердоган от власт, стана ясно, че турският президент реализира свой собствен, изключително успешен преврат, целящ да превърне Турция в ислямска диктатура с него начело, като диктатор с неограничени правомощия. От получената досега информация знаем, че внимателно планираните усилия на Ердоган да вземе цялата власт датират поне няколко седмици преди военния заговор, ако не и месеци, както и че той е знаел за предстоящия пуч доста преди началото му. Макар, че все още предстои да научим голяма част от подробностите, безочието, с което Ердоган заграбва властта, е наистина поразително. Досега той е арестувал и уволнил близо 100000 държавни служители, включително около 3000 съдии, една трета от всички турски генерали, 21000 учители, 1500 декани, 40000 полицаи и хиляди други. И сякаш

Прочетено:2253
1024px-European_Parliament_-_Hemicycle

  Демокрацията не е нещо, което може веднъж завинаги да се създаде и установи окончателно. Тя е незавършен и незавършващ окончателно проект. Става дума за процес, при който принципите и нормите на демокрацията непрекъснато се развиват и усъвършенстват, а нейните практики се променят. Съотношението между колективистичните и индивидуалистичните принципи на демокрацията показват противоречия, които намират различно решение в различни епохи. Принципът на мнозинството като основополагащ за всяка демокрация изглежда и е противоположен на принципа на индивидуалната свобода. Ако в античността това не е проблем, в модерните демокрации практическото осъществяване на този принцип е от ключово значение. Днес мнозинството, което се асоциира с народа е суверен, но неговата власт свършва до прага на всеки от съставящите народа хора. Следователно и суверенитетът на народа , и свободата на личността трябва да са