Прочетено:3211
poster_2

  Въпрос на следовател към арестувания за неподчинение гражданин: „С каква цел, кога и къде сте се родили?”.     Абсурдно или логично е – за политически анекдоти в днешна Русия човек може да бъде вкаран в затвор до шест години или в психиатрия с обвинение в „екстремизъм”, вместо изпълнение на ефективна съдебна присъда. Защо? Причината е проста – диктаторите и фанатиците, лишени от хумор, по правило не обичат смеха, освен ако те самите не се смеят последни. Това, което те дефинират като собствен „хумор” обаче, нормалните общества го определят с думата: мракобесие. Днес жертвите на жестокия постсъветски властови „хумор” са фрапиращи и за тях ще стане дума по-нататък.   Нищо чудно няма в това, че политическите (в това число и милиционерските) вицове винаги са били особено апетитна апокрифна част

Прочетено:3312
prajka prolet

  „Невярно мислите, че миналото, понеже вече се е случило, е приключило веднъж завинаги. О, не! Дрехата на миналото е ушита от тафта в преливащи се нюанси и всеки път, когато се обърнем назад, ние го виждаме в различни багри.” Милан Кундера, „Животът е другаде”   Не, Пражката пролет не бе ограничена и оразмерена в рамките на един-единствен сезон – продължи от началото на 1968 г. чак до началото на есента. А ехото от възторга ѝ, последвано от екота на разгрома ѝ, развълнува и нас, и Европа, и човечеството за цели десетилетия – та чак до ден днешен. Какво да се прави – когато са интензивни, когато в тях се кръстосват конфликтите на цяла една епоха, кратките актуални събития оставят дълга историческа сянка.   Така беше и с Пражката пролет.

Прочетено:7708
ERDOGAN

Статията беше публикувана за пръв път в americanthinker.com на 14/08/2018. Към средата на 2018 г. Реджеп Тайип Ердоган успя да постигне почти всичко, което целеше при първото си идване на власт през 2003 г. Според всички критерии, освен официалното име, Турция вече е типична ислямистка диктатура, а Ердоган е нейният самовластен лидер. Въпреки това, вместо да се чувстват напълно самоуверени, Ердоган и неговата клика се борят с надвисналите над тях неизбежни проблеми и предчувствието за предстояща катастрофа. В много отношения това е неминуемо и е резултат от самото естество на радикалната трансформация на една несъвършена демокрация в угнетяваща тирания. Катастрофата за Турция може да не дебне зад ъгъла,  но е неизбежна и това се разбра доста по-рано от очакваното. Сривът на турската лира от миналия петък вероятно е сигнал, че под „по-рано”

Прочетено:7864
dogan_erdogan

За втория план в българската политическа действитеност.   Националистите, пардон патриотите, провеждат политика с „двойно дъно“ на кръстопът за националната ни сигурност. Фалшиви борци с исляма у нас представят изкуствената дилема – ДПС или Ердоган ?! ГЕРБ са ОК, с „приятеля“ Реджеп, а светските турци и партиите им у нас са дежурните лоши?   Едно от обещанията на тази коалиция при идването и на власт, беше да прекъсне каналите за влияние на режима в Анкара през финансирането на институции на ислямското вероизповедание.   Вече знаем резултатите от президентския вот в Турция – 25% от имащите право да гласуват турски граждани у нас са гласували за Ердоган – ето ви нов канал за влияние. Лошата вест е, че този процент, в сравнение с предишни години, расте и за това спомага и

Прочетено:9325
Снимка: Twitter-акаунт на Ердоган

  Случайно или не, тъкмо по нашите православни великденски празници Ердоган тръгна на саморазправа със Запада – все още само на думи. В една от многото си речи (с разрастването на деспотизма си той става все по-речовит) неотдавна великодържавният диктатор заяви през сълзи:  „Франция, ти подкрепяш терористите!… Виж какво направиха терористите в Германия – същото ще направят и във Франция! Западът няма да може да се спаси от терора!… Европа е фашистка, расистка, тиранична!”   Видимо е, че в тези му великденски думи няма и искрица съчувствие към стотиците жертви на ислямския терор върху лицето на Стария континент – има само неистова ненавист, зловещи закани, милитаризъм. И още нещо съдържат тези кобни слова: злорадство, една трудно прикрита наслада от кървавото настояще и още по-кървавото бъдеще, което според оратора очаква Европа.

Прочетено:1729
Erdogan SPQR_

  „Каквото е личността по отношение на идеята за човека, това е народността по отношение на идеята за човечеството. С други думи: народностите са личностите на човечеството.” Висарион Белински   Какво показа, какво подсказа и какво скри референдумът в Турция? Показа преди всичко разединението на съвременна Турция, подсказа бъдещия й път от недемократична към антидемократична държава, преливаща в мюсюлманска автокрация, а скрива нарастващия терор, обезправяването под маската на патриотизма на цял един народ.   Ще се спра на споменатите отделни елементи по-обстойно. Резултатът от вота свидетелства, че около половината турско население подкрепя едноличната власт на Ердоган, докато другата половина не иска да види родината си под едно бъдещо президентство на днешния си президент. На фона на минималната разлика между числеността на едните и другите гласоподаватели победата на Ердоган се превръща

Прочетено:6900
Photo: instagram.com/rterdogan/

  Статията беше публикувана за пръв път в americanthinker.com на 04/16/2017.   На 17ти април западният свят се събужда с един въпрос, чийто отговор не търпи отлагане: „Кой и как загуби Турция?“ Вчера Турция вероятно завърши шокиращия си преход от дългосрочен съюзник в НАТО и от една макар и несъвършена демокрация към ислямистка диктатура, която заплашва Запада и мира в Близкия изток повече от всяка друга държава с влияние, включително Русия. Ще има много отговори, извинения и оправдания за това тъжно положение, но безспорен е фактът, че Турция е загубена като приятел на Запада, и то може би за дълго време.   В навечерието на турския референдум от 16ти април, все още много западни анализатори продължаваха да поддържат аргумента, че все още не е ясно коя посока ще избере Турция,

Прочетено:2561
Moscow_protest

  „Калугин заспа и му се присъни сън, че клечи в храстите, а покрай храстите минава милиционер. Калугин се събуди, почеса се по устата и пак заспа и пак му се присъни сън, че минава покрай храстите, а в храстите се е притаил милиционер и клечи там. Калугин се събуди, подложи под главата си вестник, за да не лигави възглавницата, и пак заспа, и пак му се присъни сън, че клечи в храстите, а покрай храстите минава милиционер. (…) Калугин изкрещя и се замята в кревата, но вече не можеше да се събуди…” из „Сън” от Даниил Хармс, 22 август 1936     Кой казва, че писателите не са пророци? Не само фантастите, но и абсурдистите. Особено в Русия. Кошмарният сън на Калугин с милиционера, който не спира да дебне

Прочетено:2500
Снимка: aig-humanus.blogspot.bg

„Най-лошата тирания е тази на навика.” Публий Сир, „Сентенции”   Изненадващо за всички нас, раздялата с комунистическия режим се оказа далеч по-трудна и мъчителна, отколкото предполагахме. В края на 80-те, когато започна оглавеният от хуманитарните ни интелектуалци общонароден поход срещу тоталитаризма, уж всичко бе ясно и просто. Впоследствие година след година яснотата се поразмъти, а простотата се усложни. Пък и се оказа, че и общонародният антикомунистически поход не е общонароден, оказа се, че народът ни е разединен и раздвоен. И още нещо се оказа впоследствие: че нацията ни е не дори раздвоена, а разтроена между минало, настояще и бъдеще. За тази многозначност ние не бяхме подготвени социално – не бяхме подготвени и психологически. Уж всичко беше предрешено от ужаса на миналото, уж, настрадали се от почти полувековния кошмар на партийната

Прочетено:2023
fasada4

С настоящата публикация Bulgaria Analytica стартира редовна седмична есеистична рубрика на писателя Димитър Бочев, която ще се публикува всеки понеделник.   „Потисниците от разните страни са по-близки един на друг, отколкото на своите потиснати съотечественици.” Б. Брехт, в дневника му, 1940 г.   С ръка на сърцето заявявам, че не считам по правило държавните преврати за нещо отрицателно и зло. Превратът срещу едно легитимно, демократично избрано правителство е несъмнено престъпление,  превратът на полковник Клаус фон Щауфенберг срещу Хитлер и хитлеризма обаче е със същата несъмненост благодеяние и за германската нация, и за Стария континент, и за света. Ако този преврат бе успял, на света щяха да бъдат спестени цели реки кръв и сълзи, а и съдбата и на нашите източноевропейски народи щеше да бъде различна – те едва ли щяха