Прочетено:886
freedom

За съжаление този текст не е достъпен на български, моля преминете към английската версия на сайта.

Прочетено:1110
europa

  През 2016 г. беше шокиращ резултата от референдума „Брексит“, който накара пазарите да се движат по различен начин. Много малко участници на пазара очакваха мнозинството от гласоподавателите в Обединеното кралство да гласуват, за напускане на Европейския съюз, но въпреки това, нещата се случиха. Новината за победа на Брексит беше като да чуем, че семейна двойка, която добре познаваме внезапно е решила да се разведе.   Изборът на Доналд Тръмп като четиридесет и петият президент на Съединените щати беше следващия шок за пазарите, тъй като той бе смятан за огромен недостатък в президентската надпревара миналия ноември. Но победата на Брексит и президента Тръмп беше знак за света, че избирателите отхвърлят статуквото. Докато през 2016 г. предизвикателствата пред съществуващите норми са успешни, то през 2017 г. сме свидетели на обръщане на

Прочетено:1274
armia

  „Няма нищо по-страшно от неограничена власт в ръцете на ограничени хора.” Валентин Домил   От националисти и екстремисти, които обитават новият ни кабинет на всички ведомствени равнища, духовни блага и цивилизованост човек не може да очаква – не може да очаква и благосъстояние. Може да очаква само национализъм и екстремизъм. Националният екстремизъм е един – много са формите му. Всички те имат непровъзгласената задача да разграничат страната ни от световната общност, да противодействат активно и пасивно на участието ни в общоевропейския интеграционен процес и на приобщаването ни към евроатлантическите структури и ценности. Стратегическата цел е една: отечеството любезно да се превърне в самотен изолиран балкански остров на бългащината. Тъй като патриотизмът, или по-скоро онова, което той разбират под патриотизъм, за националиста има абсолютно върховенство, неговото елементарно и вулгарно социалнополитическо

Прочетено:6152
Yuriy_Chaika_

    В началото на седмицата генералният прокурор на РФ беше посрещнат с институционален протокол, подходящ за висши политически лица, а не за ръководител на прокуратурата. Бяха проведени срещи с вицепрезидента, министър-председателя, министъра на правосъдието, дори с патриарха. Това институционално внимание не отговаря на неговия официален ранг, но пък разкрива истинските политически цели на посещението.  Генералният прокурор Чайка е едно от ключовите лица в авторитарно-олигархичен режим на Кремъл и изпълнява преди всичко политически поръчки в услуга на режима. Като официален пратеник на Кремъл, очевидно Чайка е имал преди всичко политическа мисия, прикрита като осъществяване на сътрудничество с Прокуратурата на Р България (ПРБ). Можем само да гадаем за конкретните политически измерения на визитата (строителството на АЕЦ „Белене“, Южен поток или дългосрочния договор за ремонт на МиГ-29 в Русия), но от публично

This entry was posted in България and tagged , , , , , by Atanas Slavov.

За Atanas Slavov

Атанас Славов е юрист - конституционалист, преподавател по публичноправни науки в катедра „Публична администрация“ на СУ„Св. Климент Охридски”. От 2016 г. е доктор по право на Университета на Глазгоу (православна политическа теология и демократична консолидация) и доктор по конституционно право на СУ (2009). Специализирал е в различни американски и европейски академични институции. Неговите изследователски интереси и публикации са насочени към конституционното право и теория, пряката демокрация и гражданското участие, политическата теология, правото и религията. Съветник по конституционни въпроси на министъра на правосъдието (2014-2015), съветник по законодателни въпроси в Министерския съвет на вицепремиера и министър на вътрешните работи (2016), конституционен експерт в Съвета по законодателството на Министерство на правосъдието (2012-2014), правен съветник в неправителствения сектор. Автор на монографиите „Гражданското участие в конституционната демокрация“ (2017) и „Върховенството на конституцията. Същност и гаранции“ (2010). Член на Управителния съвет на Атлантическия съвет на България, последователно член на Управителния съвет и на Настоятелството на Института за пряка демокрация, член на Българската асоциация по политически науки и други неправителствени организации.
Прочетено:1313
Junker

Статията беше публикувана за пръв път в americanthinker.com на 18/09/2017.   Коментирайки речта на Жан-Клод Юнкер миналата седмица за състоянието на Европейския съюз, обикновено сдържаният немски икономически седмичник, Wirtschafts Woche писа следното: “Днес председателят на Европейската Комисия направи страхотно изказване…изказване, пълно с големи безсмислици”. Кое накара това сериозно издание да използва такъв недипломатичен език, при положение, че Европейският Парламент бурно аплодира речта му? Надеждата, че все повече европейци осъзнават, че евтиният триумфализъм на ЕС и разгласяваните от Юнкер предписания са, в най-добрия случай неподходящи, а  в най-лошия – рецепта за катастрофа.   В изказването му има много триумфализъм. „Попътният вятър отново издува платната на Европа” увери Юнкер аудиторията и подчерта, че ЕС е навлязъл „в петата година на икономическото си възстановяване” – нещо, в което малко уважавани икономисти вярват. Доказателство за това

Прочетено:4320
Berlin Wall

Статията беше публикувана за пръв път в americanthinker.com на 06/07/2017.   Избирането на Доналд Тръмп за 45-ти президент на САЩ през ноември 2016 г. доведе до предсказуема вълна от зле прикрити антиамерикански настроения в европейските медии и официални среди. Не е трудно да се открият причините за това. Европейският съюз, като основна европейска политическа институция, най-често заема позиции вляво от центъра и е много по-близо идеологически до демократичния елит в Съединените щати, отколкото до републиканците. Освен това, европейските медии са тясно свързани с мейнстрийм медиите в САЩ и гледат на страната през почти същата призма. Не е изненадващо, че европейските, и особено немските елити, бяха не по-малко шокирани и съкрушени от изборната победа на Тръмп, отколкото американските им колеги, а може би дори повече от тях, тъй като на стария континент реално

Прочетено:1131
Войниците на Ислямска държава. Снимка: Wikipedia commons

  „Отдавна трябваше, о, Катилина,… да претърпиш смъртта, която готвиш за всички ни!” Цицерон, „Първа реч против Катилина”   Казвал съм го неведнъж, но ето че последните кървави атаки в Барселона ме подканват да го повторя отново: Начинът, по който ние, европейците, водим от началото на хилядолетието тази проклета антитерористична война, е обречен. Колкото и обучени, колкото и виртуозни да са специалните части на западноевропейските държави, двубоят срещу фанатизираните орди на Ислямска държава и Алкайда, които не само не се страхуват от смъртта в името на Аллаха, а и копнеят за нея, е двубой с предизвестен изход. Те ще продължат да ни избиват по улиците и заведенията на големите европейски центрове, ние ще ги преследваме и убиваме, но впоследствие, следварително – не и предварително. Дори когато полицията съумее да предотврати

Прочетено:1971
barselona

  Bulgariaanalytica.org е аналитичен сайт и рядко анализираме отделни статии или идеи от други източници, но разгледаното събитие и анализът му са достатъчно важни, за да направим изключение от обичайната си практика. Става въпрос за кратък, но изключително добър анализ на Сьорен Керн от института „Гейтстоун“ в Ню Йорк, който обяснява защо терористичният акт от 17ти август можеше и трябваше да бъде предотвратен. Освен, че прави коментар на случилото се в Барселона, г-н Керн също дава много храна за размисъл относно какво не е наред с европейското отношение към радикалния ислям. Горещо препоръчвам сайта gatestoneinstitute.org на всеки, който се интересува от ислямския тероризъм – чумата на нашето време.   Статията започва с разкритието, че властите в Барселона, начело с крайно левия си кмет Ада Колау, са отказали да инсталират цилиндрични

Прочетено:705
Ukraine’s Ethnic Groups

За съжаление този текст не е достъпен на български, моля преминете към английската версия на сайта.

Прочетено:1411
europa

  „От мисъл до мисъл у нас има пет хиляди версти.” Пьотр Вяземски   Помните ли, спомняте ли си още как преди петнайсетина години изживяхме приобщаването си към Нато и Европейския съюз? На официалната церемонията по встъпването ни държавниците ни ляха сълзи на щастие, в чиято искреност аз ни най-малко не се съмнявам. Ни най-малко не се съмнявам и в искреността на всеобщото въодушевление, сравнимо само с народните възторзи, предшествали, придружили и последвали Съединението преди почти век и половина. Събитието бе наистина съдбовно, а всички ние, редовите български граждани, единодушно решихме, че е настъпил и нашият исторически час, че от днес вече сме не балканци, а европейци от плът и кръв, че и нашето национално битие ще придобие социалната сигурност, материалното благополучие и духовния възход, на който се радват западноевропейските