Прочетено:1631
belene1

  Геополитическият и геоикономически контекст на проекта Белене се промени в много отношения, но в същото време запази някои постоянни и стабилни характеристики. Някои от тях произтичат от връзката между гражданските и военните ядрени програми, от стремежите на военно-политическите съюзи да „държат под око“ развитието на ядрената енергия не само в страните членки, но и по света. Както в миналото, така и в момента ядрените програми на водещите страни във военните и цивилните области бяха и остават в тясно сътрудничество, преплетени както на нива на научноизследователска и развойна дейност, така и на различни съвместни програми и отделни дейности.   В действителност мирната атомна енергия е страничен продукт на военните ядрени програми – което произтича не само от перспективата и възможностите на ядрената енергия за мирно използване, но също и от

Прочетено:2171

Статията беше публикувана за пръв път в americanthinker.com на 23/10/2017.   Макар че Западна Европа и Вашингтон не желаят да признаят този злощастен факт, но под управлението на Реджеп Тайип Ердоган, Турция отдавна се е отказала от претенциите си да бъде демократична държава и открито следва политики в ущърб на демокрацията, върховенството на закона и западните критерии за сигурност. Накратко, Турция се превърна в ислямистка диктатура, която е толкова застрашителна за западните интереси, колкото и Иран, с тази разлика, че Западът я е оставил да поддържа шарадата, че все още е член на НАТО и западната общност на народите. Това е твърде опасна шарада, която неизбежно ще ни преследва, като бумеранг, защото реалността е, че ислямистът Ердоган има амбиции, които отиват отвъд Турция и дори Близкия изток. Известен с възхищението си от

Прочетено:3073
russia europa

  Ефектът за Еврозоната   Влизането на България в НАТО не е предателство, предателство е оставането. Александър Дугин руски политически анализатор, апологет на доктрината за ЕврАзия   Да вземем другата ключова цел на българската политика – членство в Еврозоната и я съотнесем към темата за заплахата от Русия.   Метриката на готовността на България за членство в ЕЗ не е само и толкова функция на изпълнението на формални критерии, колкото на по-обща референция към способността на икономиката да издържа на външни кризи, да поддържа растеж и генерира богатство, на институциите да осигурят ефективно управление и да „укротяват“ рискове, на гражданите да се възползват от правата и възможностите, да се съобразяват с отговорностите, да се справят с предизвикателствата на „живота в Еврозоната“.   По-голяма част от идентифицираните бариери по пистата на

Прочетено:1975
rubla

За съжаление този текст не е достъпен на български, моля преминете към английската версия на сайта.

Прочетено:1355
merkel

    Проведените преди седмица избори в Германия и техните резултати тепърва ще бъдат обект на задълбочени количествени и качествени политологически анализи. Първоначалните данни, с които разполагаме ни позволяват на този етап да обобщим получените данни, да направим няколко прогнози и посочим перспективите пред политическото развитие на страната.   Като след всеки избор има партийни радости и разочарования. Отвъд тях остава все пак една тревожност относно характера на   НЕИЗБЕЖНАТА ПРОМЯНА НА НЕМСКАТА ПОЛИТИКА.   Някои вече определят изборите като „исторически повратен момент… Германия вече не е същата. Но за катастрофа (все още) не можем да говорим. По-скоро си имаме работа с едно предизвикателство.“ /Инес Пол от Дойче веле/   Това предизвикателство е свързано с видимото нарастване на поляризацията и радикализацията в немското общество, с намалената подкрепа за двете основни

This entry was posted in Европа and tagged , , , by Momchil Doychev.

За Momchil Doychev

Доцент по политически науки, доктор по философия Момчил Дойчев е преподавател в департамент "Политически науки" на Нов български университет. Занимава се с темите: "Преходи към демокрация", "Управление на конфликти", "Политическата коректност и безграничната толерантност като антидемократични идеологии", "Власт, свобода и сигурност" и др.
Прочетено:1109
freedom

За съжаление този текст не е достъпен на български, моля преминете към английската версия на сайта.

Прочетено:1319
europa

  През 2016 г. беше шокиращ резултата от референдума „Брексит“, който накара пазарите да се движат по различен начин. Много малко участници на пазара очакваха мнозинството от гласоподавателите в Обединеното кралство да гласуват, за напускане на Европейския съюз, но въпреки това, нещата се случиха. Новината за победа на Брексит беше като да чуем, че семейна двойка, която добре познаваме внезапно е решила да се разведе.   Изборът на Доналд Тръмп като четиридесет и петият президент на Съединените щати беше следващия шок за пазарите, тъй като той бе смятан за огромен недостатък в президентската надпревара миналия ноември. Но победата на Брексит и президента Тръмп беше знак за света, че избирателите отхвърлят статуквото. Докато през 2016 г. предизвикателствата пред съществуващите норми са успешни, то през 2017 г. сме свидетели на обръщане на

Прочетено:1491
armia

  „Няма нищо по-страшно от неограничена власт в ръцете на ограничени хора.” Валентин Домил   От националисти и екстремисти, които обитават новият ни кабинет на всички ведомствени равнища, духовни блага и цивилизованост човек не може да очаква – не може да очаква и благосъстояние. Може да очаква само национализъм и екстремизъм. Националният екстремизъм е един – много са формите му. Всички те имат непровъзгласената задача да разграничат страната ни от световната общност, да противодействат активно и пасивно на участието ни в общоевропейския интеграционен процес и на приобщаването ни към евроатлантическите структури и ценности. Стратегическата цел е една: отечеството любезно да се превърне в самотен изолиран балкански остров на бългащината. Тъй като патриотизмът, или по-скоро онова, което той разбират под патриотизъм, за националиста има абсолютно върховенство, неговото елементарно и вулгарно социалнополитическо

Прочетено:6485
Yuriy_Chaika_

    В началото на седмицата генералният прокурор на РФ беше посрещнат с институционален протокол, подходящ за висши политически лица, а не за ръководител на прокуратурата. Бяха проведени срещи с вицепрезидента, министър-председателя, министъра на правосъдието, дори с патриарха. Това институционално внимание не отговаря на неговия официален ранг, но пък разкрива истинските политически цели на посещението.  Генералният прокурор Чайка е едно от ключовите лица в авторитарно-олигархичен режим на Кремъл и изпълнява преди всичко политически поръчки в услуга на режима. Като официален пратеник на Кремъл, очевидно Чайка е имал преди всичко политическа мисия, прикрита като осъществяване на сътрудничество с Прокуратурата на Р България (ПРБ). Можем само да гадаем за конкретните политически измерения на визитата (строителството на АЕЦ „Белене“, Южен поток или дългосрочния договор за ремонт на МиГ-29 в Русия), но от публично

This entry was posted in България and tagged , , , , , by Atanas Slavov.

За Atanas Slavov

Атанас Славов е юрист - конституционалист, преподавател по публичноправни науки в катедра „Публична администрация“ на СУ„Св. Климент Охридски”. От 2016 г. е доктор по право на Университета на Глазгоу (православна политическа теология и демократична консолидация) и доктор по конституционно право на СУ (2009). Специализирал е в различни американски и европейски академични институции. Неговите изследователски интереси и публикации са насочени към конституционното право и теория, пряката демокрация и гражданското участие, политическата теология, правото и религията. Съветник по конституционни въпроси на министъра на правосъдието (2014-2015), съветник по законодателни въпроси в Министерския съвет на вицепремиера и министър на вътрешните работи (2016), конституционен експерт в Съвета по законодателството на Министерство на правосъдието (2012-2014), правен съветник в неправителствения сектор. Автор на монографиите „Гражданското участие в конституционната демокрация“ (2017) и „Върховенството на конституцията. Същност и гаранции“ (2010). Член на Управителния съвет на Атлантическия съвет на България, последователно член на Управителния съвет и на Настоятелството на Института за пряка демокрация, член на Българската асоциация по политически науки и други неправителствени организации.
Прочетено:1563
Junker

Статията беше публикувана за пръв път в americanthinker.com на 18/09/2017.   Коментирайки речта на Жан-Клод Юнкер миналата седмица за състоянието на Европейския съюз, обикновено сдържаният немски икономически седмичник, Wirtschafts Woche писа следното: “Днес председателят на Европейската Комисия направи страхотно изказване…изказване, пълно с големи безсмислици”. Кое накара това сериозно издание да използва такъв недипломатичен език, при положение, че Европейският Парламент бурно аплодира речта му? Надеждата, че все повече европейци осъзнават, че евтиният триумфализъм на ЕС и разгласяваните от Юнкер предписания са, в най-добрия случай неподходящи, а  в най-лошия – рецепта за катастрофа.   В изказването му има много триумфализъм. „Попътният вятър отново издува платната на Европа” увери Юнкер аудиторията и подчерта, че ЕС е навлязъл „в петата година на икономическото си възстановяване” – нещо, в което малко уважавани икономисти вярват. Доказателство за това