Прочетено:3265
katalonia

  Референдумът в Каталуния и настъпилите безредици свързани с него, повдигнаха отново въпроса за политическата цялост на националните държави, но също и за целостта на европейския проект. Идеята за „Европа на регионите” трябваше да бъде движеща сила зад интеграцията, да установява директни връзки между субнационалните политически субекти и наднационалните европейски институции и така да заобикаля националните правителства и да намалява постепенно значимостта им. Тази концепция е развита още през 70-те и 80-те години, подкрепена с множество програмни документи, аргументирана с принципите на субсидиарност заложени в договорите за ЕС, а през 90-те дори се сдобива със собствено институционално тяло – Комитетът на регионите. Въпреки огромното желание на регионите за повече независимост и устрема на ЕС към повече интеграция и заобикаляне на правителствата, политическите усилия в тази посока изглеждат пред провал, докато

Прочетено:1110
europa

  През 2016 г. беше шокиращ резултата от референдума „Брексит“, който накара пазарите да се движат по различен начин. Много малко участници на пазара очакваха мнозинството от гласоподавателите в Обединеното кралство да гласуват, за напускане на Европейския съюз, но въпреки това, нещата се случиха. Новината за победа на Брексит беше като да чуем, че семейна двойка, която добре познаваме внезапно е решила да се разведе.   Изборът на Доналд Тръмп като четиридесет и петият президент на Съединените щати беше следващия шок за пазарите, тъй като той бе смятан за огромен недостатък в президентската надпревара миналия ноември. Но победата на Брексит и президента Тръмп беше знак за света, че избирателите отхвърлят статуквото. Докато през 2016 г. предизвикателствата пред съществуващите норми са успешни, то през 2017 г. сме свидетели на обръщане на

Прочетено:1684
new1

  „Който не познава Сибир, не познава СССР!” реклама на „Интурист”   Винаги съм считал, че национализмът е деструктивна сила. Дори когато е умерен, национализмът съдържа потенциала да се радикализира спонтанно и неконтролируемо и го е правил неведнъж – както исторически, така и в ново време. Неговата деструктивност блесна особено през последните двайсетина години, когато интеграционните тенденции на Стария континент набраха скорост. Макар и отживелица, национализмът е фактор и в настоящето – ако не беше така, щяхме да го наричаме не фактор, а фантом. Няма що: и отживелиците формират облика на епохата – човек е така устроен, че е склонен да търси убежище от актуалните премеждия не само в копнежите за бъдещето, а и в дебрите на миналото. Доколкото са човешко дело и човешко творение, така са устроени и държавите.

Прочетено:1111
new1

За съжаление този текст не е достъпен на български, моля преминете към английската версия на сайта.