Прочетено:2612
konflikt_azov_

  Живеем в свят на постистината, всеки има „факти“, всеки има своя истина. След анексията на Крим Русия анексира и истината. Присъедини Крим, обяви нови граници, затвори Керченския пролив с мост, през който не могат да преминават големи кораби, започна за контролира трафика, с което на практика блокира свободния достъп до и от украинското крайбрежие, включително до градовете Мариупол и Бердянск по море. За Кремъл няма международно право, има правото на силния. ЕС и САЩ внимателно оглеждат и изчакват. От дистанция. Както винаги. Няма да се намесят – освен с успокоителни лекции.   Канцлерът Меркел държи на Северния поток-2 повече отколкото на Украйна като щит на Европа и основен инструмент за ограничаване на руската агресия. Тръмп отмени срещата си с Путин в Г-20, Меркел и Макрон не го направиха. Умилостивяването

Прочетено:1731
putin-merkel-erdogan-makron1

Статията беше публикувана за пръв път в americanthinker.com на 29/11/2018.     Когато един ден се напише историята на Европа през 21-ви век, снимката по-горе ще се счита за емблематична за времето си, както тази на Чембърлейн, който през 1938 г. развя листа с декларацията „Мир за нашето време“. А тя може би ще изглежда още по-ужасна, защото докато имаше няколко изолирани критики към жалкото раболепно поведение на политиците демократи към чудовищния режим на Хитлер през 1938 г., то сега не се чу и глас на неодобрение нито от Брюксел, нито в официалната преса в Европа към неприкритото угодничене на Меркел и Макрон на злите диктатури на Путин и Ердоган. Вместо това Макрон и Меркел призоваха армията на ЕС да защити Европа от Съединените щати, докато Путин отново безжалостно нарушаваше международното право,

Прочетено:3806
katalonia

  Референдумът в Каталуния и настъпилите безредици свързани с него, повдигнаха отново въпроса за политическата цялост на националните държави, но също и за целостта на европейския проект. Идеята за „Европа на регионите” трябваше да бъде движеща сила зад интеграцията, да установява директни връзки между субнационалните политически субекти и наднационалните европейски институции и така да заобикаля националните правителства и да намалява постепенно значимостта им. Тази концепция е развита още през 70-те и 80-те години, подкрепена с множество програмни документи, аргументирана с принципите на субсидиарност заложени в договорите за ЕС, а през 90-те дори се сдобива със собствено институционално тяло – Комитетът на регионите. Въпреки огромното желание на регионите за повече независимост и устрема на ЕС към повече интеграция и заобикаляне на правителствата, политическите усилия в тази посока изглеждат пред провал, докато

Прочетено:1617
europa

  През 2016 г. беше шокиращ резултата от референдума „Брексит“, който накара пазарите да се движат по различен начин. Много малко участници на пазара очакваха мнозинството от гласоподавателите в Обединеното кралство да гласуват, за напускане на Европейския съюз, но въпреки това, нещата се случиха. Новината за победа на Брексит беше като да чуем, че семейна двойка, която добре познаваме внезапно е решила да се разведе.   Изборът на Доналд Тръмп като четиридесет и петият президент на Съединените щати беше следващия шок за пазарите, тъй като той бе смятан за огромен недостатък в президентската надпревара миналия ноември. Но победата на Брексит и президента Тръмп беше знак за света, че избирателите отхвърлят статуквото. Докато през 2016 г. предизвикателствата пред съществуващите норми са успешни, то през 2017 г. сме свидетели на обръщане на

Прочетено:2312
new1

  „Който не познава Сибир, не познава СССР!” реклама на „Интурист”   Винаги съм считал, че национализмът е деструктивна сила. Дори когато е умерен, национализмът съдържа потенциала да се радикализира спонтанно и неконтролируемо и го е правил неведнъж – както исторически, така и в ново време. Неговата деструктивност блесна особено през последните двайсетина години, когато интеграционните тенденции на Стария континент набраха скорост. Макар и отживелица, национализмът е фактор и в настоящето – ако не беше така, щяхме да го наричаме не фактор, а фантом. Няма що: и отживелиците формират облика на епохата – човек е така устроен, че е склонен да търси убежище от актуалните премеждия не само в копнежите за бъдещето, а и в дебрите на миналото. Доколкото са човешко дело и човешко творение, така са устроени и държавите.

Прочетено:1474
new1

За съжаление този текст не е достъпен на български, моля преминете към английската версия на сайта.