Прочетено:2250

Статията беше публикувана за пръв път в americanthinker.com на 23/10/2017.   Макар че Западна Европа и Вашингтон не желаят да признаят този злощастен факт, но под управлението на Реджеп Тайип Ердоган, Турция отдавна се е отказала от претенциите си да бъде демократична държава и открито следва политики в ущърб на демокрацията, върховенството на закона и западните критерии за сигурност. Накратко, Турция се превърна в ислямистка диктатура, която е толкова застрашителна за западните интереси, колкото и Иран, с тази разлика, че Западът я е оставил да поддържа шарадата, че все още е член на НАТО и западната общност на народите. Това е твърде опасна шарада, която неизбежно ще ни преследва, като бумеранг, защото реалността е, че ислямистът Ердоган има амбиции, които отиват отвъд Турция и дори Близкия изток. Известен с възхищението си от

Прочетено:1601
Хасан Рохани

  Близкият и Средният изток са раздирани от военни конфликти с глобални последствия, но през  тази година там се очакват и избори, които както е известно, са характерен белег на демокрацията.  Какви са възможностите в Иран и Ирак те да бъдат проведени  свободно и без натиск, така че реално да отразяват волята на хората?   На първия проведен референдум в региона това не се случи. На 16 април Турция прие поправки в конституцията и гласува нови по-големи права на президента. Това беше направено при въведено извънредно положение в страната след опита за преврат от 16 юли миналата година и при много свидетелства за липса на свобода на словото, за арести без съд на журналисти, университетски преподаватели и офицери от армията. Самият изборен процес и резултатите от него бяха приети от

Прочетено:1582
Erdogan SPQR_

  „Каквото е личността по отношение на идеята за човека, това е народността по отношение на идеята за човечеството. С други думи: народностите са личностите на човечеството.” Висарион Белински   Какво показа, какво подсказа и какво скри референдумът в Турция? Показа преди всичко разединението на съвременна Турция, подсказа бъдещия й път от недемократична към антидемократична държава, преливаща в мюсюлманска автокрация, а скрива нарастващия терор, обезправяването под маската на патриотизма на цял един народ.   Ще се спра на споменатите отделни елементи по-обстойно. Резултатът от вота свидетелства, че около половината турско население подкрепя едноличната власт на Ердоган, докато другата половина не иска да види родината си под едно бъдещо президентство на днешния си президент. На фона на минималната разлика между числеността на едните и другите гласоподаватели победата на Ердоган се превръща

Прочетено:1726
Снимка: Twitter-акаунт на Ердоган

  Провеждането на референдум от един авторитатен режим, само по себе си е абсурд. Прякото допитване до народа е висша форма на демокрация, която предполага пълната свобода на гражданите да изразят своята воля и тя да бъде отчетена честно. Може ли да говорим за свободно изразяване на волята на гражданите в една държава, в която се води фактическа гражданска война, в която има обявено извънредно положение, в която са арестувани по инсцениран опит за преврат десетки хиляди души, включително и опозиционни лидери. Може ли в страна, в която властва цензурата, насилието, терорът и страхът да говорим за честни и свободни избори? Няма по-голям цинизъм от това, да използваш най-висшата форма на демокрацията, за да легитимираш едноличният си режим. По същият начин, след Втората световна война, болшевиките провеждаха в условията на

Прочетено:6765
Photo: instagram.com/rterdogan/

  Статията беше публикувана за пръв път в americanthinker.com на 04/16/2017.   На 17ти април западният свят се събужда с един въпрос, чийто отговор не търпи отлагане: „Кой и как загуби Турция?“ Вчера Турция вероятно завърши шокиращия си преход от дългосрочен съюзник в НАТО и от една макар и несъвършена демокрация към ислямистка диктатура, която заплашва Запада и мира в Близкия изток повече от всяка друга държава с влияние, включително Русия. Ще има много отговори, извинения и оправдания за това тъжно положение, но безспорен е фактът, че Турция е загубена като приятел на Запада, и то може би за дълго време.   В навечерието на турския референдум от 16ти април, все още много западни анализатори продължаваха да поддържат аргумента, че все още не е ясно коя посока ще избере Турция,

Прочетено:2792
Dutch Elections map

Статията беше публикувана за пръв път в americanthinker.com на 23/03/2017. Изборите, които Холандия проведе на 15 март, бяха  прогласени из цяла Европа и по света за грандиозна битка между силите на популисткото зло, в лицето на Герт Вилдерс и неговата Партия на свободата (PVV) и повечето останали партии в пъстрата дружина на холандската електорална политика. Победата на Народната партия за свобода и демокрация (VVD) на премиера Марк Рюте (която загуби 20% от депутатските си места) над PVV на Вилдерс (който пък добави 25%), бе посрещната възторжено от целия политически спектър като монументално поражение на популизма и голям триумф за Европа. В действителност, това изобщо не е така и ако медийното отразяване успя да покаже нещо, то е, че европейската преса, която много прилича на американските мейнстрийм медии, е започнала да върти ежедневно

Прочетено:2493
Снимка: Twitter-акаунт на Ердоган

За съжаление този текст не е достъпен на български, моля преминете към английската версия на сайта.

Прочетено:3039
Photo: instagram.com/rterdogan/

„Грижата за човешкия живот и щастие, а не тяхното унищожение, е първата и единствена цел на доброто правителство.” Томас Джефърсън   Неотдавна осъденият на почти шест години затвор главен редактор на в. „Джум Хюриет” Джан Гордан заяви, че да се довери на днешното турско правосъдие, е все едно да си сложи главата на гилотината. След като е така, логично възниква въпросът защо българското правителство се доверява на същото правосъдие. А че му се доверява, е ясно като ден – критична дума по адрес на Ердоган и кликата му, произнесена от български държавник, аз не съм чул. Фактът пък, че българската държава връща с готовност потърсилите на родна земя спасение от деспотизма на Анкара свободомислещи турски граждани, превръща безкритичността на българските държавни лидери в благоразположение, а благоразположението – в сервилност. Да

Прочетено:2125
turcia

  „Тоз, който на убийците прощава, той сам в убийствата ги насърчава.” Шекспир, „Ромео и Жулиета”   Фактът е безпощаден: демократична България приема безкритично хиляди бежанци от Близкия и Далечен изток, много от които са несъмнено действащи бойци на ИД и терористи на Алкайда, още повече измежду тях са симпатизанти на тероризма, сиреч потенциални терористи, а връща на Турция потърсилите у нас политическо убежище противници на режима на Ердоган. Това обстоятелство не само поставя под съмнение демократичността на страната ни – това обстоятелство е и в пълен разрез с редица подписани от Република България международни споразумения на най-високо равнище, включително и Женевската конвенция. Въпросът има и морална страна, която съвсем не говори за хуманно отношение към беззащитните жертви на автократичния режим в южната ни съседка. Не ще и дума, че

Прочетено:3602
Turkish lira banknotes are seen in this file photo illustration shot in Istanbul, Turkey, January 7, 2014. Turkey's central bank is expected to make an interest rate decision this week.    REUTERS/Murad Sezer/FilesGLOBAL BUSINESS WEEK AHEAD PACKAGE - SEARCH "BUSINESS WEEK AHEAD AUGUST 17" FOR ALL IMAGES

  Историята на двустранните отношения – тези   ▲ Турция разчита на Русия за критично важни доставки на енергийни суровини, в този смисъл нейното търсене на руски стратегически стоки е относително нееластично, поне докато разреши проблема със свръхзависимостта си от доставки на руски нефт и газ. Това може да стане в следващите 5-10 години, не веднага. ▲ Русия внася от Турция храни и обработени стоки – дрехи, машини и оборудване. Това потребление е много еластично. Турският туристически сектор зависи от руски туристи. ▲ Двустранната търговия се колебае между $ 20 и $ 38 милиарда, като търговския дефицит на Турция е в рамките на $ 15 милиарда. ▲ Фактори, които могат да задълбочават този дефицит: (i) Свръхголеми проекти, като новата турска ядрена централа; (ii) слабата икономика на Русия, която препятства търсене