Прочетено:1977
Laffer-Curve

Статията беше публикувана за пръв път в faktor.bg на 30/12/2017.   През 1974 година икономистът Артър Лафър, мъчейки се да убеди важни политици от администрацията на президента Форд, че трябва да намалят данъците, нарисува на ресторантска салфетка диаграма, която показва, че при по-ниски данъци правителството може да получи повече за хазната, докато при по високи ставки, то получава прогресивно по-малко, което стига до нула при данъчни ставки от 100%. В последствие, тази Крива на Лафър (Laffer Curve) стана известна като базата на данъчната реформа на президента Роналд Рейган, който намали най-високите ставки от 70% на 28%. В съответствие с Кривата на Лафър, данъчните притоци на държавата се увеличиха от $517 милиарда в 1980 на $909 милиарда през 1988, въпреки че населението се беше увеличило само с 10%. Лафър също популяризира така

Прочетено:8252
nasiliq russia

„Русия се държи заедно като цяла държава само благодарение на силата. Само чрез подавяне на всяка свобода. Само с насилие и налагане на изкуствено единомислие. Нацията няма вътрешни връзки, собствени причини и желание да живее заедно, а за съвместен живот има нужда от външни предизвикателства и заплахи“ Алфред Кох, руски политик   Обсъжданият в Руската дума закон, който декриминализира домашното насилие позволява да се направи почти перфектен психологически портрет на властта в Русия. Не само на текущата, но и на всяка друга, която стъпва върху ценностната база на руския деспотизъм – било то царизма, сталинските репресии или съвременните по-рафинирани форми на „меко“ насилие върху нацията, социалната група и личността.   Правото на властта и на силния да упражнява насилие рефлектира и в култа към силата като висша ценност, като лепило

Прочетено:3433
цензура

  „Имаше един червенокос човек, който нямаше очи и уши. Нямаше и коса, така че го наричаха червенокос условно. Не можеше да говори, понеже нямаше уста. Нос също нямаше. Нямаше даже ръце и крака. И корем нямаше, и гръб нямаше, и гръбнак нямаше, и никакви вътрешности нямаше. Нищо нямаше. Така че не се разбираше за кого става дума. По-добре ще е да не говорим повече за него.”  Даниил Хармс, 7 януари 1937   Символичният микро разказ на Хармс е написан две години и девет месеца преди началото на Войната. Написан е и малко преди началото на серия от симулации на шизофрения, която руският абсурдист реализира с добър актьорски талант (като преди това внимателно е изучавал книги по медицина) – първо с цел да го освободят от военна служба, а после

Прочетено:2264
1024px-European_Parliament_-_Hemicycle

  Демокрацията не е нещо, което може веднъж завинаги да се създаде и установи окончателно. Тя е незавършен и незавършващ окончателно проект. Става дума за процес, при който принципите и нормите на демокрацията непрекъснато се развиват и усъвършенстват, а нейните практики се променят. Съотношението между колективистичните и индивидуалистичните принципи на демокрацията показват противоречия, които намират различно решение в различни епохи. Принципът на мнозинството като основополагащ за всяка демокрация изглежда и е противоположен на принципа на индивидуалната свобода. Ако в античността това не е проблем, в модерните демокрации практическото осъществяване на този принцип е от ключово значение. Днес мнозинството, което се асоциира с народа е суверен, но неговата власт свършва до прага на всеки от съставящите народа хора. Следователно и суверенитетът на народа , и свободата на личността трябва да са