Прочетено:4127
USA

  По време на неотдавнашен мой ангажимент като лектор, един от слушателите от аудиторията ме попита коя според мен е най-значимата промяна в американската политика за 40-те години, през които съм я следил отблизо. Отвърнах му, че ми е необходим поне час, за да отговоря изчерпателно на въпроса му и така го оставих без отговор. Оттогава размишлявам по темата и есето по-долу е донякъде замислено като отговор на въпроса, зададен ми от този човек.   През януари 1969 г., когато за пръв път пристигнах в Съединените щати като имигрант, вече знаех английски и бях голям фен на американската литература, но не знаех нищо за американската политика, освен че си я представях като силно антикомунистическа и именно затова бях избрал да емигрирам в Америка, за да започна отново. Мислех, че не

Прочетено:6069
ERDOGAN

Статията беше публикувана за пръв път в americanthinker.com на 14/08/2018. Към средата на 2018 г. Реджеп Тайип Ердоган успя да постигне почти всичко, което целеше при първото си идване на власт през 2003 г. Според всички критерии, освен официалното име, Турция вече е типична ислямистка диктатура, а Ердоган е нейният самовластен лидер. Въпреки това, вместо да се чувстват напълно самоуверени, Ердоган и неговата клика се борят с надвисналите над тях неизбежни проблеми и предчувствието за предстояща катастрофа. В много отношения това е неминуемо и е резултат от самото естество на радикалната трансформация на една несъвършена демокрация в угнетяваща тирания. Катастрофата за Турция може да не дебне зад ъгъла,  но е неизбежна и това се разбра доста по-рано от очакваното. Сривът на турската лира от миналия петък вероятно е сигнал, че под „по-рано”

Прочетено:11308
СНИМКА: Пресцентър президентството

Преди да разберем посланията във визитите на двамата първи мъже на България в Русия, да видим каква България те представляват.   Има два типа пазарна икономика, на фона на които можем да оценяваме поведението на първите ни лица в чужбина.   Едните, тези които са на Запад, дават свобода и простор на индивида да прави бизнес като печели в най-общия смисъл на това понятие. Това с печалбите никак не е сигурно, но такава е системата. В центъра на тази пазарна икономика стоят бизнесмените със своята предприемчивост, умение да управляват бизнес проекти, да вземат и връща пари, да се изправят след фалит, да инвестират и се развиват. Там държавата и държавните служители не играят срещу пазара, не конкурират частния сектор, а имат второстепенна и най-вече обслужваща роля. Никой не чака премиер

Прочетено:12165
photo: http://vessy72.blog.bg/

В политиката както и в живота са важни не късите дистанции, а тези отвъд непосредствения хоризонт, които определят историческите тенденции. Русофилите – Сидеров, Радев, Каракачанов и Борисов (негова е отговорността за ръста на антизападните настроения в обществото, които се случват при управлението на ГЕРБ) успяха. От тук започват кошмарите им. Защото България тепърва ще трябва да консумира последствията на своите антизападни настроения и обръщането към Русия. А те няма да намерят алтернативата в Кремъл. Нито технологии, нито капитали, нито сигурност, нито пазари. Нищо. Русия не е Съветския съюз. Медиите престанаха да бъдат коректив и затова ударът със стената е неизбежен. Никой от журналистите в централните медии не смее да ви предупреди.  Е, ще продължават да твърдят, че нищо особено не е станало, че ще продължаваме да балансираме и това е

Прочетено:9228
nato

  Външнополитическото поведение на Република България по най-актуалните проблеми на Европа и света можем да обобщим с една дума: неустановеност. От една страна София сигнализира към евроатлантическата общност, че е с Брюксел и Вашингтон срещу Турция и Русия, от друга страна обаче кокетира къде по-малко, къде повече открито с Москва и Анкара. Чрез това лицемерно поведение българската държава явно цели да си обезпечи спокойствие по всички интернационални фронтове, между които страната ни е притисната – не само геополитически. Плод на разногласията между коалиционните партньори, подобна еквилибристика си има обаче своя цена. В конкретния случай тази цена може да се окаже неочаквана за управляващата тройна коалиция. Вместо да стане приятел на всички, България рискува да настрои всички срещу себе си. Единствено средство срещу тази нарастваща опасност е изясняване на националната ни

Прочетено:6191
piontkovskij

                    «В Украйна, дори и със закъснение и платената висока цена, беше спряна опасно смъртна експанзия на западните съюзи. От полувaймарска, отбраняващата се Русия се е върнала към своята позната роля на държава-победителка, към новата си самоувереност.» С. Караганов, евразийски мислител с дополнителна хромозома вместо мозъчна гънка.   Вече повече от двадесет години безрезултатно се опитвам да обясня на безумната руска политическа класа някои, струва ми се съвсем очебийни за всеки нормален човек неща. Аз продължавам да упорствам с тази безнадеждна мисия, защото тежкото неизлечимото заболяване на «мозъка на нацията» води страната ми към неизбежна катастрофа.   Най-важната идеологема на руския външнополитически дискурс, а именно неговото сутруктурообразуващо ядро, се явява сладострастната наслада от «унижение», която се изпитва в последния четвърт век от Русия в резултат на загубата на СССР в студената

Прочетено:3386
sofia dimitar bochev

  „Христофор Колумб е бил първият комунист – той не е знаел къде отива, не е знаел къде е бил … и е направил всичко това за сметка на данъкоплатците.” Уинстън Чърчил     Слепотата на първооткривателя Колумб не е само историческа, само негова и само морска – и актуална, и наша, и земна е. Да се опитаме да проследим нейния неравен генезис.   От дълги години, от кореспондентските си времена в София още, живея в сърцето на града. Стъпих на родна земя след 20-годишно отсъствие веднага след като най-върлият ми враг – комунизмът, който ме беше осъдил задочно на цели 10 години наказателен трудов лагер в Белене, изневиделица рухна. Рухна значи най-върлият ми враг, а най-скъпият ми приятел – демокрацията – възтържествува. Отначало се завръщах само епизодично – разколебан

Прочетено:1920
fasada4

  „Корупцията на най-добрите е най-лоша.” Тома Аквински, „Теологически сборник”   Канонизиран от националното ни съзнание и от патриотарстващи летописци, безспорен исторически, за мен образът на Левски е доста спорен морално, но не за това ми е думата в момента. Вълнува ме по-скоро равносметката, която Дяконът прави пред турския съд в едно знаменито изречение: „Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия.” Подобно признание не ще да е било психологически леко за човек, посветил себе си изцяло на свободата на един според него поробен народ. Да живееш и да умираш за хора, които, вместо да ти съдействат, чакат да ги обслужваш, да им поднесеш в дар онова благо, което те би трябвало да извоюват със собствени усилия, е тежка участ – справедливостта, която

Прочетено:2264
europa

На 25ти март 1957 г. шест европейски страни подписват Договора от Рим – събитие, положило началото на Европейския съюз. Договорът предоставя на европейските граждани четирите основни свободи (свободно движение на хора, стоки, капитали и услуги), които, в съвкупността си са обет никога повече да не се позволи на тесните икономически интереси да се превърнат в причина за братоубийствени войни, като тези, опустошили Европа през 20ти век. И тъй като сега празнуваме 60-годишнината на Договора и най-дългия период в европейската история без голяма война, няма съмнение, че той е успешен по отношение на тази си конкретна цел.   И все пак, най-меко казано, тонът на тържествата е доста умерен, тъй като Великобритания вече официално поиска да напусне Съюза и съмненията по отношение на самото му оцеляване изобилстват. Как се стигна до

Прочетено:1905
1_ED

  „Правим война, за да живеем в мир”. Аристотел   Успехите на ислямския терор и неуспехите на антитерористичните ни усилия ни заставят да си го припомним отново: Толерантността е същинското име на демокрацията, но истинската, единствената приложима толерантност е споделената. Толерантността, с други думи, е не статично състояние, а процес, при това процес взаимен и двупосочен. Толерантността, с която подхожда едната страна (все едно дали става дума за личност, общност или държава), трябва да предизвиква същата толерантност и в ответната страна. В противен случай балансът се разстройва и толерантността, протичаща само в една посока, се превръща от конструктивно в деструктивно явление, от добродетел в порок. (Мимоходом ще отбележа, че в това отношение толерантността се различава от своята посестрима – милосърдието, което може да бъде и едностранно осъзнато и едностранно осъществено.