Прочетено:2281
photo: http://vessy72.blog.bg/

В политиката както и в живота са важни не късите дистанции, а тези отвъд непосредствения хоризонт, които определят историческите тенденции. Русофилите – Сидеров, Радев, Каракачанов и Борисов (негова е отговорността за ръста на антизападните настроения в обществото, които се случват при управлението на ГЕРБ) успяха. От тук започват кошмарите им. Защото България тепърва ще трябва да консумира последствията на своите антизападни настроения и обръщането към Русия. А те няма да намерят алтернативата в Кремъл. Нито технологии, нито капитали, нито сигурност, нито пазари. Нищо. Русия не е Съветския съюз. Медиите престанаха да бъдат коректив и затова ударът със стената е неизбежен. Никой от журналистите в централните медии не смее да ви предупреди.  Е, ще продължават да твърдят, че нищо особено не е станало, че ще продължаваме да балансираме и това е

Прочетено:531
nato

  Външнополитическото поведение на Република България по най-актуалните проблеми на Европа и света можем да обобщим с една дума: неустановеност. От една страна София сигнализира към евроатлантическата общност, че е с Брюксел и Вашингтон срещу Турция и Русия, от друга страна обаче кокетира къде по-малко, къде повече открито с Москва и Анкара. Чрез това лицемерно поведение българската държава явно цели да си обезпечи спокойствие по всички интернационални фронтове, между които страната ни е притисната – не само геополитически. Плод на разногласията между коалиционните партньори, подобна еквилибристика си има обаче своя цена. В конкретния случай тази цена може да се окаже неочаквана за управляващата тройна коалиция. Вместо да стане приятел на всички, България рискува да настрои всички срещу себе си. Единствено средство срещу тази нарастваща опасност е изясняване на националната ни

Прочетено:5395
piontkovskij

                    «В Украйна, дори и със закъснение и платената висока цена, беше спряна опасно смъртна експанзия на западните съюзи. От полувaймарска, отбраняващата се Русия се е върнала към своята позната роля на държава-победителка, към новата си самоувереност.» С. Караганов, евразийски мислител с дополнителна хромозома вместо мозъчна гънка.   Вече повече от двадесет години безрезултатно се опитвам да обясня на безумната руска политическа класа някои, струва ми се съвсем очебийни за всеки нормален човек неща. Аз продължавам да упорствам с тази безнадеждна мисия, защото тежкото неизлечимото заболяване на «мозъка на нацията» води страната ми към неизбежна катастрофа.   Най-важната идеологема на руския външнополитически дискурс, а именно неговото сутруктурообразуващо ядро, се явява сладострастната наслада от «унижение», която се изпитва в последния четвърт век от Русия в резултат на загубата на СССР в студената

Прочетено:2953
sofia dimitar bochev

  „Христофор Колумб е бил първият комунист – той не е знаел къде отива, не е знаел къде е бил … и е направил всичко това за сметка на данъкоплатците.” Уинстън Чърчил     Слепотата на първооткривателя Колумб не е само историческа, само негова и само морска – и актуална, и наша, и земна е. Да се опитаме да проследим нейния неравен генезис.   От дълги години, от кореспондентските си времена в София още, живея в сърцето на града. Стъпих на родна земя след 20-годишно отсъствие веднага след като най-върлият ми враг – комунизмът, който ме беше осъдил задочно на цели 10 години наказателен трудов лагер в Белене, изневиделица рухна. Рухна значи най-върлият ми враг, а най-скъпият ми приятел – демокрацията – възтържествува. Отначало се завръщах само епизодично – разколебан

Прочетено:1585
fasada4

  „Корупцията на най-добрите е най-лоша.” Тома Аквински, „Теологически сборник”   Канонизиран от националното ни съзнание и от патриотарстващи летописци, безспорен исторически, за мен образът на Левски е доста спорен морално, но не за това ми е думата в момента. Вълнува ме по-скоро равносметката, която Дяконът прави пред турския съд в едно знаменито изречение: „Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия.” Подобно признание не ще да е било психологически леко за човек, посветил себе си изцяло на свободата на един според него поробен народ. Да живееш и да умираш за хора, които, вместо да ти съдействат, чакат да ги обслужваш, да им поднесеш в дар онова благо, което те би трябвало да извоюват със собствени усилия, е тежка участ – справедливостта, която

Прочетено:1904
europa

На 25ти март 1957 г. шест европейски страни подписват Договора от Рим – събитие, положило началото на Европейския съюз. Договорът предоставя на европейските граждани четирите основни свободи (свободно движение на хора, стоки, капитали и услуги), които, в съвкупността си са обет никога повече да не се позволи на тесните икономически интереси да се превърнат в причина за братоубийствени войни, като тези, опустошили Европа през 20ти век. И тъй като сега празнуваме 60-годишнината на Договора и най-дългия период в европейската история без голяма война, няма съмнение, че той е успешен по отношение на тази си конкретна цел.   И все пак, най-меко казано, тонът на тържествата е доста умерен, тъй като Великобритания вече официално поиска да напусне Съюза и съмненията по отношение на самото му оцеляване изобилстват. Как се стигна до

Прочетено:1542
1_ED

  „Правим война, за да живеем в мир”. Аристотел   Успехите на ислямския терор и неуспехите на антитерористичните ни усилия ни заставят да си го припомним отново: Толерантността е същинското име на демокрацията, но истинската, единствената приложима толерантност е споделената. Толерантността, с други думи, е не статично състояние, а процес, при това процес взаимен и двупосочен. Толерантността, с която подхожда едната страна (все едно дали става дума за личност, общност или държава), трябва да предизвиква същата толерантност и в ответната страна. В противен случай балансът се разстройва и толерантността, протичаща само в една посока, се превръща от конструктивно в деструктивно явление, от добродетел в порок. (Мимоходом ще отбележа, че в това отношение толерантността се различава от своята посестрима – милосърдието, което може да бъде и едностранно осъзнато и едностранно осъществено.

Прочетено:2919
nato

Измина месец от церемонията, в която президентът Тръмп положи клетва и встъпи в длъжност и макар че със сигурност е твърде рано да се правят каквито и да било конкретни изводи за неговата външна политика, няма нищо нередно в това да се опитаме поне да очертаем контурите на събитията, които наблюдавахме досега. Преди да направим това, ще е полезно да отбележим някои условия и ограничения от местен характер, които вероятно ще повлияят на формирането на външната политика в новата администрация, за добро или за зло. Те включват предизборните обещания, направени от президента и твърдо изразените от него предпочитания, както и стъпките, предприети до този момент.   Без съмнение, основният проблем за външнополитическите наблюдатели в САЩ и навън е потенциалният завой на Тръмп към по-топли отношения с Русия. Честите и може

Прочетено:1753
europa

  Може и да звучи ексцентрично, но е възможно след време европейците да благодарят на новоизбраният президент на Съединените щати Доналд Тръмп за това, че е обединил раздираната от противоречия, вътрешни и външни атаки Европа. И така от плашило да се трансформира в спасителя на Стария континент. Особено ако се позовем на една прочута, но позабравена максима, че най-лошата услуга е да бъдем лишени от неприятел. Дали пък именно Тръмп няма да се превърне в онзи „неприятел“, който ще събуди европейските лидери, досега унесени в битки за лични надмощия или обвити в паяжината на бюрократични директиви за краставиците и дивите кози. Защото докато се чудеха как невидимо за общественото мнение да запазят разделението от времето на Студената война на богата Западна Европа и бедна Източна, под благозвучното: Европа на две

Прочетено:2066
russia

Поредната трагедия в Русия предизвика много коментари в социалните мрежи. В повечето от тях разчетох един въпрос: ЗАЩО! Отговорите избягваха логично „техническите” причини за катастрофата на руския пътнически самолет при която загинаха музикалните пропагандатори на съветската и руската политика – ансамбълът на Червената армия, наричан днес „Александров”. Аз пък нямам предвид само тази трагедия, нито само убийството на руския посланик в Анкара. А още по-малко – трагедията с онези обикновени хорица, които поради традиционния руски недоимък, се усмъртиха предновогодишно сами с някаква метилова бълвоч. Да се надяваме, че както причините за авиокатастрофата, така и за терористичният акт срещу посланика или безумието да се пие лосион за баня с надеждата, че това е…водка, ще бъдат разкрити. Въпросът ЗАЩО предполага отговор на всичко това, но той е по-голям, по-дълбок.   Това е

This entry was posted in Регионът and tagged , , , , , , , by Александър Йорданов.

За Александър Йорданов

Политик и дипломат, литературен историк и литературен критик. Доцент в Института за литература при БАН. Народен представител в Седмото Велико народно събрание (1990-1991). Председател на 36-то Народно събрание (1992-1994). Народен представител в 37-то и 38-то народно събрание (1994-1998). Извънреден и пълномощен посланик в Полша, Литва, Латвия, Естония (1998-2001) и в Република Македония (2001-2005). Главен редактор на седмичника за политика и култура „Век 21“ (1990-1998). Главен редактор на седмичника за политика и култура "Демокрация"(2013). Автор на: Личности и идеи (1986); В сянката на думите (1989); Своечуждият модернизъм (1993); Надеждата срещу безвремието (1993); Да нарушим Сценария! (2008); Завръщане (2006); Време за опозиция (2008); Днес е хубав ден! (2008); Blogo,ergo sum! (2012), Самотен и достоен. Проф. д-р Константин Гълъбов – живот, творчество, идеи. (2012).