Най-големият въпрос, пред който е изправена цяла Европа сега е свързан с проточилото се излизане на Великобритания от Европейския съюз, което оставаше несигурно до края на януари. И така – дали Брекзит ще бъде изолирано, „еднократно” явление или ще представлява повратна точка, след която ЕС ще коригира силата и амбициите си по значим начин или има вероятност да станем свидетели на началото на пълния му разпад. Критиците на ЕС като Найджъл Фарадж се надяват на последния резултат, но първият вариант също е възможен. Сега, когато сдържаният глас на Великобритания отсъства, по-големите европейски държави, които доминират в ЕС – Франция, Германия и техните западноевропейски спътници, може да решат да увеличат амбициите на ЕС. Това поставя дилеми за по-малките нации в разширената периферия на ЕС, като България.   И днес свободната

Неотдавнашните избори в Украйна до известна степен бяха, макар и парадоксално да звучи, колкото важни за Кремъл, толкова и за Украйна. Не бяха малко московските идеолози, които вярваха, че всеки би бил по-добър от омразния Порошенко и затова открито или не, те подкрепяха Зеленски. Вероятно сега вече не мислят така. Макар да не знаем какъв точно политически курс ще поеме Зеленски, вече е ясно, че той едва ли ще изпълнява сляпо заповедите на Москва, както са се надявали някои в Кремъл. Точно обратното, изборите в Украйна показаха нещо, което наистина трябва да стресне Путин и неговата клика: колко лесно може един режим да се смени, ако на хората наистина се позволи да гласуват. Този случай има огромни последици за руската политика не само по отношение на Украйна, но и към

  Статията беше публикувана за пръв път в americanthinker.com на 13/11/2018.   През последните 20 дни в Европа, две на пръв поглед несвързани събития ясно демонстрират това, което не може да бъде описано другояче, освен като пътя на бавното самоубийство, по който е поела европейската цивилизация. На 9ти ноември в Берлин канцлерът Меркел изнесе реч по повод отбелязването на 80-годишнината от нощта на погрома, наричана още „Кристалната нощ”. Това събитие от 1938 г., довело до преднамереното унищожаване на 1400 синагоги, хиляди еврейски магазини и депортирането на над 30000 евреи в концентрационните лагери, се смята за началото на Холокоста. За тези, които са запознати с нацистката история, много преди въпросното събитие е имало ясни знаци за това какво предстои да се случи. Плановете на Хитлер за евреите са описани подробно в неговата книга

  Част I:  Сривът на чуждестранните инвестиции в България   Сривът на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) у нас след световната криза с основание предизвиква тревожни коментари и анализи. По данни на БНБ, тяхното ниво след 2010 г. е устойчиво под 1.4 млрд. евро годишно и под 2% от БВП, а ПЧИ в платежния баланс всяка година са с негативно салдо от около 1 мрлд. евро, т.е. напуснали страната. На този фон, в публичното пространство се сблъскват различни концепции относно ролята и отговорността на държавата в този процес. Някои смятат, че държавата нищо не може да направи, защото сме част от глобална тенденция на отлив на ПЧИ от Източна Европа, която със своите малки пазари и застаряващо население не е вече толкова атрактивна за едрия чужд капитал. Други предлагат като компенсация

  За България и Румъния узаконяването на марихуаната е мисия невъзможна – съдебната система е превзета от противници на правовия ред и декриминализацията.   По времето на обучение за ръководители на медии, провело се наскоро, един от лекторите – американец, докато обсъждаше плановете за почивка на колегите си, възкликна: „А! Пак Грузия! Тбилиси направо е вече като Берлин през 60-те!”. Той, разбира се, имаше предвид бума на туризма и „духа на свободата”, които привличат милиони младежи към кавказката държава.   От няколко дни Грузия наистина може да каже смело, че изцяло е приключила със съветския си период и с т. нар. Преход. Поне що се касае до съдебната реформа и осигуряване на пълната независимост на съда. Колко други държави в бившия Съветски Съюз могат да се похвалят с това? Дори България,

  Комисарят по конкуренцията Маргрет Вестагер направи дългоочаквано изявление на 24 май, в което очерта окончателното решение на ЕК по антимонополното разследване срещу „Газпром“. Медийното покритие на темата избира различни ъгли, някои приветстваха действието на Комисията като пример за защита на потребителите в ЦИЕ, други посочиха негативната прагматичната страна – липсата на наказание и глоба за „Газпром“. Прессъобщението споменава за основното постижение на Комисията – че руският газов гигант най-накрая се е съгласил да спазва правилата. При по-близък поглед, чувствата са смесени и със сигурност са далеч от панегириците за ГД „Конкуренция“, тъй като очакванията в страните от ЦИЕ Газпром да бъде наказан и дисциплиниран за злоупотреба с монополното си положение не бяха оправдани.   Решението без съмнение ще предизвика доста въпроси, особено ако се разглежда на фона на подобно

  Странно е да установиш, че Българският енергиен холдинг е избрал да изпитва границите на търпение на анти-тръстовия орган на Европейската комисия, докато Газпром е избрал помирението.   Паралелно с това, руските медии сипят възхвали към България, затова че е единствения член на ЕС, който формално е изразил подкрепа за изложеното в писмото за ангажименти на Газпром като база за окончателно решение.   Генерална Дирекция „Конкуренция“ проведе паралелно с разследването на Газпром разследване и на БЕХ по приблизително същото подозрение – за злоупотреба с доминираща позиция. Бързите сравнения могат и да са подвеждащи, но остават уместни, интересни и интригуващи.[1]   Мащабите на двата казуса са коренно различни. Въпреки че в детайлите има много нюанси, матрицата е идентична. Това, което е най-важно – сравнението, разкрива скрити генетични връзки между монопола на Газпром

  „Корупцията на най-добрите е най-лоша.” Тома Аквински, „Теологически сборник”   Канонизиран от националното ни съзнание и от патриотарстващи летописци, безспорен исторически, за мен образът на Левски е доста спорен морално, но не за това ми е думата в момента. Вълнува ме по-скоро равносметката, която Дяконът прави пред турския съд в едно знаменито изречение: „Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия.” Подобно признание не ще да е било психологически леко за човек, посветил себе си изцяло на свободата на един според него поробен народ. Да живееш и да умираш за хора, които, вместо да ти съдействат, чакат да ги обслужваш, да им поднесеш в дар онова благо, което те би трябвало да извоюват със собствени усилия, е тежка участ – справедливостта, която

Необикновено студената зима поднови дебата по реалните постижения в сферата на енергийната сигурност и диверсификацията на маршрути и източници на природен газ. Въпреки успехите, дефицитите в енергийната система, проявили се по време на пиковете в търсенето на енергия, изискват по-дълбок анализ отколкото тези които бяха направени при обичайната смес от проблеми на доставчиците и оплаквания на потребителите.   Експертното говорене кръжи около еволюиращата стратегия на Газпром, която се адаптира с променлив успех към политиките на ЕС, като използва лостове в двустранните отношения, а когато е нужно и до ценови дъмпинг, както и влиянието на междуправителствените споразумения като основа на договорите за транзит и доставка на природен газ за страните от Централна и Източна Европа.   Докато Румъния, Гърция и Турция вече успяха да диверсифицират източниците на доставка, включително чрез местен

  Може и да звучи ексцентрично, но е възможно след време европейците да благодарят на новоизбраният президент на Съединените щати Доналд Тръмп за това, че е обединил раздираната от противоречия, вътрешни и външни атаки Европа. И така от плашило да се трансформира в спасителя на Стария континент. Особено ако се позовем на една прочута, но позабравена максима, че най-лошата услуга е да бъдем лишени от неприятел. Дали пък именно Тръмп няма да се превърне в онзи „неприятел“, който ще събуди европейските лидери, досега унесени в битки за лични надмощия или обвити в паяжината на бюрократични директиви за краставиците и дивите кози. Защото докато се чудеха как невидимо за общественото мнение да запазят разделението от времето на Студената война на богата Западна Европа и бедна Източна, под благозвучното: Европа на две