Прочетено:234
radio_orion

  Не знам защо и как, не знам дали и доколко е закономерно, случайно или неслучайно, дали е логично или е фаталистично, но животът ми така се стече и потече от едното към другото хилядолетие, така бе разполовен, разрязан като с нож надве от тях, че Радио „Свободна Европа” е присъствало неизменно в него през всички съзнателни възрасти – от най-ранната до днешната. Бях дете от първите училищни години, когато през късните вечери баща ми затваряше всички врати и прозорци на хола, пускаше тежките пердета и заставаше някак си хем ритуално, хем гузно пред единствената луксозна вещ в покъщнината ни – унгарският радиоприемник „Орион”. Започваше тежката и неравна битка с ефира, която продължаваше чак до полунощ. Залепил ухо до грубоватото сукно на апарата, проклинайки и ругаейки, татко майсторски превключваше от

Прочетено:1732
Putin_monument_making1

  „Засега няма признаци за промяна. Властниците остават глухи за всички предупреждения на народа. Живеят си живота, лицата им постоянно са разкривени от алчност и яд, че някой се опитва да им пречи да забогатеят още повече. За да предотвратят тази възможност, те са определили за свой приоритет да осакатят гражданското общество. Ежедневно се мъчат да убедят руския народ, че гражданското общество и опозицията се финансират от ЦРУ, от британските, от израелските, а защо не и от марсианските разузнавателни служби, освен естествено от световната паяжина на Ал Кайда… Ако някой си мисли, че може да се успокои с „оптимистичната” прогноза, моля. Това естествено е по-лесният начин, но е смъртна присъда за внуците ни.” из „Руски дневник” на Анна Политковска, 2007   „Руски дневник” остана недовършен поради убийството на автора.  

Прочетено:1150
USA

  По време на неотдавнашен мой ангажимент като лектор, един от слушателите от аудиторията ме попита коя според мен е най-значимата промяна в американската политика за 40-те години, през които съм я следил отблизо. Отвърнах му, че ми е необходим поне час, за да отговоря изчерпателно на въпроса му и така го оставих без отговор. Оттогава размишлявам по темата и есето по-долу е донякъде замислено като отговор на въпроса, зададен ми от този човек.   През януари 1969 г., когато за пръв път пристигнах в Съединените щати като имигрант, вече знаех английски и бях голям фен на американската литература, но не знаех нищо за американската политика, освен че си я представях като силно антикомунистическа и именно затова бях избрал да емигрирам в Америка, за да започна отново. Мислех, че не

Прочетено:2174
svobodna evropa

Като гибелта на комунизма на родна земя, и тази новина ме завари в небрано лозе – Вашингтон вероятно подготвя възобновяване на българоезичните емисии на Радио „Свободна Европа”. В моите очи събитието е толкова значимо, че може да бъде сравнявано с краха на тоталитаризма – ни повече, ни по-малко.   Всеки коментар на Радио „Свободна Европа” аз започвам с едно недвусмислено предупреждение: Обективност от мен не очаквайте. Обещавам да пресъздам всичко с цялата достоверност, на която споменът е способен, но да бъда безпристрастен, не мога да обещая. РСЕ е за мене не само професионално поприще, не само идейност и дори не само кауза – РСЕ е за мене преди всичко съдба. А към собствената си съдба никой не е обективен – всеки опит за обективност в случая би бил себепредателство. Цели

Прочетено:3324
hitler

  Денят на изявлението, което ще цитирам след малко, съвсем не е случаен – Първи май. Политиците винаги са хранели неискрени, но демонстративни симпатии към този ден. И колкото по-авторитарни са били въпросните политици, толкова и преклонението им към празника на труда е било по-тържествено и пищно – въпрос на демагогия. Не е случайна и годината на споменатото изявление – 1927-ма. През 1927 г. започва възходът на нацизма, малко след което националсоциалистите успяват да стъпят, макар и само със скромните 12 парламентарни места, в Райхстага. Най-малко случаен е обаче авторът на изявлението. Става дума за първомайската реч на фюрера, която откликва в сърцата на последователи, на симпатизанти, че и на непричастни: „Ние сме социалисти, ние сме врагове на днешната капиталистическа икономическа система за експлоатация на икономически слабите с несправедливите ѝ

Прочетено:1910
prajka prolet

Статията беше публикувана за пръв път в faktor.bg на 11/02/2018. Държава, в която безправието е на дневен ред, правозащитниците не са у дома си. Такава държава е несъмнено любимата не само на неокомунисти и атакисти, а и на милиони български сърца Русия. Страна, в която днес от либерализма на Елцин и помен не остана. При цялата си противоречивост Борис Елцин забрани съветската комунистическа партия, а това е стъпка към преработване на зловещото тоталитарно наследство. Една самотна и недоизвървяна стъпка – всички граждански надежди, с които бе заредена тя, бяха без остатък пометени от последвалия деспотизъм. Сам Елцин към края на живота си отчете с присъщото му простодушие две свои кардинални грешки: войната в Чечня и изборът на Путин за негов наследник. И двете грешки се оказаха пагубни по своите последствия. Комунизмът се

Прочетено:1315
todor zhivkov

  В едно знаменито интервю, дадено нейде към края на деспотичното му управление, когато вече и за слепеца беше ясно кой е кум и кой – сват и накъде върви политическата съдба на страната ни, Тодор Живков похвали площадната демокрация и съжали, че той самият не е по-млад и силен, та да развее по столичните улици и митинги знамето на протеста. Никой не му повярва, разбира се. Като беше млад и силен в зората на родния комунизъм Тодор Живков се саморазправяше физически с политическите си противници – по късна доба и един по един. Така че срещу кого би демонстрирал Тодор Живков – срещу собствения си тоталитаризъм ли?! От дълги години, от десетилетия Живков не само олицетворяваше, а и въплътяваше едноличния си режим. Така че всички тези закани на партийния

Прочетено:1163
zname

  „Информацията е валутата на демокрацията.” Томас Джеферсън   Ние, българите, отдавна сме свикнали да узнаваме истината за себе си от външни, задгранични източници. Тази порочна практика закономерно достигна епогея си в условията на комунистическия тоталитаризъм. Казвам закономерно, защо под суровата сянка на комунизма непроницаемата държавна цензура доведе до пълно господство на партийната идеологическа пропаганда над фактологията – особено в социалнополитическата сфера. Това господство изкриви и деформира както картината, която изцяло контролираните от БКП родни медии рисуваха за света, така и начина, по който същите медии представяха актуалната национална обстановка. През всичките дълги години и десетилетия (анти)народна власт винаги, когато медиите ни се натъкваха на една или друга нелицеприятна за тоталитарната държава външно- или вътрешнополитическа истина, те не се поколебаваха да я заменят с една или друга лицеприятна лъжа. Доколкото

Прочетено:1568
blagotvoritelnost 1

  „Онзи, който прави добро на другите, прави добро на себе си.” Сенека   Българските рекорди на интернационалното поприще препускат един след друг. Най-престижните международни класации установиха първо, че сме най-бедният европейски народ; после, че сме измежду последните в света по свобода на словото държави; след това, че сме най-големите и безутешни европейски нещастници – обезверени, черногледи мрънкала. Заедно с това сме и държавата, която отделя най-малко средства за образование, от което едва ли следва, че сме така високообразовани, че няма смисъл да трошим пари на вятъра. Тези дни пък Световният дарителски индекс на КАФ (CAF World Griving Index) за 2017 г. ни постави на дъното и на класацията по дарителство – заемаме едва 127-мо място от 139-те проучени държави. Според правилата на изследователите индексът се формира от три показателя:

Прочетено:1579
georgi markov

  „Стълбата! По-бързо давайте стълбата!” предсмъртните думи на Гогол                 А аз се питам, дали стълбата му е нужна, за да стигне небето, опровергавайки по Христово физическата смърт. Или е стълбата, по която ще се изкачи стъпало по стъпало към вечността предстоящото му земно литературно величие. Гогол пита за себе си – аз за Георги Марков питам.   Както писах, пренаписвах и дописвах в медиите, в настоящия месец е побрана и нагнетена най-много национална политическа история. И Съединението, и Независимостта на страната ни, и нейното деветосептемврийско поробване, и погромите на т. нар. Септемврийско въстание са побрани все в този паметен, в този възторжен и скръбен за нацията ни месец. Всичко това аз вече коментирах. Сега ще се съсредоточа върху гибелта на една личност,