Прочетено:2878
climat change 1

  Статията беше публикувана за пръв път във faktor.bg на 16/12/2019.   Борбата срещу Климатичните промени е подобна на борбата срещу Човека и неговата природа   Зелените Господари на Климата (и на Ефира, тоест медиите, в европейски мащаб със сигурност!) бързат. Спешно им е да приемат бюджет за Борба с Климата и за “климатично неутрален баланс” на енергетиката на Европа с хоризонт 2050. Вярно е, че няма да съм жив тогава, но арогантността и прибързаната им “борба” ме кара да настръхвам, защото помня и припознавам почерка на подобните борби за световно щастие. Наричаха я Комунизъм. И сега може да я нарекат така. Борбата срещу “Климатът” е вариант на всеобщата борба на пролетариата срещу враговете и експлоататорите и за всеобщото равенство и щастие на човечеството. Започва от няколко свръхагресивни агитатори, идват ми на

Прочетено:3921
socializam 1

  Тези дни празнувахме тридесетата годишнина от победата на демокрацията над еднопартийната диктатура. Празник, необходим и като напомняне, и като предупреждение. Празнуваха обаче далеч не всички – някои празнувахме, а други тъгуваха. При което и празнуването, и тъгуването бяха искрени. В духа на тази искреност ще се опитам да направя равносметка на доброто и лошото, да съпоставя основанията за радост и основанията за нерадост в тридесетгодишния ни национален път.   И така, в социалните мрежи се появи едно колкото шеговито и закачливо, толкова и исторически правдоподобно предложение на десети ноември да честваме тридесетата годишнина от появата на банани на родна земя. Наистина има защо. Кажи-речи пет десетилетия наред цитрусовите плодове, с които бяха претрупани сергиите на целия некомунистически свят, бяха недостъпна за гражданина на Народната република – всяка година банани

Прочетено:4297
armia

  Предупреждавам всички военолюбци, че днес ще пиша срещу армията. Впрочем не срещу армията изобщо, а само срещу Българската народна армия. Правя го не от гняв и злоба, не защото БНА ми отне и опустоши две прекрасни години живот, дарени ми от Бог и природа, и не за да й мъстя, че със заповед на тогавашния министър на отбраната Добри Джуров ме разжалва от старшина-школник (фазан) в звание редник – аз и като редник от запаса съм си добре. На младини, когато исках, не можех да й отмъстя, а сега, на старини, когато мога, не искам. Пък и няма защо – аз отдавна съм вече запасняк, а БНА е от трийсетина години покойница. На умряло куче нож не се вади – неподобаващо е.   Ако мен ме радва нейната кончина,

Прочетено:4331
BOCHEV

  Днес социалните мрежи са гласът на народа. Доколкото сме демократично общество, добър или лош, този граждански глас гради гражданската ни съдба. Не ще и дума, че фейсбук е най-демократичният форум под слънцето. Докато всяка официална медия дава гласност само на себеподобните си (консервативните издания публикуват консервативни становища, либералните – либерални и т. н. до безкрайност), фейсбук е еднакво открит за всякакви възгледи, включително и за най-радикалните. Вярно е, че това обстоятелство крие редица опасности от политически екстремизъм, то обаче е несъмнено за предпочитане пред онази желязна еднопартийна цензура над словото, чрез която нацизмът и комунизмът обезобразиха света и обезчовечиха човека. Последвалата демокрация възстанови свободата на словото, а стъпка по стъпка от поколение насам социалните мрежи я разшириха безмерно, превръщайки се така в адекватно огледало на обществените настроения – те

Прочетено:1412
Granicata-na-Bulgaria-neprikosnovena

  Публикувана тези дни в социалните мрежи, снимката смразява: Стиснал калашник в твърдата си десница, млад граничар сочи над главата си табела с надпис: „Гранична зона – стрелям без предупреждение!”. Зловещата закана е изографисана със симетрични и открояващи се бели букви на черен фон – контрастът не оставя място за недоразумение. Всичко е като на длан – черно на бяло: Който не се съобрази със отправената закана, заканата ще го догони като девет грама олово в плътта му – може би веднъж завинаги. Насочената цев на автомата е гаранция за възмездие.   Показателно е не само мракобесието на онова деспотично минало, от което фотографията е долетяла през хилядолетията до нашите демократични времена – показателна е и видимата гордост, която излъчва осанката на младия граничар. Гордост, явно споделена с еднаква готовност

Прочетено:8078
buzludja

  Като всяка друга, и тази година активисти и симпатизанти на БСП се сбират на Бузлуджа да честват себе си. По традиция те обичат не само да бъдат чествани – и да се себечестват обичат. Така беше по време на комунизма, така беше през преходните времена – така е и днес. Няма съмнение, че и в бъдеще ще е така. Аз се отнасям с подозрения към онези национално-исторически и граждански ритуали, които демокрацията ни унаследи от деспотизма. Защото политическите ритуали не са безсъдържателни символи – те са обществени етикети, обозначаващи едно или друго обществено съдържание. А когато това съдържание е усвоено от едно зловещо минало и е пренесено във времето, то прави и настоящето зловещо. Така подобни чествания се превръщат в реанимация на злото – на онова зло, което година

Прочетено:8131
Снимка: bsp-sevlievo.com

  Новината ме свари съвсем неподготвен: в рамките на програмата си „Kepping it modern” американската фондация „Getty” дарява безвъзмездно почти двеста хиляди долара за възстановяване и консервиране на паметника Бузлуджа. Бузлуджа е родното място на българския комунизъм, а комунизмът в Република България е официално обявен за престъпление. А само престъпници, съ-престъпници само възстановяват престъпност. Вярно е, че, както вероятно е в случая, ако го правят несъзнатетелно, това намалява моралната им вина – вярно е обаче също, че моралните последици от подобно безумие са все така разрушителни. Ако инвестицията идваше от кремълските старокагебисти, неокомунисти и братя на родните бесепари по идейни и бойни оръжия, тя нямаше да ме учуди – още с прохождането си чрез болшевизма преди стотина години комунистическата кауза разчиташе на интернационализма и на международната класово-партийна солидарност – разчита

Прочетено:8286
Снимка: aig-humanus.blogspot.bg

  Отдавна възнамерявам да направя хронология на онези концепции и фактори, които подхранват носталгията по доброто старо време. Забележете: казвам не копнея, а възнамерявам и не факти, а фактори. Доколкото общественото битие е подвластно както на истината, така и на лъжата, далеч не всички факти са фактори и далеч не всички фактори са факти. Казаното намеква: първо, че става дума не за действителни, а за измислени обстоятелства и второ, че разказът ми ще бъде не вдъхновен, а наложен от тези обстоятелства. Обстоятелства, които не са мое гражданско дело, но са мое гражданско местожителство, обстоятелства, които аз с нищо не съм  предизвикал, но които съм заставен да изживявам като собствена участ.  Ако ме попитате откровено, дали не считам подобна участ за несправедлива, откровено ще отговоря, че я считам изцяло за такава.

Прочетено:15424
Снимка: fugues.com

  Някъде към края на 50-те години на ХХ-ти век вече превъзпитаната от комунистическия режим буржоазна писателка Дора Габе била пратена в някакво начално училище да чете свои стихове на децата. Излязла пред тях видната поетеса и започнала така: „Мили деца, кое е най-святото, най-чистото, най-любимото на света?“ – „Партията!“ – в хор отговорили децата.   „Да, мили деца, така е – тъжно отговорила достолепната дама – Само че аз сега ще ви прочета едно стихотворение за майката“.   Комунизмът се постара да отнеме отличителните идентичности на „човека на миналото“, премаза с железен юмрук религиозните, етнически, национални, расови, полови и изобщо всички „предразсъдъци“, унищожи традиционния морал и по този начин реши, че ще сътвори новия човек – без минало, без предразсъдъци, без пол, религия, националност, даже без илюзии и заблуди.

Прочетено:15249
цензура

    „По мое мнение крайъгълният камък на демокрацията е словото.” Милош Форман   Никой не знае по-точно цената на общественото слово от ветерана на националсоциализма и идеолог на нацисткото движение Йозеф Гьобелс. Палачите на словото и творците на словото имат нещо общо: и едните, и другите съзнават неговата уникална стойност. Без Гьобелс нацизмът не би бил нацизъм в цялото си злокобно величие, а без медийното слово Гьобелс не би бил Гьобелс. Още в зората на политическата си кариера този неугледен на пръв поглед, недорасъл физически, хилав и накуцващ човечец заявява: „Дайте ми средствата за масова информация, и аз ще превърна всеки народ в стадо свине.” Е, дадоха му ги. Или по-точно той си ги взе. И изпълни заканата си – превърна цял един народ в инструмент за демоничните си