Прочетено:1443
цензура

    „По мое мнение крайъгълният камък на демокрацията е словото.” Милош Форман   Никой не знае по-точно цената на общественото слово от ветерана на националсоциализма и идеолог на нацисткото движение Йозеф Гьобелс. Палачите на словото и творците на словото имат нещо общо: и едните, и другите съзнават неговата уникална стойност. Без Гьобелс нацизмът не би бил нацизъм в цялото си злокобно величие, а без медийното слово Гьобелс не би бил Гьобелс. Още в зората на политическата си кариера този неугледен на пръв поглед, недорасъл физически, хилав и накуцващ човечец заявява: „Дайте ми средствата за масова информация, и аз ще превърна всеки народ в стадо свине.” Е, дадоха му ги. Или по-точно той си ги взе. И изпълни заканата си – превърна цял един народ в инструмент за демоничните си

Прочетено:3283
chinа1

Статията беше публикувана за пръв път в americanthinker.com на 15/01/2019.   В продължение на много години геополитическите експерти обсъждат кой е най-възможният път, по който ще тръгне Китай след като извади от бедността голяма част от своето население. След полупазарните реформи, предприети от Дън Сяопин през 1978 г. и мащабното развитие на страната,  едва голяма част от нейното население – по последни данни около 250 милиона, премина действително към средната класа. Една от теориите, наречена по името на дипломата на Рейгън Джийн Къркпатрик твърди, че диктаторските режими, като тези на Франко в Испания и Салазар в Португалия, лесно се трансформират в демокрации, след като техните граждани станат състоятелни и икономическата свобода не им е достатъчна. Други твърдят, че това не се отнася за комунистическите системи, които, общо взето, действат по различни командни

Прочетено:3033
georgi markov

  Онова, което довчера знаех неофициално, днес придоби чрез изявленията на представители на Министерството на образованието в медиите официалност: Творческото наследство на Георги Марков влиза в гимназиалните учебни програми по литература. Новината с еднаква сила и ме изненада, и ме зарадва – почти от три десетилетия водя тази тежка битка с конюнктурата. А тя през всичките дълги преходни години бе уж конюнктура посткомунистическа и демократична. Казвам уж, защото от посткомунистическото общество аз очаквах да е антикомунистическо, а то се оказа неокомунистическо. Какво общо има това с темата ли? Много, потресаващо много. Бих го формулирал така: Неочаквано и нежелано от мене, тоталитаризмът и плурализмът дискриминираха с различни средства и с различна ожесточеност, но с еднаква последователност името и творбите на Георги. Комунизмът го правеше чрез безпощадността на еднопартийната цензура, демокрацията –

Прочетено:3689
Снимка: socbg.com

    „Ако Бог не съществува, тогава всичко е позволено. Хуманността, която отрича Бога, води до безчовечие.” Достоевски     Христовите празници са повод за размисли. Размисли, които мен ме отвеждат половин век назад – право в студентската ми младост. Сиреч, в дебрите на живковизма. Ето защо моят спомен не се топи в умиление, не възражда придружаващата коледното изживяване атмосфера на съкровеност, тишина и съзерцание – като всяко обществено явление под върховенството на Партията-ръководителка, и това протичаше година след година под надзора на Народната милиция. Нелогично, странно, абсурдно бе тъкмо най-светите дни като Рождество Христово и Възкресение да бъдат милитаризирани – като че ли празнувахме не победата на надеждата над безнадеждността, не всемирната любов Божия, не Спасителя и Спасението, а римската стража.   Спомням си как, преди да предостави нещата в

Прочетено:4688
kornelia_ninova

    „Не може цял живот да се живее по средата.” Хавиер Бардем     По собствените си признания в социалната мрежа тези дни лидерът на БСП, г-жа Корнелия Нинова, е предложила на руския посланик в София, Анатолий Макаров, България да стане мост между Русия и Европейския съюз. Подобно мостуване е сравнително ново явление в партийната история. В началото на 90-те, когато се наливаха основите на демокрацията, такова предложение БСП не би дръзнала да направи – камо ли да се хвали с него. Тогава неокомунистите ни страняха от руското посолство, тогава те даваха мило за драго да се разграничат от политическите си и идеологически родители – старокомунистите. В онези неясни времена водещите функционери на партията осъждаха на висок глас престъпленията на тоталитаризма, празнуваха вечната и нерушима българо-съветска дружба само тайничко,

Прочетено:8369
Photo: bitelevision.com

  Странна, непонятна и странна страна е нашата татковина. Бил съм къде ли не по широкия и пъстър свят, но такива аномалии като на родна земя не съм виждал никъде. Ето само част от тях: Ние имаме най-много болници и най-некачествено здравеопазване; най-многобройна полиция и най-неблагонадеждна вътрешна сигурност; най-много държавни служители и най-нефункционираща държавна администрация; най-раздут личен състав по високите етажи на властта, обзаведен с най-много номенклатурни привилегии, и най-негодна държавност; най-много решения и комисии за борба срещу корупцията на всички равнища и най-повсеместна корупция – отново на всички равнища; имаме най-много учебни заведения и най-висока детска и младежка неграмотност; най-много медии и най-малко свобода на словото; най-много партии и най-малко политически плурализъм.   Всичко това подсказва, че цялото ни национално битие функционира контрапродуктивно. Сиреч, че сме държава на обратностите.

Прочетено:7744
Снимка: bsp-sevlievo.com

  Преди няколко месеца на многохилядните чествания на Бузлуджа социалистите ни направиха официално и ритуално онова, което през 90-те година биха направили само тайно, съзаклятнически, почти конспиративно: почетоха героите на партизанското движение. За мене те никога не са били герои – редови терористи са били. Вярно е, че са боравили с героични идеали като свобода, братство и равенство, но не декларативността на идеалите, които те водят – политическите практики, които практикуваш, са показател за моралната стойност на поетия път. И терористите от всички епохи, и днешните фанатизирани мюсюлмански атентатори, и ордите на Ислямска държава претендират, че са не убийците и сатрапите, които са, а борци за човешки правдини. Това не ги прави по-малко мракобеси – само по-лицемерни мракобеси ги прави.   Да се върнем обаче към нашите социалисти и социализма

Прочетено:9488
radio_orion

  Не знам защо и как, не знам дали и доколко е закономерно, случайно или неслучайно, дали е логично или е фаталистично, но животът ми така се стече и потече от едното към другото хилядолетие, така бе разполовен, разрязан като с нож надве от тях, че Радио „Свободна Европа” е присъствало неизменно в него през всички съзнателни възрасти – от най-ранната до днешната. Бях дете от първите училищни години, когато през късните вечери баща ми затваряше всички врати и прозорци на хола, пускаше тежките пердета и заставаше някак си хем ритуално, хем гузно пред единствената луксозна вещ в покъщнината ни – унгарският радиоприемник „Орион”. Започваше тежката и неравна битка с ефира, която продължаваше чак до полунощ. Залепил ухо до грубоватото сукно на апарата, проклинайки и ругаейки, татко майсторски превключваше от

Прочетено:11137
Putin_monument_making1

  „Засега няма признаци за промяна. Властниците остават глухи за всички предупреждения на народа. Живеят си живота, лицата им постоянно са разкривени от алчност и яд, че някой се опитва да им пречи да забогатеят още повече. За да предотвратят тази възможност, те са определили за свой приоритет да осакатят гражданското общество. Ежедневно се мъчат да убедят руския народ, че гражданското общество и опозицията се финансират от ЦРУ, от британските, от израелските, а защо не и от марсианските разузнавателни служби, освен естествено от световната паяжина на Ал Кайда… Ако някой си мисли, че може да се успокои с „оптимистичната” прогноза, моля. Това естествено е по-лесният начин, но е смъртна присъда за внуците ни.” из „Руски дневник” на Анна Политковска, 2007   „Руски дневник” остана недовършен поради убийството на автора.  

Прочетено:10375
USA

  По време на неотдавнашен мой ангажимент като лектор, един от слушателите от аудиторията ме попита коя според мен е най-значимата промяна в американската политика за 40-те години, през които съм я следил отблизо. Отвърнах му, че ми е необходим поне час, за да отговоря изчерпателно на въпроса му и така го оставих без отговор. Оттогава размишлявам по темата и есето по-долу е донякъде замислено като отговор на въпроса, зададен ми от този човек.   През януари 1969 г., когато за пръв път пристигнах в Съединените щати като имигрант, вече знаех английски и бях голям фен на американската литература, но не знаех нищо за американската политика, освен че си я представях като силно антикомунистическа и именно затова бях избрал да емигрирам в Америка, за да започна отново. Мислех, че не