Прочетено:1773
buzludja

  Като всяка друга, и тази година активисти и симпатизанти на БСП се сбират на Бузлуджа да честват себе си. По традиция те обичат не само да бъдат чествани – и да се себечестват обичат. Така беше по време на комунизма, така беше през преходните времена – така е и днес. Няма съмнение, че и в бъдеще ще е така. Аз се отнасям с подозрения към онези национално-исторически и граждански ритуали, които демокрацията ни унаследи от деспотизма. Защото политическите ритуали не са безсъдържателни символи – те са обществени етикети, обозначаващи едно или друго обществено съдържание. А когато това съдържание е усвоено от едно зловещо минало и е пренесено във времето, то прави и настоящето зловещо. Така подобни чествания се превръщат в реанимация на злото – на онова зло, което година

Прочетено:2273
Снимка: bsp-sevlievo.com

  Новината ме свари съвсем неподготвен: в рамките на програмата си „Kepping it modern” американската фондация „Getty” дарява безвъзмездно почти двеста хиляди долара за възстановяване и консервиране на паметника Бузлуджа. Бузлуджа е родното място на българския комунизъм, а комунизмът в Република България е официално обявен за престъпление. А само престъпници, съ-престъпници само възстановяват престъпност. Вярно е, че, както вероятно е в случая, ако го правят несъзнатетелно, това намалява моралната им вина – вярно е обаче също, че моралните последици от подобно безумие са все така разрушителни. Ако инвестицията идваше от кремълските старокагебисти, неокомунисти и братя на родните бесепари по идейни и бойни оръжия, тя нямаше да ме учуди – още с прохождането си чрез болшевизма преди стотина години комунистическата кауза разчиташе на интернационализма и на международната класово-партийна солидарност – разчита

Прочетено:6724
Снимка: aig-humanus.blogspot.bg

  Отдавна възнамерявам да направя хронология на онези концепции и фактори, които подхранват носталгията по доброто старо време. Забележете: казвам не копнея, а възнамерявам и не факти, а фактори. Доколкото общественото битие е подвластно както на истината, така и на лъжата, далеч не всички факти са фактори и далеч не всички фактори са факти. Казаното намеква: първо, че става дума не за действителни, а за измислени обстоятелства и второ, че разказът ми ще бъде не вдъхновен, а наложен от тези обстоятелства. Обстоятелства, които не са мое гражданско дело, но са мое гражданско местожителство, обстоятелства, които аз с нищо не съм  предизвикал, но които съм заставен да изживявам като собствена участ.  Ако ме попитате откровено, дали не считам подобна участ за несправедлива, откровено ще отговоря, че я считам изцяло за такава.

Прочетено:10069
Снимка: fugues.com

  Някъде към края на 50-те години на ХХ-ти век вече превъзпитаната от комунистическия режим буржоазна писателка Дора Габе била пратена в някакво начално училище да чете свои стихове на децата. Излязла пред тях видната поетеса и започнала така: „Мили деца, кое е най-святото, най-чистото, най-любимото на света?“ – „Партията!“ – в хор отговорили децата.   „Да, мили деца, така е – тъжно отговорила достолепната дама – Само че аз сега ще ви прочета едно стихотворение за майката“.   Комунизмът се постара да отнеме отличителните идентичности на „човека на миналото“, премаза с железен юмрук религиозните, етнически, национални, расови, полови и изобщо всички „предразсъдъци“, унищожи традиционния морал и по този начин реши, че ще сътвори новия човек – без минало, без предразсъдъци, без пол, религия, националност, даже без илюзии и заблуди.

Прочетено:9829
цензура

    „По мое мнение крайъгълният камък на демокрацията е словото.” Милош Форман   Никой не знае по-точно цената на общественото слово от ветерана на националсоциализма и идеолог на нацисткото движение Йозеф Гьобелс. Палачите на словото и творците на словото имат нещо общо: и едните, и другите съзнават неговата уникална стойност. Без Гьобелс нацизмът не би бил нацизъм в цялото си злокобно величие, а без медийното слово Гьобелс не би бил Гьобелс. Още в зората на политическата си кариера този неугледен на пръв поглед, недорасъл физически, хилав и накуцващ човечец заявява: „Дайте ми средствата за масова информация, и аз ще превърна всеки народ в стадо свине.” Е, дадоха му ги. Или по-точно той си ги взе. И изпълни заканата си – превърна цял един народ в инструмент за демоничните си

Прочетено:11724
chinа1

Статията беше публикувана за пръв път в americanthinker.com на 15/01/2019.   В продължение на много години геополитическите експерти обсъждат кой е най-възможният път, по който ще тръгне Китай след като извади от бедността голяма част от своето население. След полупазарните реформи, предприети от Дън Сяопин през 1978 г. и мащабното развитие на страната,  едва голяма част от нейното население – по последни данни около 250 милиона, премина действително към средната класа. Една от теориите, наречена по името на дипломата на Рейгън Джийн Къркпатрик твърди, че диктаторските режими, като тези на Франко в Испания и Салазар в Португалия, лесно се трансформират в демокрации, след като техните граждани станат състоятелни и икономическата свобода не им е достатъчна. Други твърдят, че това не се отнася за комунистическите системи, които, общо взето, действат по различни командни

Прочетено:11294
georgi markov

  Онова, което довчера знаех неофициално, днес придоби чрез изявленията на представители на Министерството на образованието в медиите официалност: Творческото наследство на Георги Марков влиза в гимназиалните учебни програми по литература. Новината с еднаква сила и ме изненада, и ме зарадва – почти от три десетилетия водя тази тежка битка с конюнктурата. А тя през всичките дълги преходни години бе уж конюнктура посткомунистическа и демократична. Казвам уж, защото от посткомунистическото общество аз очаквах да е антикомунистическо, а то се оказа неокомунистическо. Какво общо има това с темата ли? Много, потресаващо много. Бих го формулирал така: Неочаквано и нежелано от мене, тоталитаризмът и плурализмът дискриминираха с различни средства и с различна ожесточеност, но с еднаква последователност името и творбите на Георги. Комунизмът го правеше чрез безпощадността на еднопартийната цензура, демокрацията –

Прочетено:9864
Снимка: socbg.com

    „Ако Бог не съществува, тогава всичко е позволено. Хуманността, която отрича Бога, води до безчовечие.” Достоевски     Христовите празници са повод за размисли. Размисли, които мен ме отвеждат половин век назад – право в студентската ми младост. Сиреч, в дебрите на живковизма. Ето защо моят спомен не се топи в умиление, не възражда придружаващата коледното изживяване атмосфера на съкровеност, тишина и съзерцание – като всяко обществено явление под върховенството на Партията-ръководителка, и това протичаше година след година под надзора на Народната милиция. Нелогично, странно, абсурдно бе тъкмо най-светите дни като Рождество Христово и Възкресение да бъдат милитаризирани – като че ли празнувахме не победата на надеждата над безнадеждността, не всемирната любов Божия, не Спасителя и Спасението, а римската стража.   Спомням си как, преди да предостави нещата в

Прочетено:12707
kornelia_ninova

    „Не може цял живот да се живее по средата.” Хавиер Бардем     По собствените си признания в социалната мрежа тези дни лидерът на БСП, г-жа Корнелия Нинова, е предложила на руския посланик в София, Анатолий Макаров, България да стане мост между Русия и Европейския съюз. Подобно мостуване е сравнително ново явление в партийната история. В началото на 90-те, когато се наливаха основите на демокрацията, такова предложение БСП не би дръзнала да направи – камо ли да се хвали с него. Тогава неокомунистите ни страняха от руското посолство, тогава те даваха мило за драго да се разграничат от политическите си и идеологически родители – старокомунистите. В онези неясни времена водещите функционери на партията осъждаха на висок глас престъпленията на тоталитаризма, празнуваха вечната и нерушима българо-съветска дружба само тайничко,

Прочетено:16674
Photo: bitelevision.com

  Странна, непонятна и странна страна е нашата татковина. Бил съм къде ли не по широкия и пъстър свят, но такива аномалии като на родна земя не съм виждал никъде. Ето само част от тях: Ние имаме най-много болници и най-некачествено здравеопазване; най-многобройна полиция и най-неблагонадеждна вътрешна сигурност; най-много държавни служители и най-нефункционираща държавна администрация; най-раздут личен състав по високите етажи на властта, обзаведен с най-много номенклатурни привилегии, и най-негодна държавност; най-много решения и комисии за борба срещу корупцията на всички равнища и най-повсеместна корупция – отново на всички равнища; имаме най-много учебни заведения и най-висока детска и младежка неграмотност; най-много медии и най-малко свобода на словото; най-много партии и най-малко политически плурализъм.   Всичко това подсказва, че цялото ни национално битие функционира контрапродуктивно. Сиреч, че сме държава на обратностите.