Прочетено:910
kornelia_ninova

    „Не може цял живот да се живее по средата.” Хавиер Бардем     По собствените си признания в социалната мрежа тези дни лидерът на БСП, г-жа Корнелия Нинова, е предложила на руския посланик в София, Анатолий Макаров, България да стане мост между Русия и Европейския съюз. Подобно мостуване е сравнително ново явление в партийната история. В началото на 90-те, когато се наливаха основите на демокрацията, такова предложение БСП не би дръзнала да направи – камо ли да се хвали с него. Тогава неокомунистите ни страняха от руското посолство, тогава те даваха мило за драго да се разграничат от политическите си и идеологически родители – старокомунистите. В онези неясни времена водещите функционери на партията осъждаха на висок глас престъпленията на тоталитаризма, празнуваха вечната и нерушима българо-съветска дружба само тайничко,

Прочетено:4747
Photo: bitelevision.com

  Странна, непонятна и странна страна е нашата татковина. Бил съм къде ли не по широкия и пъстър свят, но такива аномалии като на родна земя не съм виждал никъде. Ето само част от тях: Ние имаме най-много болници и най-некачествено здравеопазване; най-многобройна полиция и най-неблагонадеждна вътрешна сигурност; най-много държавни служители и най-нефункционираща държавна администрация; най-раздут личен състав по високите етажи на властта, обзаведен с най-много номенклатурни привилегии, и най-негодна държавност; най-много решения и комисии за борба срещу корупцията на всички равнища и най-повсеместна корупция – отново на всички равнища; имаме най-много учебни заведения и най-висока детска и младежка неграмотност; най-много медии и най-малко свобода на словото; най-много партии и най-малко политически плурализъм.   Всичко това подсказва, че цялото ни национално битие функционира контрапродуктивно. Сиреч, че сме държава на обратностите.

Прочетено:4120
Снимка: bsp-sevlievo.com

  Преди няколко месеца на многохилядните чествания на Бузлуджа социалистите ни направиха официално и ритуално онова, което през 90-те година биха направили само тайно, съзаклятнически, почти конспиративно: почетоха героите на партизанското движение. За мене те никога не са били герои – редови терористи са били. Вярно е, че са боравили с героични идеали като свобода, братство и равенство, но не декларативността на идеалите, които те водят – политическите практики, които практикуваш, са показател за моралната стойност на поетия път. И терористите от всички епохи, и днешните фанатизирани мюсюлмански атентатори, и ордите на Ислямска държава претендират, че са не убийците и сатрапите, които са, а борци за човешки правдини. Това не ги прави по-малко мракобеси – само по-лицемерни мракобеси ги прави.   Да се върнем обаче към нашите социалисти и социализма

Прочетено:5882
radio_orion

  Не знам защо и как, не знам дали и доколко е закономерно, случайно или неслучайно, дали е логично или е фаталистично, но животът ми така се стече и потече от едното към другото хилядолетие, така бе разполовен, разрязан като с нож надве от тях, че Радио „Свободна Европа” е присъствало неизменно в него през всички съзнателни възрасти – от най-ранната до днешната. Бях дете от първите училищни години, когато през късните вечери баща ми затваряше всички врати и прозорци на хола, пускаше тежките пердета и заставаше някак си хем ритуално, хем гузно пред единствената луксозна вещ в покъщнината ни – унгарският радиоприемник „Орион”. Започваше тежката и неравна битка с ефира, която продължаваше чак до полунощ. Залепил ухо до грубоватото сукно на апарата, проклинайки и ругаейки, татко майсторски превключваше от

Прочетено:7577
Putin_monument_making1

  „Засега няма признаци за промяна. Властниците остават глухи за всички предупреждения на народа. Живеят си живота, лицата им постоянно са разкривени от алчност и яд, че някой се опитва да им пречи да забогатеят още повече. За да предотвратят тази възможност, те са определили за свой приоритет да осакатят гражданското общество. Ежедневно се мъчат да убедят руския народ, че гражданското общество и опозицията се финансират от ЦРУ, от британските, от израелските, а защо не и от марсианските разузнавателни служби, освен естествено от световната паяжина на Ал Кайда… Ако някой си мисли, че може да се успокои с „оптимистичната” прогноза, моля. Това естествено е по-лесният начин, но е смъртна присъда за внуците ни.” из „Руски дневник” на Анна Политковска, 2007   „Руски дневник” остана недовършен поради убийството на автора.  

Прочетено:6789
USA

  По време на неотдавнашен мой ангажимент като лектор, един от слушателите от аудиторията ме попита коя според мен е най-значимата промяна в американската политика за 40-те години, през които съм я следил отблизо. Отвърнах му, че ми е необходим поне час, за да отговоря изчерпателно на въпроса му и така го оставих без отговор. Оттогава размишлявам по темата и есето по-долу е донякъде замислено като отговор на въпроса, зададен ми от този човек.   През януари 1969 г., когато за пръв път пристигнах в Съединените щати като имигрант, вече знаех английски и бях голям фен на американската литература, но не знаех нищо за американската политика, освен че си я представях като силно антикомунистическа и именно затова бях избрал да емигрирам в Америка, за да започна отново. Мислех, че не

Прочетено:7414
svobodna evropa

Като гибелта на комунизма на родна земя, и тази новина ме завари в небрано лозе – Вашингтон вероятно подготвя възобновяване на българоезичните емисии на Радио „Свободна Европа”. В моите очи събитието е толкова значимо, че може да бъде сравнявано с краха на тоталитаризма – ни повече, ни по-малко.   Всеки коментар на Радио „Свободна Европа” аз започвам с едно недвусмислено предупреждение: Обективност от мен не очаквайте. Обещавам да пресъздам всичко с цялата достоверност, на която споменът е способен, но да бъда безпристрастен, не мога да обещая. РСЕ е за мене не само професионално поприще, не само идейност и дори не само кауза – РСЕ е за мене преди всичко съдба. А към собствената си съдба никой не е обективен – всеки опит за обективност в случая би бил себепредателство. Цели

Прочетено:8581
hitler

  Денят на изявлението, което ще цитирам след малко, съвсем не е случаен – Първи май. Политиците винаги са хранели неискрени, но демонстративни симпатии към този ден. И колкото по-авторитарни са били въпросните политици, толкова и преклонението им към празника на труда е било по-тържествено и пищно – въпрос на демагогия. Не е случайна и годината на споменатото изявление – 1927-ма. През 1927 г. започва възходът на нацизма, малко след което националсоциалистите успяват да стъпят, макар и само със скромните 12 парламентарни места, в Райхстага. Най-малко случаен е обаче авторът на изявлението. Става дума за първомайската реч на фюрера, която откликва в сърцата на последователи, на симпатизанти, че и на непричастни: „Ние сме социалисти, ние сме врагове на днешната капиталистическа икономическа система за експлоатация на икономически слабите с несправедливите ѝ

Прочетено:2254
prajka prolet

Статията беше публикувана за пръв път в faktor.bg на 11/02/2018. Държава, в която безправието е на дневен ред, правозащитниците не са у дома си. Такава държава е несъмнено любимата не само на неокомунисти и атакисти, а и на милиони български сърца Русия. Страна, в която днес от либерализма на Елцин и помен не остана. При цялата си противоречивост Борис Елцин забрани съветската комунистическа партия, а това е стъпка към преработване на зловещото тоталитарно наследство. Една самотна и недоизвървяна стъпка – всички граждански надежди, с които бе заредена тя, бяха без остатък пометени от последвалия деспотизъм. Сам Елцин към края на живота си отчете с присъщото му простодушие две свои кардинални грешки: войната в Чечня и изборът на Путин за негов наследник. И двете грешки се оказаха пагубни по своите последствия. Комунизмът се

Прочетено:1619
todor zhivkov

  В едно знаменито интервю, дадено нейде към края на деспотичното му управление, когато вече и за слепеца беше ясно кой е кум и кой – сват и накъде върви политическата съдба на страната ни, Тодор Живков похвали площадната демокрация и съжали, че той самият не е по-млад и силен, та да развее по столичните улици и митинги знамето на протеста. Никой не му повярва, разбира се. Като беше млад и силен в зората на родния комунизъм Тодор Живков се саморазправяше физически с политическите си противници – по късна доба и един по един. Така че срещу кого би демонстрирал Тодор Живков – срещу собствения си тоталитаризъм ли?! От дълги години, от десетилетия Живков не само олицетворяваше, а и въплътяваше едноличния си режим. Така че всички тези закани на партийния