Прочетено:1757
apartamenti

  Евтините държавнически апартаменти подсказват не само подкупността на сдобилите се с тях новодомци, а и нашата собствена морална евтиност. Проследявайки хватката, аз съм склонен да разбера по-скоро строителните предприемачи, предоставили на водещите ни държавници жилища на многократно по-ниски цени от пазарните. Доколкото хората на частния бизнес не са обвързани с регламентите, които ограничават (или поне би трябвало да ограничават) физическите носители на държавността, чрез подобни користни дарове алчните ни предприемачи си купуват благоразположението на алчните ни държавници. Обединяваща значи е алчността – двете алчности (частната и министерската) се срещнаха попътно, разпознаха се взаимно и си смигнаха орташки, за да изтъргуват българската държавност, за да я осребрят, както си знаят, подобаващо. Да бъде купен може, разбира се, само онзи, който е готов да се себепродаде. Е, случаят явно е такъв,

Прочетено:6841
borissov

  Последните пикове в цените на електроенергията през последните два месеца изглеждат навременни, за да се „потвърдят“ необходимите равнища за цените на електрическата енергия във финансовия модел на АЕЦ „Белене“. Тези дни цените всичко се върна към нормалното си състояние, но идеята за по-високи цени на електроенергията, достатъчни за изпълнение на прогнозите за приходите за ядрена централа, придоби плът – при това през сигнал от привидно свободен пазар на електроенергия.   Има много общо между моделите за процедиране при АЕЦ „Белене“ и Балканския газов хъб. Повечето от дейностите номинално се случват в рамките на привидно открита – формална тръжна процедура, като ритуалите се съблюдават, а крайният продукт, в същност, е договорен предварително. Няма истинска конкуренция, няма пазарно взаимодействие, никакъв реален обществен контрол, просто и само политическа драматургия.   Обобщавайки основните

Прочетено:10356
разход1

    Преди няколко дни говорих по темата, като се опитах да обясня този парадокс – относително висок ръст на брутния вътрешен продукт, ръст на доходите, а усещането у българина не е празнично. И това не се дължи на партийни и политически пристрастия, а на обективни факти и фактори.   Дори когато икономиката произвежда богатство, преразпределителните механизми не произвеждат реципрочно социално справедливо разпределено благополучие. Дадох пример с това, че ако проследите динамиката в доходите на хиляда души като Вас и тези на Ахмед Доган и на Делян Пеевски, със сигурност ще отбележите стратосферен усреднен ръст. Проблемът е, че огромната част от новото богатство се преразпределя през държавата към непроизводителна прослойка – олигархичен бизнес и държавна бюрокрация, начело с корупционен елит.   Днес Националния Статистически Институт публикува последните си данни за

Прочетено:12213
ilian vassilev

  Разказ на един инвеститор, който затваря инвестицията си покрай Пловдив. Италианец. Споделя с мой познат защо си тръгва. Казва, че идва от страна, която е родината на мафията и всеки италианец с що-годе успял бизнес е свикнал да „дава“ за смазване на административни и регулаторни механизми. Но при нас, казва италианецът, си знаем, че иде реч максимум за 10-11 процента и дори не се замисляме – плащаме ги. И това не е от днес, а от десетки години – непроменено. Но това, с което се сблъсках тук, в България, надмина дори и най-песимистичните очаквания. Разбирате ли, продължил обръгналият на всичко инвеститор, – тук ми искат над една трета от моите пари и пак не получавам нищо срещу тях!?   Как да правя бизнес при това положение? Всеки си иска

Прочетено:2889
Фото: bgspomen.com

  „Най-лошата демокрация е много за предпочитане пред най-добрата диктатура.”   Руи Барбоса, „Писма от Англия”   Напоследък все по-настойчиво се говори за разпад на ценностната ни система – и то в национален, в общонароден мащаб. За съжаление подобни опасения не са лишени от основание. Корупцията, лъжата, измамата не само си прокараха път в общественото битие – те и го завладяха пълномерно. Доколкото обаче всяко общество се състои от личности, всички тези пороци не биха се масовизирали, ако не бяха се превърнали в елементи и на личностното морално съзнание, и на персоналната ценностна скала на отделните граждани – общественият морал не е нищо друго, освен съвкупност от моралите на членовете на съответното общество. И когато сочим с пръст държавните си лидери с предупреждението на Плутарх, че рибата се вмирисва откъм