Прочетено:2882
erdogan_trump

  Президентите на Съединените щати и Турция намериха обща позиция там, където изглеждаше, че такава липсва.     Може да има много причини, поради които Доналд Тръмп и Реджеп Тайип Ердоган не са орисани да бъдат приятели. Първо, САЩ защитават смъртния враг на Ердоган, Фетхуллах Гюлен. Освен това, Вашингтон и Анкара обтегнаха отношенията си във връзка със закупуването от Турция на руска система за противоракетна отбрана.   Има и няколко други теми, които противопоставят съюзниците в НАТО Вашингтон и Анкара, макар че в момента най-сериозната е въпросът за сирийските кюрди. За Вашингтон сирийските кюрди бяха най-довереният съюзник в борбата срещу Ислямска държава. За Анкара военният клон на сирийските кюрди – Отрядите за народна самоотбрана – ОНС (YPG) са едно и също с ПКК, която отдавна води война срещу турската държава.

Прочетено:5860
syria

  Никой, който следи Сирия и региона през последните години, не може да отрече, че патовата ситуация в северните райони на страната беше очаквана. След повече от година на преговори – повечето от тях без особен резултат и емоция – САЩ и Турция продължават да не успяват да разрешат различията си по отношение на установяването на т.нар. буферна зона по границата между Турция и Сирия. Президентът Реджеп Ердоган няколко пъти подчерта, че страната му има намерение да извърши интервенция в Северна и Североизточна Сирия, за да подсигури територията си от възможно проникване на силите на ПКК, които в момента са част от подкрепената от Вашингтон арабо-кюрдска коалиция Сирийски демократични сили. Последните заплахи за офанзива дойдоха точно в момента, когато посланик Джеймс Джефри посети Анкара, за да проведе разговори за Сирия.

This entry was posted in Регионът and tagged , , , , , , by Ruslan Trad.

За Ruslan Trad

Руслан Трад е анализатор, автор, журналист на свободна практика с фокус върху Близък изток и Северна Африка. Водил е лекции в аудитории на СУ, НБУ, Дипломатически институт към МВнР и НАТО. Публикува репортажи от Ливан, Югоизточна Турция, Тунис, Ирак, Саудитска Арабия, Сирия и Тайланд. През 2014 заснема филм в Иракски Кюрдистан на фронтовите линии с „Ислямска държава“, а през 2016 снима в Тунис за политическата криза в страната и войната в Либия. През 2017 година излиза книгата му за войната в Сирия - "Убийството на една революция". Съосновател е на журнала за военни конфликти De Re Militari. Публикува в България и в чужбина. В края на 2019 се очаква публикуването на втората му книга, посветена на руските наемници в съавторство с Кирил Аврамов.
Прочетено:2375
putin-erdogan

  Обстановката в Сирия става все по-неясна, а предстоящите събития – все по-непредсказуеми. Допълнено от неучастието на Запада, участието на Русия в тези събития не вещае нищо добро. Русия има какво да губи на сирийска земя – следователно има и какво да брани. Става дума не само и дори не толкова за огромната ѝ военна база, колкото за по-далечни, за стратегически интереси и цели. Краят на режима на Асад предполага край и на руското влияние в региона – каквато и да е новата власт в Дамаск, след изстъпленията на руската армия тя едва ли ще бъде проруски настроена. За Кремъл единственият печеливш ход е запазването и укрепването на днешния режим. Тази задача изглежда непосилна за Москва – въпреки физическото ѝ военно присъствие в бойните действия. Неотдавнашния разгром на елитните руски

Прочетено:1947
Erdogan SPQR_

За съжаление този текст не е достъпен на български, моля преминете към английската версия на сайта.

Прочетено:3201
Снимка: Twitter-акаунт на Ердоган

За съжаление този текст не е достъпен на български, моля преминете към английската версия на сайта.

Прочетено:2663
istambul-2017

За съжаление този текст не е достъпен на български, моля преминете към английската версия на сайта.

Прочетено:6258
_28c9780

Прогнозите за това какво може да донесе новата година най-често са погрешен резултат от напразни усилия на умуващите и затова е по-удачно на въпроса какво ни очаква да отговаряме с лаконичното: „все същото“. Така е по принцип, но не и тази година, защото 2017 г. обещава да бъде много по-различна и е много вероятно да сме пред началото на нова геополитическа епоха. Последната такава повратна година в съвременната история е 1980 г. и си струва да си припомним накратко епохалните промени, които тя донесе.   Седемдесетте години на м.в. бяха десетилетие, белязано от привидното отстъпление на Съединените щати от позицията на доминираща Запада сила и съответното нарастване на статута и военната мощ на основния им противник – Съветския съюз. Като се започне от арабското петролно ембарго през 1973 г., САЩ

Прочетено:2772
fasada4

С настоящата публикация Bulgaria Analytica стартира редовна седмична есеистична рубрика на писателя Димитър Бочев, която ще се публикува всеки понеделник.   „Потисниците от разните страни са по-близки един на друг, отколкото на своите потиснати съотечественици.” Б. Брехт, в дневника му, 1940 г.   С ръка на сърцето заявявам, че не считам по правило държавните преврати за нещо отрицателно и зло. Превратът срещу едно легитимно, демократично избрано правителство е несъмнено престъпление,  превратът на полковник Клаус фон Щауфенберг срещу Хитлер и хитлеризма обаче е със същата несъмненост благодеяние и за германската нация, и за Стария континент, и за света. Ако този преврат бе успял, на света щяха да бъдат спестени цели реки кръв и сълзи, а и съдбата и на нашите източноевропейски народи щеше да бъде различна – те едва ли щяха