Прочетено:9028
ilian vassilev

  От както се помня плащам своите данъци, включително тези върху доходите, дивидентите и върху печалбите. Това е мой дълг и отговорност като гражданин. Питам защо аз имам това съзнание, а корпоративният гражданин Лукойл-Нефтохим не?   Моята лепта в общото е несравнима с тази на корпорацията, но отговорността изглежда също. Средствата в бюджета все не достигат – било да се построят или поддържат пътища, било да се платят сметките по социално подпомагане на различни групи.   Въпросът, който поставям, не е само мой, а на всички които си плащат данъците съвестно. Аз си върша своята част от сделката с моята държава, но това, което важи за мен, не важи за Големия Лукойл. Говорим за солидарност, за равно третиране, за равни прави и споделена отговорност.   За всеки лев, който изкарваме

Прочетено:4255
putin-gotce1

  Преливният системен ефект   Поради близостта си България естествено отразява автократичните повеи от Русия в своята вътрешна политика, включително и при опитите да се копира държавната олигархия. За разлика от Русия обаче, българската версия не може да бъде захранена от природни ресурси – нефт, газ, ядрено гориво – и преразпределено богатство. Ресурсите на властта в България трябва преди това трябва да бъдат създадени чрез добавяне на стойност и ръст на БВП, чрез обложена с данъци икономическа дейност. От тук и ограничените възможности за преразпределение на по-трудно генерирано богатство, което прави българското копие на руския държавно-олигархичен модел по-силно и ярко зависим от грандкорупционни практики.   Брутният вътрешен продукт на Русия расте по време на почивни дни, тъй като нефтогазовата индустрия работи през прекъсване през цялата година. Българският БВП трябва да

Прочетено:65138
lukoil

  В тази статия ние анализираме последствията за България от изхода на Лукойл от местния, а вероятно и от Европейския пазар. Въпреки, че България със сигурност не е най-важният пазар на Лукойл в Европа, той все пак има голямо значение, поради практически пълния монопол на Лукойл в горивния сектор там, допълнен и от пълната зависимост на страната от енергийния внос от Русия. И докато напускането на Лукойл би могло да даде възможност на България да насърчи конкуренцията на вътрешния си енергиен пазар, този анализ предполага, че поради множество вътрешни и външни причини, страната може да не се възползва от тази възможност.   Според публично известни сведения, Лукойл разглежда продажба на активите си в ЕС, включително своята рафинерия и вероятно също и търговския си бизнес. Рафинационните мощности в Италия, Холандия и Румъния

This entry was posted in България and tagged , , , , , , by А. Сьоренсен Хенрик.

За А. Сьоренсен Хенрик

Хенрик А. Сьоренсен е икономист в областта на природните ресурси с повече от 4 десетилетия професионален опит. Г-н Сьоренсен е бакалавър по инженерни науки от Университета на Гьотенбург и магистър по бизнес администрация от бизнес школата МкКомбс. През първата част на кариерата си той работи в областта на проектното финансиране в САЩ, Югоизточна Азия, Латинска Америка и по-късно в страните от бившия Съветски Съюз. От 2007 г. насам г-н Сьоренсен работи основно като изследовател в областта на икономиката на природните ресурси.
Прочетено:5353
putin-gotce1

Прокуратурата реши най-после да разшири кръга на разследваните и включи недосегаеми до скоро. Фактът, че сред тях вече влиза и бившия министър на енергетиката Румен Овчаров не е изненада. След Петър Димитров и Делян Добрев бе повече от логично да се „посегне“ към архитектът на енергийия шлем и на проекта АЕЦ „Белене“. Няма съмнение, че изборът на момент за отправянето на обвинения не е избран случайно. Вчера арестуваха руски министър, днес у нас предявяват обвинение на Главния в сферата на енергетиката.   Предстои плащане на над 600 милиона долара, а виновни няма. Народът негодува, а „новите“ политици, които са основно отговорни за тази далавера, отново посягат към властта. За да докажат, че са нови, трябва да отрежат опашката и да жертват някой по-едър екземпляр, който е изпаднал от немилост. Поне

Прочетено:5706
Lubyanka_KGB (1)

  Българо-руските търговско-икономически отношения в най-новата ни история никога не са имали балансиран характер както като равнище, така и като структура. Отношенията между царска Русия и България, благодарение на наложената от Петербург схема на зависимост след 1879 година – издръжка на окупационния корпус, различен тип оформени като „дълг“ плащания за заслуги и като признателност, откровен рекет или откупсрещу ненамеса на Русия във вътрешните работи на княжеството и на Царството, винаги са изкривявали и неравнопоставяли отношенията между руския и българския бизнес. Вероятно един от редките периоди на относителна балансираност е бил периодът между възстановяване на отношенията и Втората световна война. Москва винаги е вкарвала политическата целесъобразност в мотивацията и движещите сили на икономическите и търговски потоци.   За разликата между плана Маршал и плана Сталин След Втората световна война България губи тотално суверенитета си да определя какво да

Прочетено:5694
russia

  Умом Россию не понять, Аршином  общим не измерить: У ней особенная стать — В Россию можно только верить. Фьодор Тютчев, 1866   Дълги години търся логиката в действията на политици и бизнесмени, които се афишират като русофили. Русофилството не е просто симпатия, а осъзната идейна и поведенческа матрица, която има конкретни цели и формира определен тип поведение и на политическо и на обществено равнище.   С това уточнение изключвам от предмета на своя анализ идеалистите, които твърдят, че изпитват нематериална отдаденост към всичко свързано с Русия. Много от тях, особено по-новите поколения, не владеят руски език, не познават руската литература и култура, но затова пък са успешно индоктринирани в притчата за Съветския съюз и Русия, така както ни е била внушена от детство. Остава общия знаменател – отсъствието на