Прочетено:10300
Putin

  Путин днес, на 24 май, казал по време на приема на президента на Република Македония Георги Иванов, че „славянската писменост“ е дошла от македонските земи и Русия е благодарна за това. Когато господарят на Кремъл говори за история, това е политика. Конкретната теза е новост, но контекстът и не е никак нов – датира още преди Освобождението, от преди граф Игнатиев. Русия се интересува само от имперските си интереси, от противопоставянето на едни на други народи на Балканите, за да се съревновават за нейното внимание и благоволение. И така да ги манипулира.   Така е било и когато насърчиха крал Милан за да ни нападне в гръб, така е било и при Коминтерна с македонската нация, когато стана ясно, че за българските комунисти националната им идентичност не е първостепенна.

Прочетено:6357
yordanov

Продължава политическият хаос в Република Македония. Повече от една година страната няма парламентарно избрано правителство. Управлява се „служебно”. След проведените през ноември избори възможността да се състави редовно правителство, което, ако не да успокои, то поне да намали, общественото напрежение, остава илюзорна. Граждани отново протестират по улиците и площадите и си искат „своята Македония”. Но други и те македонски,  граждани, но от „албанския народ”, също си искат своята държава, такава, каквато искат да бъде и каквато смятат, че е „записана” в Конституцията на страната.   Предисторията: договорът от Пържино и след това   На 2 юни 2015 г. в скопския квартал Пържино, в общината с име „Газирана вода”, в резиденцията на представителя на Европейския съюз бе подписан договор между лидерите на четирите основни политически партии ВМРО-ДПМНЕ, Социалдемократически съюз на Македония(СДСМ),

This entry was posted in Регионът and tagged , , , , , , , , , , , , by Александър Йорданов.

За Александър Йорданов

Политик и дипломат, литературен историк и литературен критик. Доцент в Института за литература при БАН. Народен представител в Седмото Велико народно събрание (1990-1991). Председател на 36-то Народно събрание (1992-1994). Народен представител в 37-то и 38-то народно събрание (1994-1998). Извънреден и пълномощен посланик в Полша, Литва, Латвия, Естония (1998-2001) и в Република Македония (2001-2005). Главен редактор на седмичника за политика и култура „Век 21“ (1990-1998). Главен редактор на седмичника за политика и култура "Демокрация"(2013). Автор на: Личности и идеи (1986); В сянката на думите (1989); Своечуждият модернизъм (1993); Надеждата срещу безвремието (1993); Да нарушим Сценария! (2008); Завръщане (2006); Време за опозиция (2008); Днес е хубав ден! (2008); Blogo,ergo sum! (2012), Самотен и достоен. Проф. д-р Константин Гълъбов – живот, творчество, идеи. (2012).
Прочетено:2101
otec_paisii_magazine_1929_1

  Шести състав на т. нар. народен съд осъжда на една година строг тъмничен затвор Светослав Нелчинов. Обвинението е, че като главен челник (ръководител) на Българския младежки съюз „Отец Паисий” (БМСОП) е „допринесъл за разпространението на фашизма” в България и за присъединяването на страната ни към тристранния пакт.   Кой е Светослав Нелчинов?   Роден е на 30 септември (13 октомври нов стил) 1914 г. в с. Брегово, Видинско, където баща му Иван Николов Нелчинов е училищен директор. Родът е от Македония, а Иван Нелчинов е деец на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация и седем пъти е вкарван в затвора, като последния път е през 1908 година. Благодарение тогава на застъпничеството на охридския валия не е осъден на смърт, а на доживотен затвор. След Хуриета е освободен и през 1911 г.,

This entry was posted in България and tagged , , , , by Violeta Radeva.

За Violeta Radeva

Д-р Виолета Радева е журналистка, работила дълги години във в. "Демокрация". Публикувала е статии на литературни и исторически теми, както и политически анализи в редица списания и вестници. Сценаристка е на документалните филми на БНТ "Диарбекирски заточеници", "В примката на мълчанието. Змей Горянин" (първа награда на фестивала "Осма муза" през 2006 г.) и "Потомци на Фичето". Авторка на книгите "Рилският чудотворец", "От първо лице" и "Везната на бъдещето". Съставител и редактор на книгата "Спасителното упование" от Невена Крапчева.