Прочетено:6169
Kirill,_Putin,_Savvin,_Shvets,_Berezovsky_and_Shukalo1

  Преди месец, когато излезе на преден план аналогията между казуса с Православната църква в Скопие и тази в Киев, и също – благосклонното отношение Вселенския патриарх Вартоломей към тяхната автокефалия, се чуха гласове и то не непременно подкрепящи руската пропаганда по този въпрос, че едва ли не Вселенският патриарх си позволявал твърде много и какво всъщност било правото му да дава автокефалия на тези църкви. Тук ще се опитам да обясня защо двете църкви се обърнаха точно към него и какви ще са най-вероятните разрешения на казусите.   В православния свят Константинополският патриарх е пръв по чест епископ, натоварен с арбитражни функции, които се оказват особено важни за единството на Православието в съвременния свят, отличаващ се с плуралистично съжителстване на различни религиозни общности в едни и същи пространства. Установяването

Прочетено:9307
makedonska carkva

    „Няма лесни отговори, а има прости отговори. Трябва да имаме куража да вършим онова, за което знаем, че е правилно в морално отношение“. Роналд Рейгън   Тъй като съм академичен изследовател, нямам навика да пиша популярни статии. Още по-малко съм способен да пиша като журналист. Въпреки това, доколкото имам експертиза в областта на теологията, ще се опитам да анализирам известния казус с предложението на т.нар. „Македонска църква“ към Българската.   На първо място не мога да се съглася с много български аналисти, че Българската патриаршия трябва да признае „Македонската църква“ като такава. От друга страна съм склонен да се съглася, че вероятно въпросът е от геополитическа важност, а не е единствено с местен характер. На второ място, лошо изненадам съм от българското общество и негови интелектуални и политически

This entry was posted in България and tagged , , , , , by Светослав Риболов.

За Светослав Риболов

Доц. д-р Светослав Риболов преподава Раннохристиянска литература (патристика) и Юдейска елинистическа литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Публикувал е четири книги и множество статии в научната си област. Учил е Класическа филология и Теология в Софийския и в Солунския университет. Специализирал е в Тринити колидж в Дъблин и в Източноцърковен институт в Регенсбург; изучавал е отношенията църква-държава в САЩ в Университета на Калифорния, Санта Барбара. Главен редактор е на Forum Theologicum Sardicense и член на издателския борд на International Journal of Orthodox Theology в Бамберг. Участник е в няколко международни академични асоциации, а от 2017 г. е директор на Институт за изследване на религиозната свобода.
Прочетено:4164
neofit_stefan

  На 1 август 2017 г. сред официални церемонии и тържествени декларации правителствата на България и Македония подписаха Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете държави. Българската общественост приветства този договор като отварящ нова страница в отношенията между двете страни. Една от най-важните за двустранните отношения клаузи е, че България ще споделя опит, ще подкрепя и подпомага присъединяването на Македония към Европейския съюз и НАТО.  Договорът обаче все още не е ратифициран от парламентите и не е влязъл в сила.   Задаването на този актуален политически контекст е важно за разбирането в цялост на политическите аспекти на проблема с каноничното признаване на Македонската православна църква (МПЦ). Първоначално обявената през 1959 г. църковна автономия на МПЦ – в рамките на и призната от Сръбската православна църква (СПЦ) – е политически

This entry was posted in България, Регионът and tagged , , , , , , by Atanas Slavov.

За Atanas Slavov

Атанас Славов е юрист - конституционалист, преподавател по публичноправни науки в катедра „Публична администрация“ на СУ„Св. Климент Охридски”. От 2016 г. е доктор по право на Университета на Глазгоу (православна политическа теология и демократична консолидация) и доктор по конституционно право на СУ (2009). Специализирал е в различни американски и европейски академични институции. Неговите изследователски интереси и публикации са насочени към конституционното право и теория, пряката демокрация и гражданското участие, политическата теология, правото и религията. Съветник по конституционни въпроси на министъра на правосъдието (2014-2015), съветник по законодателни въпроси в Министерския съвет на вицепремиера и министър на вътрешните работи (2016), конституционен експерт в Съвета по законодателството на Министерство на правосъдието (2012-2014), правен съветник в неправителствения сектор. Автор на монографиите „Гражданското участие в конституционната демокрация“ (2017) и „Върховенството на конституцията. Същност и гаранции“ (2010). Член на Управителния съвет на Атлантическия съвет на България, последователно член на Управителния съвет и на Настоятелството на Института за пряка демокрация, член на Българската асоциация по политически науки и други неправителствени организации.