Прочетено:4885
su25

  След толкова години започнала, но недовършена модернизация на армията, вече е ясно, че не става дума за случайно стечение на обстоятелствата, а за съзнателно търсен резултат чрез манкиране, виртуална или фасадна политика, зад която прозират реални интереси – вътрешни и външни.   В обществения дебат в последно време натрапчиво звучи рефрен, който е изключително удобен на тандема Каракачанов-Борисов, който разиграва театър около темата превъоръжаване и модернизация – текат преговори, уж се избират „неизбираеми“ самолети, сключват се договори за фрегати, все сме на „сантиметри“ от договор за бойни машини. Реализират се визити, правят се процедури, отделят се бюджетни средства, които след това се разпределят за други цели без парламентарен контрол. И нищо, едно голямо нищо.   Първият етап на манкирането беше етапът „Грипен“, главната роля в който изигра президента Радев.