Неотдавна Булгартрансгаз бе информиран от най-големия си клиент Газекспорт, че след 2020 година се прекратява транзита на руски газ през Украйна, следователно през България и Трансбалканския газопровод, който се осъществяваше за Турция, Гърция и Македония. На този етап, все още не е ясно, дали пристигналия документ от Газекспорт отговаря на юридическите стандарти за прекратяване действието на предоставянето на услуги от българския оператор по транзита, което ще предполага нов договор или е просто предизвестие с промяна на точката на доставка от украино-румънската на турско-българската граница. Що се отнася до количествата природен газ, по договора за доставка на Булгаргаз, едва ли биха възникнали усложнения, особено ако Булгаргаз получи равностоен избор на точки за доставка в Словакия и други страни.   Сумарните количества през годините, на годишна база, са варирали около 16-17

  Преди месец, когато излезе на преден план аналогията между казуса с Православната църква в Скопие и тази в Киев, и също – благосклонното отношение Вселенския патриарх Вартоломей към тяхната автокефалия, се чуха гласове и то не непременно подкрепящи руската пропаганда по този въпрос, че едва ли не Вселенският патриарх си позволявал твърде много и какво всъщност било правото му да дава автокефалия на тези църкви. Тук ще се опитам да обясня защо двете църкви се обърнаха точно към него и какви ще са най-вероятните разрешения на казусите.   В православния свят Константинополският патриарх е пръв по чест епископ, натоварен с арбитражни функции, които се оказват особено важни за единството на Православието в съвременния свят, отличаващ се с плуралистично съжителстване на различни религиозни общности в едни и същи пространства. Установяването

  Руското правителство трудно може да препятства алтернативните доставки по Южния газов коридор, да не говорим че списъкът с конкуренти бързо расте с новите газови находища в офшорни зони на Каспийско море (Абшерон и Шах Дениз 3), Туркменистан (суапови сделки през Иран с Азърбайджан), Иран, Ирак и Източното Средиземноморие. За ЕС и всички големи играчи няма съмнение относно реалистичността на алтернативните маршрути за износ на газ през Гърция и България към ЕС. Кошмарите на Газпром тепърва ще се задълбочават след осъзнаването, че нарастващите производствени и транспортни разходи на компанията в Русия не оставят много място за конкуренция чрез по-ниски цени.   За да блокира развитието и износа на каспийски газ, включително от Туркменистан през транскаспийския газопровод, Москва реши да премести военна си каспийска флотилия от Астрахан в Каспийск, въпреки че

  Quod licet Jovi, non licet bovi.   Газовият хъб „Балкан“ се превърна в синоним и в много отношения и заместител на енергийнатa политика в България в сферата на природния газ. За да не спекулираме относно различните версии на проекта, ще се спрем на изложената от националния ТСО – Булгартрансгаз, официална версия за проекта, оценен на повече от 2 милиарда долара.   Въпреки че може и да не е последната редакция, тъй като не включва всички развития около Турския поток – проектната схема е добра база за анализ, от която могат да се изведат както достойнствата, така и слабите места на концепцията и на нейното изпълнение.     Ключовият въпрос е – към какво се стреми България?   Да започнем с това, че енергийната политика на дадена страна не може

  Образование и човешки ресурс   През пролетта на 1990 г. се осъществява среща на високо равнище на офицери от КГБ и ДС, на която е решено сътрудничеството да продължи на „културния и религиозния фронт“. От този момент нататък почти всички български епископи, след получаване на църковно образование в България, се задължават да завършат в Москва. Паралелно на този процес върви кампания по представянето на Богословския факултет в София и новооснования с кипърски пари Богословски факултет във Велико Търново за икуменически и прозападни. Този конфликт избухва по време на разкола в БПЦ, при който една част от преподавателите заема страната на алтернативния синод. Днес обаче равносметката за образованието на висшия клир е следната: от 15 митрополити в настоящия Синод 10 са учили в Москва, а от бъдещите митрополити, които са

  Продължаващата офанзива на Кремъл в Украйна превърна бъдещето на икономическите санкции срещу Русия в лакмус за ефективността на външната политика на президента Доналд Тръмп. Вдигането на санкциите, без никакви осезаеми ползи за САЩ и сигурността на съюзниците в Алианса, е по-вероятно да доведе до въвличането на Вашингтон в една бъдеща конфронтация с Москва. Путин най-вероятно ще разтълкува подобен ход като слабост и може да сгреши в преценката си за американската политика при следващата му авантюра извън границите на Русия.   Новата администрация на САЩ все още предстои да бъде изпитана в международен план. Отмяната на споразумения за свободна търговия и твърдите разговори с чуждестранни лидери са сравнително лесната част, но един евентуален отговор на въоръжен конфликт, включително потенциално нападение от Русия над независима съседна държава, ще разкрие намеренията и

  Стане ли дума за бруталната саморазправа на комунистите с елита на Царство България чрез тъй наречения народен съд, неминуемо изскачат неистови пропагандатори от целия червено-русофилски спектър и в кресчендо започват да обиняват опонентите си в лъжа и незачитане на истината. Техните единствени аргументи „за” тази садистична гавра с хиляди невинни хора са някакви международни задължения, които държавата била поела с подписването на мирните договори. Те неуморно през изминалия над четвърт век внушават, че осъдените са престъпници, че присъдите били справедливи.   Така ли е наистина?   Нека да погледнем фактите, тъй като всичко друго може да се класифицира като резултат от „идеологически” различия, прекалена емоционалност, намесване на субективен елемент – независимо дали става дума за жертвите, или за техните палачи от наложената с оръжията на окупиралата страната ни червена

    “Те (Европейците) гледат на руския народ като на варвари, които се скитат из Европа радвайки си, че някъде нещо може да бъде разрушено и да разрушат просто заради самото разрушение, за кеф, за удоволствието да наблюдават разпада и, като орда от диваци, като хуни, готови да нападнат древния Рим и да разрушат светите места, без изобщо да си дават сметка за ценността на това което разрушават” Фьодор Достоевски (Дневник на писателя)   Путин навлезе в последния етап на своето властвуване начело на Кремъл. Каквото и да постигне в чужбина, то няма да има особено значение ако ситуацията вътре в страната продължи да деградира, което изглежда като необратима и самоусилваща се низходяща спирала.   Руският президент ще се опита в последната си партия геополитически покер игра да противопостави Китай

  На Събора в Крит през юни 2016 г. Сръбският патриарх Ириней и Румънският Даниил отговориха с отрицание само на едно предложение на Вселенския патриарх Вартоломей – да бъде осъден решително национализмът в Църквата. Изглежда последният имаше предвид руските попълзновения против Православието. Осъждането на национализма от събора се оказа сериозен проблем за няколко балкански църкви, неспособни за прогледнат по-далеч от носа си. Злоупотребата в балканските църкви с националните идеи е факт добре известен на анализаторите в Москва и от 19 в. насам се използва умело за провокиране на вътрешнобалкански конфликти, които само отслабват региона и го павят лесна жертва на руския империалистки колониален интерес.   Разочарованието на Гърция   Въпреки огромната и скъпа кампания за реклама на Русия през последните две десетилетия в Гърция, която очевидно целеше изграждането на „православна

  Духовната политическа безпътица, пред която е изправено българското общество има свое собствено име. То е неразбирането и нежеланието поради много причини да се достигне до същностите на реалния политически процес именно като мисловен и културен процес. Цялата идейна бъркотия, която наблюдаваме у нас се дължи на простия факт, че живеем наистина в сложен и трудно обгръщаем свят с нови реалности, които са коренно противоположни на реалностите от само преди 15-20 години. Изглежда с всяко ново поколение, а вече и дори през половин поколение настъпват глобални промени, които индивидуалното съзнание трудно може да ги понесе.   Спорът за „лявото и дясното“ у нас често достига до заключението на задънената улица, че всъщност у нас истинско „ляво“ и истинско „дясно“ няма. Това сигурно е така, но изводът, който след това се