Quod licet Jovi, non licet bovi.   Газовият хъб „Балкан“ се превърна в синоним и в много отношения и заместител на енергийнатa политика в България в сферата на природния газ. За да не спекулираме относно различните версии на проекта, ще се спрем на изложената от националния ТСО – Булгартрансгаз, официална версия за проекта, оценен на повече от 2 милиарда долара.   Въпреки че може и да не е последната редакция, тъй като не включва всички развития около Турския поток – проектната схема е добра база за анализ, от която могат да се изведат както достойнствата, така и слабите места на концепцията и на нейното изпълнение.     Ключовият въпрос е – към какво се стреми България?   Да започнем с това, че енергийната политика на дадена страна не може

  Образование и човешки ресурс   През пролетта на 1990 г. се осъществява среща на високо равнище на офицери от КГБ и ДС, на която е решено сътрудничеството да продължи на „културния и религиозния фронт“. От този момент нататък почти всички български епископи, след получаване на църковно образование в България, се задължават да завършат в Москва. Паралелно на този процес върви кампания по представянето на Богословския факултет в София и новооснования с кипърски пари Богословски факултет във Велико Търново за икуменически и прозападни. Този конфликт избухва по време на разкола в БПЦ, при който една част от преподавателите заема страната на алтернативния синод. Днес обаче равносметката за образованието на висшия клир е следната: от 15 митрополити в настоящия Синод 10 са учили в Москва, а от бъдещите митрополити, които са

  Продължаващата офанзива на Кремъл в Украйна превърна бъдещето на икономическите санкции срещу Русия в лакмус за ефективността на външната политика на президента Доналд Тръмп. Вдигането на санкциите, без никакви осезаеми ползи за САЩ и сигурността на съюзниците в Алианса, е по-вероятно да доведе до въвличането на Вашингтон в една бъдеща конфронтация с Москва. Путин най-вероятно ще разтълкува подобен ход като слабост и може да сгреши в преценката си за американската политика при следващата му авантюра извън границите на Русия.   Новата администрация на САЩ все още предстои да бъде изпитана в международен план. Отмяната на споразумения за свободна търговия и твърдите разговори с чуждестранни лидери са сравнително лесната част, но един евентуален отговор на въоръжен конфликт, включително потенциално нападение от Русия над независима съседна държава, ще разкрие намеренията и

  Стане ли дума за бруталната саморазправа на комунистите с елита на Царство България чрез тъй наречения народен съд, неминуемо изскачат неистови пропагандатори от целия червено-русофилски спектър и в кресчендо започват да обиняват опонентите си в лъжа и незачитане на истината. Техните единствени аргументи „за” тази садистична гавра с хиляди невинни хора са някакви международни задължения, които държавата била поела с подписването на мирните договори. Те неуморно през изминалия над четвърт век внушават, че осъдените са престъпници, че присъдите били справедливи.   Така ли е наистина?   Нека да погледнем фактите, тъй като всичко друго може да се класифицира като резултат от „идеологически” различия, прекалена емоционалност, намесване на субективен елемент – независимо дали става дума за жертвите, или за техните палачи от наложената с оръжията на окупиралата страната ни червена

    “Те (Европейците) гледат на руския народ като на варвари, които се скитат из Европа радвайки си, че някъде нещо може да бъде разрушено и да разрушат просто заради самото разрушение, за кеф, за удоволствието да наблюдават разпада и, като орда от диваци, като хуни, готови да нападнат древния Рим и да разрушат светите места, без изобщо да си дават сметка за ценността на това което разрушават” Фьодор Достоевски (Дневник на писателя)   Путин навлезе в последния етап на своето властвуване начело на Кремъл. Каквото и да постигне в чужбина, то няма да има особено значение ако ситуацията вътре в страната продължи да деградира, което изглежда като необратима и самоусилваща се низходяща спирала.   Руският президент ще се опита в последната си партия геополитически покер игра да противопостави Китай

  На Събора в Крит през юни 2016 г. Сръбският патриарх Ириней и Румънският Даниил отговориха с отрицание само на едно предложение на Вселенския патриарх Вартоломей – да бъде осъден решително национализмът в Църквата. Изглежда последният имаше предвид руските попълзновения против Православието. Осъждането на национализма от събора се оказа сериозен проблем за няколко балкански църкви, неспособни за прогледнат по-далеч от носа си. Злоупотребата в балканските църкви с националните идеи е факт добре известен на анализаторите в Москва и от 19 в. насам се използва умело за провокиране на вътрешнобалкански конфликти, които само отслабват региона и го павят лесна жертва на руския империалистки колониален интерес.   Разочарованието на Гърция   Въпреки огромната и скъпа кампания за реклама на Русия през последните две десетилетия в Гърция, която очевидно целеше изграждането на „православна

  Духовната политическа безпътица, пред която е изправено българското общество има свое собствено име. То е неразбирането и нежеланието поради много причини да се достигне до същностите на реалния политически процес именно като мисловен и културен процес. Цялата идейна бъркотия, която наблюдаваме у нас се дължи на простия факт, че живеем наистина в сложен и трудно обгръщаем свят с нови реалности, които са коренно противоположни на реалностите от само преди 15-20 години. Изглежда с всяко ново поколение, а вече и дори през половин поколение настъпват глобални промени, които индивидуалното съзнание трудно може да ги понесе.   Спорът за „лявото и дясното“ у нас често достига до заключението на задънената улица, че всъщност у нас истинско „ляво“ и истинско „дясно“ няма. Това сигурно е така, но изводът, който след това се

За съжаление този текст не е достъпен на български, моля преминете към английската версия на сайта.

С настоящата публикация Bulgaria Analytica стартира редовна седмична есеистична рубрика на писателя Димитър Бочев, която ще се публикува всеки понеделник.   „Потисниците от разните страни са по-близки един на друг, отколкото на своите потиснати съотечественици.” Б. Брехт, в дневника му, 1940 г.   С ръка на сърцето заявявам, че не считам по правило държавните преврати за нещо отрицателно и зло. Превратът срещу едно легитимно, демократично избрано правителство е несъмнено престъпление,  превратът на полковник Клаус фон Щауфенберг срещу Хитлер и хитлеризма обаче е със същата несъмненост благодеяние и за германската нация, и за Стария континент, и за света. Ако този преврат бе успял, на света щяха да бъдат спестени цели реки кръв и сълзи, а и съдбата и на нашите източноевропейски народи щеше да бъде различна – те едва ли щяха

Руско-американските противоречия не са единствената причина за провала на обсъжданията на сирийската криза в Съвета за сигурност и в рамките на Международната комисия за подкрепа на Сирия, състояли се в Ню Йорк по време на септемврийската сесия на ООН. Наред с тези противоречия конфликтът се усложнява от големите различия в позициите и поведението на местните, регионалните и международните сили, участващи в една или друга степен в него.  Съответно, разминават се и практическите стъпки и приоритети в техните политики. Що се отнася до руско-американските противоречия, те имат стратегически военно-политически измерения, тъй като отразяват утвърдени стереотипи в оценката на съперника. Вашингтон счита Русия за регионална, а не за велига сила, и категорично я ситуира във враждебния лагер. От своя страна Москва се счита за велика сила и обвинява Вашингтон, че е зад