Прочетено:5265
aleppo

Руско-американските противоречия не са единствената причина за провала на обсъжданията на сирийската криза в Съвета за сигурност и в рамките на Международната комисия за подкрепа на Сирия, състояли се в Ню Йорк по време на септемврийската сесия на ООН. Наред с тези противоречия конфликтът се усложнява от големите различия в позициите и поведението на местните, регионалните и международните сили, участващи в една или друга степен в него.  Съответно, разминават се и практическите стъпки и приоритети в техните политики. Що се отнася до руско-американските противоречия, те имат стратегически военно-политически измерения, тъй като отразяват утвърдени стереотипи в оценката на съперника. Вашингтон счита Русия за регионална, а не за велига сила, и категорично я ситуира във враждебния лагер. От своя страна Москва се счита за велика сила и обвинява Вашингтон, че е зад

Прочетено:3072
onetwothree

  Има една стара, чернобяла комедийна лента на Били Уайлдър, казва се “Раз, два, три!”. Във филма се разказва за Мак, директора на клона на Кока-Кола в Западна Германия. Докато Мак се опитва да си спечели повишение като се договори с комунистите да внася кока-кола в СССР (снимките на филма са правени буквално по време на строежа на стената), неговият шеф в Америка изпраща дъщеря си Скарлет на ваканция в Берлин и му я поверява. Оказва се, че младата госпожица е убедена социалистка, която се бунтува срещу баща си и за ужас на Мак тя тайно се омъжва за германски комунист от Източен Берлин на име Отто. Двамата опитват да избягат в Москва, но благодарение на бизнес контактите си в СССР, Мак успява да ги върне насила. Оказва се обаче,

Прочетено:5314
russia

  Умом Россию не понять, Аршином  общим не измерить: У ней особенная стать — В Россию можно только верить. Фьодор Тютчев, 1866   Дълги години търся логиката в действията на политици и бизнесмени, които се афишират като русофили. Русофилството не е просто симпатия, а осъзната идейна и поведенческа матрица, която има конкретни цели и формира определен тип поведение и на политическо и на обществено равнище.   С това уточнение изключвам от предмета на своя анализ идеалистите, които твърдят, че изпитват нематериална отдаденост към всичко свързано с Русия. Много от тях, особено по-новите поколения, не владеят руски език, не познават руската литература и култура, но затова пък са успешно индоктринирани в притчата за Съветския съюз и Русия, така както ни е била внушена от детство. Остава общия знаменател – отсъствието на