Прочетено:4138
Anti-racist demonstration in Seattle

  Светът наблюдава Америка със свито сърце. Гневът на нацията от ляво и дясно избухва все по-ожесточено. За разлика от българите обаче, американците са тежко въоръжени –  буквално, не в преносен смисъл. Беше плашещо да гледаме протеста срещу събарянето на статуята на генерал Лий в Шарлотсвил. Млади нацисти в пълно бойно снаряжение крещяха ожесточено лозунги за унищожение на евреите. Нищо ново под слънцето, но все пак историята се повтаря винаги неочаквано. Този текст ще е субективен, разбира се, защото вече би трябвало да сме свикнали със субективността на медиините оценки. Авторитетите са все по-лесни за разгромяване и вече почти не съществуват за разлика от неочакваните исторически повторения на които сме свидетели.   Врязването на колата в тълпата млади комунисти беше ужасяващо. Време е да наричаме нещата с истинските им имена.

Прочетено:1577
new1

  „Който не познава Сибир, не познава СССР!” реклама на „Интурист”   Винаги съм считал, че национализмът е деструктивна сила. Дори когато е умерен, национализмът съдържа потенциала да се радикализира спонтанно и неконтролируемо и го е правил неведнъж – както исторически, така и в ново време. Неговата деструктивност блесна особено през последните двайсетина години, когато интеграционните тенденции на Стария континент набраха скорост. Макар и отживелица, национализмът е фактор и в настоящето – ако не беше така, щяхме да го наричаме не фактор, а фантом. Няма що: и отживелиците формират облика на епохата – човек е така устроен, че е склонен да търси убежище от актуалните премеждия не само в копнежите за бъдещето, а и в дебрите на миналото. Доколкото са човешко дело и човешко творение, така са устроени и държавите.

Прочетено:1636
USA

  „Човечността не може да бъде набита в главата на човечеството без кръвопролития.” Лион Фойхтвангер, „Мъдростта на чудака”   Когато (а то е ставало многократно, ден след ден) западните левичари упрекваха САЩ, упреквах и аз с тях. Упреците ни бяха еднакви по сила, по гражданска енергия и емоционален заряд, но с различна насоченост. Докато левичарите – еврокомунисти, чистокръвни сталинисти, анархисти, социалисти, ляволиберали, комунари и вся остальная сволочь – гневно сочеха Америка, че незаконно влиза в ролята на световен жандарм и се намесва най-безцеремонно в съдбата на чужди страни и народи, моят упрек беше с противоположна насоченост: аз се гневях, не защото САЩ се намесват, а защото не го правят достатъчно често и с нужната радикалност, гневях се, че Вашингтон е оставил този сбъркан свят на самотек и не си изпълнява подобаващо