Прочетено:1817
dogan_erdogan

За втория план в българската политическа действитеност.   Националистите, пардон патриотите, провеждат политика с „двойно дъно“ на кръстопът за националната ни сигурност. Фалшиви борци с исляма у нас представят изкуствената дилема – ДПС или Ердоган ?! ГЕРБ са ОК, с „приятеля“ Реджеп, а светските турци и партиите им у нас са дежурните лоши?   Едно от обещанията на тази коалиция при идването и на власт, беше да прекъсне каналите за влияние на режима в Анкара през финансирането на институции на ислямското вероизповедание.   Вече знаем резултатите от президентския вот в Турция – 25% от имащите право да гласуват турски граждани у нас са гласували за Ердоган – ето ви нов канал за влияние. Лошата вест е, че този процент, в сравнение с предишни години, расте и за това спомага и

Прочетено:6454
gvardeici bg

Изразените в този материал позиции ангажират единствено и само автора и не следва да се тълкуват като представляващи официалната политика или позицията на Министерството на отбраната на Република България или на българското правителство.   Хибридна война не се обявява. Вместо това тя се води. Това е същността на стратегията на днешните фактори, независимо дали са държави или недържавни субекти, при водената от тях хибридна война. Атакуваните държави твърде често са неспособни да разберат какво точно се случа на практика, докато не е станало прекалено късно.   След края на Студената война Русия следва преднамерена и планирана политика да запази достатъчно влияние в България, за да може да има контрол върху вземането на национални решения. Тя постига тази своя цел предимно посредством икономически инструменти, както и чрез активното използване на унаследена

Прочетено:6366
Yuriy_Chaika_

    В началото на седмицата генералният прокурор на РФ беше посрещнат с институционален протокол, подходящ за висши политически лица, а не за ръководител на прокуратурата. Бяха проведени срещи с вицепрезидента, министър-председателя, министъра на правосъдието, дори с патриарха. Това институционално внимание не отговаря на неговия официален ранг, но пък разкрива истинските политически цели на посещението.  Генералният прокурор Чайка е едно от ключовите лица в авторитарно-олигархичен режим на Кремъл и изпълнява преди всичко политически поръчки в услуга на режима. Като официален пратеник на Кремъл, очевидно Чайка е имал преди всичко политическа мисия, прикрита като осъществяване на сътрудничество с Прокуратурата на Р България (ПРБ). Можем само да гадаем за конкретните политически измерения на визитата (строителството на АЕЦ „Белене“, Южен поток или дългосрочния договор за ремонт на МиГ-29 в Русия), но от публично

This entry was posted in България and tagged , , , , , by Atanas Slavov.

За Atanas Slavov

Атанас Славов е юрист - конституционалист, преподавател по публичноправни науки в катедра „Публична администрация“ на СУ„Св. Климент Охридски”. От 2016 г. е доктор по право на Университета на Глазгоу (православна политическа теология и демократична консолидация) и доктор по конституционно право на СУ (2009). Специализирал е в различни американски и европейски академични институции. Неговите изследователски интереси и публикации са насочени към конституционното право и теория, пряката демокрация и гражданското участие, политическата теология, правото и религията. Съветник по конституционни въпроси на министъра на правосъдието (2014-2015), съветник по законодателни въпроси в Министерския съвет на вицепремиера и министър на вътрешните работи (2016), конституционен експерт в Съвета по законодателството на Министерство на правосъдието (2012-2014), правен съветник в неправителствения сектор. Автор на монографиите „Гражданското участие в конституционната демокрация“ (2017) и „Върховенството на конституцията. Същност и гаранции“ (2010). Член на Управителния съвет на Атлантическия съвет на България, последователно член на Управителния съвет и на Настоятелството на Института за пряка демокрация, член на Българската асоциация по политически науки и други неправителствени организации.
Прочетено:1499
patrioti

  „Живият човек – това е всякога конкретен човек, личност, особа. Който започне да се стреми да бъде човек „въобще”, той престава да бъде човек”. Йоханес Бехер, „Защита на поезията”   Като гледах как родни партийни лидери се саморазправят физически на граничната бразда със стари и немощни хора, затресе ме потрес. Като забелязах пък, че тези високопоставени гамени вършат издевателствата си с патриотични доводи и в името на, както те се изразяват, майка България, аз начаса се превърнах в антипатриот и антибългарин – всяко родолюбие и всяка българщина начаса ми отмиляха. След казаното и на слепеца става ясно, че говоря за комисарската ярост, с която водещите ни патриоти пресрещаха на южната ни граница пристигащите от Турция да гласуват на последните ни парламентарни избори български граждани. Това, че се себенаричат с

Прочетено:1823
new1

  „Който не познава Сибир, не познава СССР!” реклама на „Интурист”   Винаги съм считал, че национализмът е деструктивна сила. Дори когато е умерен, национализмът съдържа потенциала да се радикализира спонтанно и неконтролируемо и го е правил неведнъж – както исторически, така и в ново време. Неговата деструктивност блесна особено през последните двайсетина години, когато интеграционните тенденции на Стария континент набраха скорост. Макар и отживелица, национализмът е фактор и в настоящето – ако не беше така, щяхме да го наричаме не фактор, а фантом. Няма що: и отживелиците формират облика на епохата – човек е така устроен, че е склонен да търси убежище от актуалните премеждия не само в копнежите за бъдещето, а и в дебрите на миналото. Доколкото са човешко дело и човешко творение, така са устроени и държавите.

Прочетено:6150
yordanov

Продължава политическият хаос в Република Македония. Повече от една година страната няма парламентарно избрано правителство. Управлява се „служебно”. След проведените през ноември избори възможността да се състави редовно правителство, което, ако не да успокои, то поне да намали, общественото напрежение, остава илюзорна. Граждани отново протестират по улиците и площадите и си искат „своята Македония”. Но други и те македонски,  граждани, но от „албанския народ”, също си искат своята държава, такава, каквато искат да бъде и каквато смятат, че е „записана” в Конституцията на страната.   Предисторията: договорът от Пържино и след това   На 2 юни 2015 г. в скопския квартал Пържино, в общината с име „Газирана вода”, в резиденцията на представителя на Европейския съюз бе подписан договор между лидерите на четирите основни политически партии ВМРО-ДПМНЕ, Социалдемократически съюз на Македония(СДСМ),

This entry was posted in Регионът and tagged , , , , , , , , , , , , by Александър Йорданов.

За Александър Йорданов

Политик и дипломат, литературен историк и литературен критик. Доцент в Института за литература при БАН. Народен представител в Седмото Велико народно събрание (1990-1991). Председател на 36-то Народно събрание (1992-1994). Народен представител в 37-то и 38-то народно събрание (1994-1998). Извънреден и пълномощен посланик в Полша, Литва, Латвия, Естония (1998-2001) и в Република Македония (2001-2005). Главен редактор на седмичника за политика и култура „Век 21“ (1990-1998). Главен редактор на седмичника за политика и култура "Демокрация"(2013). Автор на: Личности и идеи (1986); В сянката на думите (1989); Своечуждият модернизъм (1993); Надеждата срещу безвремието (1993); Да нарушим Сценария! (2008); Завръщане (2006); Време за опозиция (2008); Днес е хубав ден! (2008); Blogo,ergo sum! (2012), Самотен и достоен. Проф. д-р Константин Гълъбов – живот, творчество, идеи. (2012).
Прочетено:3458
rusko vanshno m-vo

  Все повече партии и политици започват да отъждествят своето говорене и прояви с израз и защита на националния интерес. Заемат удобната позиция в политическия център и веднъж опаковали се в националния флаг лесно могат да маргинализират политическите си противници. Всички без изключение твърдят, че го правят от идеалистични подбуди, заклеват се че са българофили, но много често под това разбират, че българския интерес е тъждествен с руския, турския или нечий друг национален интерес. В съзнанието си тези политици не допускат, че България е нещо различно от Русия или Турция.   В публичният дебат пък изобщо не се прави разлика между различните видове „Русия“ или „Турция“ – тази на властта, на вождовете, на културата, на обикновените хора, на бизнесмените, на олигарсите. Събирателното „Русия“, например, включва миналото и настоящето, тук са