Прочетено:3147
Снимка: bsp-sevlievo.com

  „Рози садихме, а само тръньето им поникнаха!…” М. Георгиев, „Три срещи”   Ако пиша напоследък все по-често за откритите и скрити форми на реставрация на комунизма, то е защото тази реставрация ден след ден набира сили, без при това да среща каквато и да е обществена съпротива. Дори онези политически сили, които през първите години на демокрацията считахме за консервативни, проевропейски и антикомунистически настроени и на които разчитахме, никакви не се вясват на хоризонта. Тази несъпротива, съчетана с нарастващата гражданска активност на многото неокомунистически и прокомунистически политически партии и обществени формации, прави процеса още по-опасен. Опасен този процес е доколкото сам по себе си комунизмът е и престъпление срещу човечеството, и световно, и национално зло. Неизмерими са страданията, причинени от почти полувековното господство на комунистическия тоталитаризъм на родна земя

Прочетено:1611
1_ED

  „Правим война, за да живеем в мир”. Аристотел   Успехите на ислямския терор и неуспехите на антитерористичните ни усилия ни заставят да си го припомним отново: Толерантността е същинското име на демокрацията, но истинската, единствената приложима толерантност е споделената. Толерантността, с други думи, е не статично състояние, а процес, при това процес взаимен и двупосочен. Толерантността, с която подхожда едната страна (все едно дали става дума за личност, общност или държава), трябва да предизвиква същата толерантност и в ответната страна. В противен случай балансът се разстройва и толерантността, протичаща само в една посока, се превръща от конструктивно в деструктивно явление, от добродетел в порок. (Мимоходом ще отбележа, че в това отношение толерантността се различава от своята посестрима – милосърдието, което може да бъде и едностранно осъзнато и едностранно осъществено.

Прочетено:1975
fasada4

    „Народ, привикнал да живее под властта на владетел и станал свободен благодарение на случая, трудно може да съхрани свободата си.” Николо Макиавели     За разлика от много, от все повече и повече мои сънародници, аз не вярвам в конспиративните теории – особено в обществено-политическата сфера. Предпочитам да вярвам в закономерностите, в каузалните, в причинно-следствените връзки и отношения между отделните явления в гражданския живот. Дори когато тези връзки са невидими, те съществуват – могат да бъдат открити и проучени.   Темата е обаче сложна, противоречива и като всяка противоречивост – нееднозначна. Ако гражданското битие бе царство на конспиративността, професията (а тя често е и признание) на политолога, на политическия анализатор щеше да загуби всякакъв смисъл. А политическият анализ неведнъж е доказвал смисъла си – от антични времена до

Прочетено:1983
Фото: bgspomen.com

  „Най-лошата демокрация е много за предпочитане пред най-добрата диктатура.”   Руи Барбоса, „Писма от Англия”   Напоследък все по-настойчиво се говори за разпад на ценностната ни система – и то в национален, в общонароден мащаб. За съжаление подобни опасения не са лишени от основание. Корупцията, лъжата, измамата не само си прокараха път в общественото битие – те и го завладяха пълномерно. Доколкото обаче всяко общество се състои от личности, всички тези пороци не биха се масовизирали, ако не бяха се превърнали в елементи и на личностното морално съзнание, и на персоналната ценностна скала на отделните граждани – общественият морал не е нищо друго, освен съвкупност от моралите на членовете на съответното общество. И когато сочим с пръст държавните си лидери с предупреждението на Плутарх, че рибата се вмирисва откъм

Прочетено:2262
1024px-European_Parliament_-_Hemicycle

  Демокрацията не е нещо, което може веднъж завинаги да се създаде и установи окончателно. Тя е незавършен и незавършващ окончателно проект. Става дума за процес, при който принципите и нормите на демокрацията непрекъснато се развиват и усъвършенстват, а нейните практики се променят. Съотношението между колективистичните и индивидуалистичните принципи на демокрацията показват противоречия, които намират различно решение в различни епохи. Принципът на мнозинството като основополагащ за всяка демокрация изглежда и е противоположен на принципа на индивидуалната свобода. Ако в античността това не е проблем, в модерните демокрации практическото осъществяване на този принцип е от ключово значение. Днес мнозинството, което се асоциира с народа е суверен, но неговата власт свършва до прага на всеки от съставящите народа хора. Следователно и суверенитетът на народа , и свободата на личността трябва да са