Прочетено:3376
conservative

  Източник и притежател на властта в съвременна България или неин суверен е съвкупността от индивиди съставляващи нейният народ. Държавотворен елемент в нея са българите и независимо от етническият си произход, всички нейни обитатели се считат и се наричат български граждани. Суверенът или народът на България, бидейки неин собственик, стопанин и гражданин, поверява на Държавата да управлява неговото общежитие или общност по начин, който да е оптимален, сигурен и надеждно защитен за всички членове на общността и за отделният човек. За целта суверенът, тоест всеки отделен гражданин поверява или делегира своята лична “собственост” на държавата България и нейните институции, като я упълномощава да извършва Държавно управление на общите за всички дела от негово лично име. Управлението на държавата се предава от индивида към Държавата посредством даване на вот на доверие

This entry was posted in България and tagged , , , , , , by Любомир Канов.

За Любомир Канов

Д-р Любомир Канов е български лекар, психиатър и писател, който е бил принуден да емигрира в САЩ през 1984 г. след като е бил подложен на гонения и унижения в родната си страна. Преди да напусне България е бил квалифициран специалист в своята област, но е бил арестуван от ДС на 3 март 1977 на работното си място за антикомунистическа дейност, целяща да подкопае социалистическия строй в България и СССР – чл. 108 и 113 от Наказателния кодекс. Към това се прибавя обвинението за “намерение” да избяга от страната. Присъдата от година и половина излежава в Старозагорския политически затвор. Успява да напусне страната през 1984 г., в началото на “перестройката”. Първоначално се установява в Канада и след това в САЩ. Той покрива всички изисквания и квалификации като лекар през 1985-1986 и започва работа първоначално в Тексас, а от 1989 се мести в Ню Йорк, където става директор на клиника и развива успешна частна практика. През 1991 получава националната награда за литература за сборника разкази “Човекът кукувица”. Впоследствие публикува още няколко книги на български и някои от творбите му са преведени на английски, немски и чешки език. През 2016 д-р Канов се оттегля от активна лекарска практика и прекарва повече от времето в България. Женен е, има син Александър, който работи в САЩ.
Прочетено:4670
Снимка: bsp-sevlievo.com

  „Рози садихме, а само тръньето им поникнаха!…” М. Георгиев, „Три срещи”   Ако пиша напоследък все по-често за откритите и скрити форми на реставрация на комунизма, то е защото тази реставрация ден след ден набира сили, без при това да среща каквато и да е обществена съпротива. Дори онези политически сили, които през първите години на демокрацията считахме за консервативни, проевропейски и антикомунистически настроени и на които разчитахме, никакви не се вясват на хоризонта. Тази несъпротива, съчетана с нарастващата гражданска активност на многото неокомунистически и прокомунистически политически партии и обществени формации, прави процеса още по-опасен. Опасен този процес е доколкото сам по себе си комунизмът е и престъпление срещу човечеството, и световно, и национално зло. Неизмерими са страданията, причинени от почти полувековното господство на комунистическия тоталитаризъм на родна земя

Прочетено:2973
1_ED

  „Правим война, за да живеем в мир”. Аристотел   Успехите на ислямския терор и неуспехите на антитерористичните ни усилия ни заставят да си го припомним отново: Толерантността е същинското име на демокрацията, но истинската, единствената приложима толерантност е споделената. Толерантността, с други думи, е не статично състояние, а процес, при това процес взаимен и двупосочен. Толерантността, с която подхожда едната страна (все едно дали става дума за личност, общност или държава), трябва да предизвиква същата толерантност и в ответната страна. В противен случай балансът се разстройва и толерантността, протичаща само в една посока, се превръща от конструктивно в деструктивно явление, от добродетел в порок. (Мимоходом ще отбележа, че в това отношение толерантността се различава от своята посестрима – милосърдието, което може да бъде и едностранно осъзнато и едностранно осъществено.

Прочетено:3352
fasada4

    „Народ, привикнал да живее под властта на владетел и станал свободен благодарение на случая, трудно може да съхрани свободата си.” Николо Макиавели     За разлика от много, от все повече и повече мои сънародници, аз не вярвам в конспиративните теории – особено в обществено-политическата сфера. Предпочитам да вярвам в закономерностите, в каузалните, в причинно-следствените връзки и отношения между отделните явления в гражданския живот. Дори когато тези връзки са невидими, те съществуват – могат да бъдат открити и проучени.   Темата е обаче сложна, противоречива и като всяка противоречивост – нееднозначна. Ако гражданското битие бе царство на конспиративността, професията (а тя често е и признание) на политолога, на политическия анализатор щеше да загуби всякакъв смисъл. А политическият анализ неведнъж е доказвал смисъла си – от антични времена до

Прочетено:3562
Фото: bgspomen.com

  „Най-лошата демокрация е много за предпочитане пред най-добрата диктатура.”   Руи Барбоса, „Писма от Англия”   Напоследък все по-настойчиво се говори за разпад на ценностната ни система – и то в национален, в общонароден мащаб. За съжаление подобни опасения не са лишени от основание. Корупцията, лъжата, измамата не само си прокараха път в общественото битие – те и го завладяха пълномерно. Доколкото обаче всяко общество се състои от личности, всички тези пороци не биха се масовизирали, ако не бяха се превърнали в елементи и на личностното морално съзнание, и на персоналната ценностна скала на отделните граждани – общественият морал не е нищо друго, освен съвкупност от моралите на членовете на съответното общество. И когато сочим с пръст държавните си лидери с предупреждението на Плутарх, че рибата се вмирисва откъм

Прочетено:3722
1024px-European_Parliament_-_Hemicycle

  Демокрацията не е нещо, което може веднъж завинаги да се създаде и установи окончателно. Тя е незавършен и незавършващ окончателно проект. Става дума за процес, при който принципите и нормите на демокрацията непрекъснато се развиват и усъвършенстват, а нейните практики се променят. Съотношението между колективистичните и индивидуалистичните принципи на демокрацията показват противоречия, които намират различно решение в различни епохи. Принципът на мнозинството като основополагащ за всяка демокрация изглежда и е противоположен на принципа на индивидуалната свобода. Ако в античността това не е проблем, в модерните демокрации практическото осъществяване на този принцип е от ключово значение. Днес мнозинството, което се асоциира с народа е суверен, но неговата власт свършва до прага на всеки от съставящите народа хора. Следователно и суверенитетът на народа , и свободата на личността трябва да са