Прочетено:3595
theresa may

  Един бърз моментен анализ на вероятния резултат от срещата на Съвета за национална сигурност на Обединеното кралство, председателстван от британския премиер Тереза Май днес, относно санкциите срещу Русия, води до мрачно заключение и нещо повече от просто военна реторика. Членовете на съвета вероятно за пръв път ще изпитат отслабването на геополитическата позиция на Великобритания след Брекзита.   Докато координираният отговор на НАТО – Великобритания все още може да се позове на член 5 – е първият и предпочитан вариант – координацията на ЕС е от съществено значение, тъй като по-ефективните отговори са отвъд военния спектър – в това, което Путин най-много го боли – парите и възприятията.   Бойкотът на Световната купа в Москва изглежда почти неизбежен. Не мога просто да си представя как отборът на Англия играе футбол

Прочетено:2281
saakashvili

  Арестът на Саакашвили отбелязва повратна точка в историята на Украйна и връзката й със Запада. Спусъкът – законодателството във Върховната Рада, целящо да отстрани ръководителя на Антикорупционния орган – NABU – Artem Sytnyk е неоспорим водораздел. Въпреки отчаяните опити на президента Порошенко да се представи като шампион на антикорупционното и прозападно украинско действие, общественото доверие в него и в неговия режим е необратимо ерозирало. Заглавието на ежедневника „Kiyv Post“ казва всичко – „Корумпираната империя отвръща на удара“.   Опитите да се представи Саакашвили като агент на Кремъл не хващат вяра. Неговата история като губернатор на Одеса и откритите му разногласия с президента Порошенко около привилегиите и корупцията сред олигарсите в Украйна са твърде силни и еднозначни, за да може компроматът на украинския президент да изглежда достоверен.   Страната е

Прочетено:3549
putin-gotce1

  Преливният системен ефект   Поради близостта си България естествено отразява автократичните повеи от Русия в своята вътрешна политика, включително и при опитите да се копира държавната олигархия. За разлика от Русия обаче, българската версия не може да бъде захранена от природни ресурси – нефт, газ, ядрено гориво – и преразпределено богатство. Ресурсите на властта в България трябва преди това трябва да бъдат създадени чрез добавяне на стойност и ръст на БВП, чрез обложена с данъци икономическа дейност. От тук и ограничените възможности за преразпределение на по-трудно генерирано богатство, което прави българското копие на руския държавно-олигархичен модел по-силно и ярко зависим от грандкорупционни практики.   Брутният вътрешен продукт на Русия расте по време на почивни дни, тъй като нефтогазовата индустрия работи през прекъсване през цялата година. Българският БВП трябва да

Прочетено:2013
1mai2

  Духовната политическа безпътица, пред която е изправено българското общество има свое собствено име. То е неразбирането и нежеланието поради много причини да се достигне до същностите на реалния политически процес именно като мисловен и културен процес. Цялата идейна бъркотия, която наблюдаваме у нас се дължи на простия факт, че живеем наистина в сложен и трудно обгръщаем свят с нови реалности, които са коренно противоположни на реалностите от само преди 15-20 години. Изглежда с всяко ново поколение, а вече и дори през половин поколение настъпват глобални промени, които индивидуалното съзнание трудно може да ги понесе.   Спорът за „лявото и дясното“ у нас често достига до заключението на задънената улица, че всъщност у нас истинско „ляво“ и истинско „дясно“ няма. Това сигурно е така, но изводът, който след това се

Прочетено:2997
studenti

  „Либералната демокрация е в тежка политическа и институционална криза“. „Западът „загнива, загива, умира“, „цивилизацията е „болна и немощна“ пред силите на „фундаментализма, тероризма, хибридната война и авторитаризма“ – уверяват ни днес отляво и дясно, отгоре и отдолу, отвсякъде.   Да, наистина враговете на свободата никога в последните години не са били толкова много и толкова силни. И никога демокрацията не е била толкова безпомощна. В Европейския съюз и особено у нас. Дали ни е ясно, че живеем , особено след 2001 г. във все по-разпадаща се фасада на демокрация, зад която се озъбва лицето на непреодоления комунизъм?   Защото комунизмът си отиде, но манталитетът му остана. Особено за дресираните в този манталитет в продължение на повече от половин век и на три поколения „широки народни маси“. Трупът на комунизма