Прочетено:5599
chinа1

  През последните няколко месеца американските медии са обсебени от публикуването на ужасяващи прогнози за предстояща катастрофална търговска война между Китай и САЩ, след многобройните изявления на президента Тръмп, че търговският излишък на Китай е прекалено голям. Наистина, при 506 милиарда долара китайски износ срещу едва 130 милиарда щатски долара износ на САЩ за Китай, положението изглежда доста несправедливо. Но, погледнати от друг ъгъл, нещата стоят малко по-различно. Например, китайската добавена стойност е само 45%, което означава, че 55% от стоките първо се внасят там, за да бъдат сглобени и реекспортирани. Добавената стойност в САЩ е 92%, а в Индия – 87%. Второ, германският търговски излишък със САЩ не е далеч от този с Китай и за разлика от Китай, който пълни щандовете в Walmart с евтини стоки, Германия произвежда

Прочетено:8421
russia kremlin

  В Русия има много малко хора, на които може да се има доверие, че ще предоставят надеждна картина за това накъде върви руската икономика. Един такъв човек е Райр Симониян, първият руски председател на американската инвестиционна банка Morgan Stanley, а по-късно и на UBS. През 14-годишната си кариера в Morgan Stanley Симонян донесе стотици милиарди долари в IPO, сливания и придобивания и преки чуждестранни инвестиции в Русия. Така че, когато Симониян говори, винаги си струва да го слушате, както в това интервю. Разбира се, трябва да се има предвид, че абсолютната честност, например в критиките към Путин, може да бъде смъртоносна в Русия, независимо от това кой ги прави. Освен това, Симонян не е напълно искрен по отношение на резултатите от всички тези инвестиции в славните години преди 2008

Прочетено:12046
Credit: Wikimedia Commons/ Huw Williams

  Наскоро канадският съвет за управление на климата предложи план, който беше подкрепен от 27 лауреати в областта на икономиката и други бизнес личности, които се застъпиха за въвеждането на национален въглероден данък от 40 долара за тон въглероден двуокис. Използваните аргументи са  свързани преди всичко с икономическата ефективност на мерките и зачестилите катаклизми с климата. Застъпената логика изглежда по-близко до академичната абстрактност, отколкото до прагматичното икономическо мислене. Напоследък се случват подобни неща, сред които изпъква Брекзит със своята нематериалност и отсъствие на бизнес логика. Все повече политици, търсещи поле за изява, предявяват претенция да водят обществото към високи цели, без ясно разбиране за разходите и последствията, преминавайки разумни граници на здравословния скепсис, без достоверна и пълноценна оценка за въздействие и анализ на риска.   Канада е една от страните-крайни

Прочетено:16998
разход1

    Преди няколко дни говорих по темата, като се опитах да обясня този парадокс – относително висок ръст на брутния вътрешен продукт, ръст на доходите, а усещането у българина не е празнично. И това не се дължи на партийни и политически пристрастия, а на обективни факти и фактори.   Дори когато икономиката произвежда богатство, преразпределителните механизми не произвеждат реципрочно социално справедливо разпределено благополучие. Дадох пример с това, че ако проследите динамиката в доходите на хиляда души като Вас и тези на Ахмед Доган и на Делян Пеевски, със сигурност ще отбележите стратосферен усреднен ръст. Проблемът е, че огромната част от новото богатство се преразпределя през държавата към непроизводителна прослойка – олигархичен бизнес и държавна бюрокрация, начело с корупционен елит.   Днес Националния Статистически Институт публикува последните си данни за

Прочетено:18838
чуждестранните инвестиции

  Част II: Каква е добрата инвестиционна политика за България?   Икономическата политика на правителството може да влияе на спецификите на инвестиционния модел, макар той да се формира предимно от международната стопанска конюнктура, от която силно зависят малки отворени икономики като българската. Така описаните в Част I два инвестиционни модела на българската икономика през 21 в. (предимно „приходен” за периода 2000-2009 г. и предимно „разходен” за периода 2010-2017 г.) са почти изцяло формирани от тенденциите в глобализиращата се световна икономика, както и във връзка с  членството ни в ЕС.  По тази причина те не са уникални само за България, а за почти цяла Централна и Източна Европа.   И все пак има ли инструменти българското правителство да влияе на типа инвеститори и количеството ПЧИ, които влизат в страната?   1.

This entry was posted in България and tagged , by Евгений Кънев.

За Евгений Кънев

Евгений Кънев е Доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционна консултантска компания "Маконис". Бил е управляващ директор за Европа на американската компания Tello Corporation и директор Корпоративни финанси в KPMG България. В дългогодишната си кариера на инвестиционен консултант е ръководил голям брой проекти за сливания и придобивания, бизнес оценки и финансирания в редица страни от Централна и Източна Европа и Ирландия. Има магистърска степен по бизнес администрация от Illinois State University (USA) и Диплома по финанси и счетоводство на Асоциацията на сертифицираните експерт счетоводители на Великобритания (ACCA). Специализирал е корпоративни финанси във Великобритания, Белгия и Германия. Лицензиран оценител на търговски предприятия, финансови институции и интелектуална собственост. Автор е на над 100 публикации на инвестиционно-финансови и макроикономически теми и на книгата "Публично-частно партньорство: принципи, модели и политики за частно предлагане на публични услуги".
Прочетено:18617
investicii

  Част I:  Сривът на чуждестранните инвестиции в България   Сривът на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) у нас след световната криза с основание предизвиква тревожни коментари и анализи. По данни на БНБ, тяхното ниво след 2010 г. е устойчиво под 1.4 млрд. евро годишно и под 2% от БВП, а ПЧИ в платежния баланс всяка година са с негативно салдо от около 1 мрлд. евро, т.е. напуснали страната. На този фон, в публичното пространство се сблъскват различни концепции относно ролята и отговорността на държавата в този процес. Някои смятат, че държавата нищо не може да направи, защото сме част от глобална тенденция на отлив на ПЧИ от Източна Европа, която със своите малки пазари и застаряващо население не е вече толкова атрактивна за едрия чужд капитал. Други предлагат като компенсация

This entry was posted in България and tagged , , , , by Евгений Кънев.

За Евгений Кънев

Евгений Кънев е Доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционна консултантска компания "Маконис". Бил е управляващ директор за Европа на американската компания Tello Corporation и директор Корпоративни финанси в KPMG България. В дългогодишната си кариера на инвестиционен консултант е ръководил голям брой проекти за сливания и придобивания, бизнес оценки и финансирания в редица страни от Централна и Източна Европа и Ирландия. Има магистърска степен по бизнес администрация от Illinois State University (USA) и Диплома по финанси и счетоводство на Асоциацията на сертифицираните експерт счетоводители на Великобритания (ACCA). Специализирал е корпоративни финанси във Великобритания, Белгия и Германия. Лицензиран оценител на търговски предприятия, финансови институции и интелектуална собственост. Автор е на над 100 публикации на инвестиционно-финансови и макроикономически теми и на книгата "Публично-частно партньорство: принципи, модели и политики за частно предлагане на публични услуги".
Прочетено:20273
turcia

  Последствията от лошите новини от Турция за мое огромно съжаление не се осъзнават у нас. Гледаме сеир, а бедата в съседа ще ни засегне и то много сериозно.   И тъй като институциите у нас изобщо нямат идея от системи за ранно предупреждение, кризисно реагиране и публични политики, които могат да намалят щетите и насочат потенциално потърпевшите към компенсационни стратегии, съм принуден да призова от страницата на България Аналитика – всички мои познати и експерти, бизнесмени и банкери, за обмен на идеи, за солидарност и кооперативно действия.   Още веднъж обръщам внимание на разликата в реакциите на нормалните правителства и на „наблюдателите“ относно последствията от сриването на лирата и за изводите, които трябва да си правим на равнище публични институти и корпорации.   Обръщам внимание, че са необходими трезви

Прочетено:20407
Turkish lira banknotes are seen in this file photo illustration shot in Istanbul, Turkey, January 7, 2014. Turkey's central bank is expected to make an interest rate decision this week.    REUTERS/Murad Sezer/FilesGLOBAL BUSINESS WEEK AHEAD PACKAGE - SEARCH "BUSINESS WEEK AHEAD AUGUST 17" FOR ALL IMAGES

Видеоанализ за България Аналитика – 10 август 2018 година   Турция – сривът на турската лира   В момента фокусът е върху Турция, Русия и Китай. Турция – лирата се срина под 6.22 в сесии от днес, като само преди пет дни се котираше на нива 5.10 лева.   Промените са ежедневни, дори ежечасни. Такава амплитуда на колебания означава само едно – ако турското правителство и централна банка не реагират радикално, за да повишат лихвените ставки и ограничат инфлацията – катастрофата е неизбежна. Икономиката на Турция е достатъчно силна, но в същото време е прекалено зависима от външните инвестиции и достъпа до глобалните капиталови пазари. Доверието на инвеститорите е разрушено и на практика рефинансирането на корпоративния дълг на страната, който е близо 400 милиарда долара, при тези условия става невъзможно.

Прочетено:4994
putin

  Тази статия е написана въз основа на лекцията на Алекс Алексиев, представена на 2ри октомври 2017 г. в София, на конференцията на Bulgariaanalytica.org на тема „Русия след Путин”. Всички цитати са от публикацията „Русия в упадък” на Фондация Джеймстаун, издадена през март 2017 г. под редакцията на Ендерс Уимбуш и Бет Портейл.     Владимир Путин дойде на власт в Русия през 1999 г., период, който в много отношения определи линията на неговото управление. Основната, ако не и решаваща причина за това, беше, че 1999 г. и осемте последвали години бяха период, през който цените на петрола и газта нараснаха рязко,  от $ 12- $ 14 долара средно за барел  през 1999 г. до 147 долара / барел през 2008 г. Това доведе до почти десетократно увеличение на приходите

Прочетено:2075
freedom

За съжаление този текст не е достъпен на български, моля преминете към английската версия на сайта.