Прочетено:1047
разход1

    Преди няколко дни говорих по темата, като се опитах да обясня този парадокс – относително висок ръст на брутния вътрешен продукт, ръст на доходите, а усещането у българина не е празнично. И това не се дължи на партийни и политически пристрастия, а на обективни факти и фактори.   Дори когато икономиката произвежда богатство, преразпределителните механизми не произвеждат реципрочно социално справедливо разпределено благополучие. Дадох пример с това, че ако проследите динамиката в доходите на хиляда души като Вас и тези на Ахмед Доган и на Делян Пеевски, със сигурност ще отбележите стратосферен усреднен ръст. Проблемът е, че огромната част от новото богатство се преразпределя през държавата към непроизводителна прослойка – олигархичен бизнес и държавна бюрокрация, начело с корупционен елит.   Днес Националния Статистически Институт публикува последните си данни за

Прочетено:3552
чуждестранните инвестиции

  Част II: Каква е добрата инвестиционна политика за България?   Икономическата политика на правителството може да влияе на спецификите на инвестиционния модел, макар той да се формира предимно от международната стопанска конюнктура, от която силно зависят малки отворени икономики като българската. Така описаните в Част I два инвестиционни модела на българската икономика през 21 в. (предимно „приходен” за периода 2000-2009 г. и предимно „разходен” за периода 2010-2017 г.) са почти изцяло формирани от тенденциите в глобализиращата се световна икономика, както и във връзка с  членството ни в ЕС.  По тази причина те не са уникални само за България, а за почти цяла Централна и Източна Европа.   И все пак има ли инструменти българското правителство да влияе на типа инвеститори и количеството ПЧИ, които влизат в страната?   1.

This entry was posted in България and tagged , by Евгений Кънев.

За Евгений Кънев

Евгений Кънев е Доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционна консултантска компания "Маконис". Бил е управляващ директор за Европа на американската компания Tello Corporation и директор Корпоративни финанси в KPMG България. В дългогодишната си кариера на инвестиционен консултант е ръководил голям брой проекти за сливания и придобивания, бизнес оценки и финансирания в редица страни от Централна и Източна Европа и Ирландия. Има магистърска степен по бизнес администрация от Illinois State University (USA) и Диплома по финанси и счетоводство на Асоциацията на сертифицираните експерт счетоводители на Великобритания (ACCA). Специализирал е корпоративни финанси във Великобритания, Белгия и Германия. Лицензиран оценител на търговски предприятия, финансови институции и интелектуална собственост. Автор е на над 100 публикации на инвестиционно-финансови и макроикономически теми и на книгата "Публично-частно партньорство: принципи, модели и политики за частно предлагане на публични услуги".
Прочетено:3819
investicii

  Част I:  Сривът на чуждестранните инвестиции в България   Сривът на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) у нас след световната криза с основание предизвиква тревожни коментари и анализи. По данни на БНБ, тяхното ниво след 2010 г. е устойчиво под 1.4 млрд. евро годишно и под 2% от БВП, а ПЧИ в платежния баланс всяка година са с негативно салдо от около 1 мрлд. евро, т.е. напуснали страната. На този фон, в публичното пространство се сблъскват различни концепции относно ролята и отговорността на държавата в този процес. Някои смятат, че държавата нищо не може да направи, защото сме част от глобална тенденция на отлив на ПЧИ от Източна Европа, която със своите малки пазари и застаряващо население не е вече толкова атрактивна за едрия чужд капитал. Други предлагат като компенсация

This entry was posted in България and tagged , , , , by Евгений Кънев.

За Евгений Кънев

Евгений Кънев е Доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционна консултантска компания "Маконис". Бил е управляващ директор за Европа на американската компания Tello Corporation и директор Корпоративни финанси в KPMG България. В дългогодишната си кариера на инвестиционен консултант е ръководил голям брой проекти за сливания и придобивания, бизнес оценки и финансирания в редица страни от Централна и Източна Европа и Ирландия. Има магистърска степен по бизнес администрация от Illinois State University (USA) и Диплома по финанси и счетоводство на Асоциацията на сертифицираните експерт счетоводители на Великобритания (ACCA). Специализирал е корпоративни финанси във Великобритания, Белгия и Германия. Лицензиран оценител на търговски предприятия, финансови институции и интелектуална собственост. Автор е на над 100 публикации на инвестиционно-финансови и макроикономически теми и на книгата "Публично-частно партньорство: принципи, модели и политики за частно предлагане на публични услуги".
Прочетено:5486
turcia

  Последствията от лошите новини от Турция за мое огромно съжаление не се осъзнават у нас. Гледаме сеир, а бедата в съседа ще ни засегне и то много сериозно.   И тъй като институциите у нас изобщо нямат идея от системи за ранно предупреждение, кризисно реагиране и публични политики, които могат да намалят щетите и насочат потенциално потърпевшите към компенсационни стратегии, съм принуден да призова от страницата на България Аналитика – всички мои познати и експерти, бизнесмени и банкери, за обмен на идеи, за солидарност и кооперативно действия.   Още веднъж обръщам внимание на разликата в реакциите на нормалните правителства и на „наблюдателите“ относно последствията от сриването на лирата и за изводите, които трябва да си правим на равнище публични институти и корпорации.   Обръщам внимание, че са необходими трезви

Прочетено:7009
Turkish lira banknotes are seen in this file photo illustration shot in Istanbul, Turkey, January 7, 2014. Turkey's central bank is expected to make an interest rate decision this week.    REUTERS/Murad Sezer/FilesGLOBAL BUSINESS WEEK AHEAD PACKAGE - SEARCH "BUSINESS WEEK AHEAD AUGUST 17" FOR ALL IMAGES

Видеоанализ за България Аналитика – 10 август 2018 година   Турция – сривът на турската лира   В момента фокусът е върху Турция, Русия и Китай. Турция – лирата се срина под 6.22 в сесии от днес, като само преди пет дни се котираше на нива 5.10 лева.   Промените са ежедневни, дори ежечасни. Такава амплитуда на колебания означава само едно – ако турското правителство и централна банка не реагират радикално, за да повишат лихвените ставки и ограничат инфлацията – катастрофата е неизбежна. Икономиката на Турция е достатъчно силна, но в същото време е прекалено зависима от външните инвестиции и достъпа до глобалните капиталови пазари. Доверието на инвеститорите е разрушено и на практика рефинансирането на корпоративния дълг на страната, който е близо 400 милиарда долара, при тези условия става невъзможно.

Прочетено:4261
Photo: tass.ru

  Тази статия е написана въз основа на лекцията на Алекс Алексиев, представена на 2ри октомври 2017 г. в София, на конференцията на Bulgariaanalytica.org на тема „Русия след Путин”. Всички цитати са от публикацията „Русия в упадък” на Фондация Джеймстаун, издадена през март 2017 г. под редакцията на Ендерс Уимбуш и Бет Портейл.     Владимир Путин дойде на власт в Русия през 1999 г., период, който в много отношения определи линията на неговото управление. Основната, ако не и решаваща причина за това, беше, че 1999 г. и осемте последвали години бяха период, през който цените на петрола и газта нараснаха рязко,  от $ 12- $ 14 долара средно за барел  през 1999 г. до 147 долара / барел през 2008 г. Това доведе до почти десетократно увеличение на приходите

Прочетено:1340
freedom

За съжаление този текст не е достъпен на български, моля преминете към английската версия на сайта.

Прочетено:1880
Junker

Статията беше публикувана за пръв път в americanthinker.com на 18/09/2017.   Коментирайки речта на Жан-Клод Юнкер миналата седмица за състоянието на Европейския съюз, обикновено сдържаният немски икономически седмичник, Wirtschafts Woche писа следното: “Днес председателят на Европейската Комисия направи страхотно изказване…изказване, пълно с големи безсмислици”. Кое накара това сериозно издание да използва такъв недипломатичен език, при положение, че Европейският Парламент бурно аплодира речта му? Надеждата, че все повече европейци осъзнават, че евтиният триумфализъм на ЕС и разгласяваните от Юнкер предписания са, в най-добрия случай неподходящи, а  в най-лошия – рецепта за катастрофа.   В изказването му има много триумфализъм. „Попътният вятър отново издува платната на Европа” увери Юнкер аудиторията и подчерта, че ЕС е навлязъл „в петата година на икономическото си възстановяване” – нещо, в което малко уважавани икономисти вярват. Доказателство за това

Прочетено:2571
Russia flag.

  Bulgariaanalytica.org вече публикува два материала („Русия в упадък“ и „Крахът на корпорацията Русия“ на Алекс Алексиев и Ендерс Уимбуш) от тази студия и сега отново се връщаме към темата, тъй като резултатите от изследването са обобщени в книга – може би най-важната книга за Русия, публикувана, откакто Владимир Путин дойде на власт през 1999 г.[1]   Книгата е резултат от колективните усилия на осемнадесет известни американски и руски политически анализатори и икономисти, събрани от Фондация Джеймстаун с цел да се направи оценка на състоянието на Русия през 2016 г., 17-та година на фактическото лидерство на Путин в Русия. Присъдата на експертите по същество е единодушна – Русия днес е в състояние на „значителен и устойчив спад“. Все още не е достатъчно ясно какво този упадък подсказва за бъдещето на

Прочетено:2051
europa

    „Да бъде обезкуражен може само онзи, който си въобразява, че Европа може да бъде изградена само с едно „Сезам, отвори се!” или с една могъща вълна ентусиазъм. Нищо подобно няма да се случи. Една организирана и обединена Европа може да бъде резултат само от дълги и мъчителни усилия.”   Пол-Анри Спак, един от пионерите на европейската интеграция     Онова, което довчера бе неофициално, стана вече официално – макар и на един омекотен и щадящ реномето ни език. Става дума за Римската декларация, подписана в края на миналия месец. Ако досега се говореше за Европа на две, че и на три, скорости, в споменатия документ вече скорости няма – говори се само за „различна интензивност в развитието на отделните европейски държави”. И за слепеца обаче е ясно, че