Прочетено:1397
todor zhivkov

  В едно знаменито интервю, дадено нейде към края на деспотичното му управление, когато вече и за слепеца беше ясно кой е кум и кой – сват и накъде върви политическата съдба на страната ни, Тодор Живков похвали площадната демокрация и съжали, че той самият не е по-млад и силен, та да развее по столичните улици и митинги знамето на протеста. Никой не му повярва, разбира се. Като беше млад и силен в зората на родния комунизъм Тодор Живков се саморазправяше физически с политическите си противници – по късна доба и един по един. Така че срещу кого би демонстрирал Тодор Живков – срещу собствения си тоталитаризъм ли?! От дълги години, от десетилетия Живков не само олицетворяваше, а и въплътяваше едноличния си режим. Така че всички тези закани на партийния

Прочетено:2463
PSA

  „Каквото вече съм направил, мога пак да го направя.“ Казимир Делавин, „Людовиг ХI“   Ако довчера имах надеждата, че в ново време демоните на комунизма са подслонени само от БСП, от Атака и от (лъже)патриотите ни, вече я нямам. Събитията превърнаха скоропостижно тази ми надежда в безнадеждност. Направиха го с поклон. А се оказа, че и с поклон, че и с преклонение може да се въдворява обществен разврат. Преклонението пред палача е поругаване на жертвите – да почиташ церемониално насилието, значи да величаеш насилниците и да онеправдаваш, да лишиш дори от правото на памет онези, над които е извършвано насилие. А на родна земя те са милиони.   Не, не преувеличавам. Става дума не само за избитите без съд и присъда непосредствено след деветосептемврийския преврат десетки хиляди наши сънародници,