Прочетено:3704
Photo: president.bg

  Срещата в Катовице е само първата от много срещи по климатичните промени, на които светът ще трябва да приеме, че амбициите да регулира климата, трябва да се вместят в рамките на възможното, справедливото и споделеното.   Парижките споразумения остават непостижима цел, ако се съди по данните и тенденциите за въглеродните емисии през последните години. САЩ, и без да са част от Парижските споразумения по климата, продължават да намаляват емисиите си. ЕС също съкращава въглеродния си отпечатък, но усилията от двете страни на Атлантика изглеждат обречени. В последна сметка ЕС и САЩ формират под 35% от глобалното равнище на емисии, като процентите падат, а способността им да наложат своята визия върху останалия свят, още по-малко да финансират екосъобразни ограничения върху икономическото им развитие в глобален мащаб е нищожна. Този екстензивен,

Прочетено:5726
hamburg 2017

Статията беше публикувана за пръв път в americanthinker.com на 14/07/2017.   Срещата на върха на държавите от Г-20 в Хамбург приключи и фашистките хулигани, които се погрижиха да има фон от насилие и безредици, вече могат да се отдадат на заслужена почивка. Същото не може да се каже за многобройните симпатизанти на лявото, които сега трябва да завъртят наратива от срещата в правилната посока. Вече има два лайтмотива – Тръмп и Америка спряха да бъдат фактор и споразумението от Париж е необратимо. Първият е в полето на действие на медиите, които преди девет месеца избраха пожелателното мислене като предпочитана от тях реалност и няма да се откажат от него. Вторият лайтмотив е от домейна на Меркел и нейните елитни кохорти, чийто свят заплашва да се срине, ако се окаже, че не съществува

Прочетено:6114
merkel_trump

Статията беше публикувана за пръв път в americanthinker.com на 12/06/2017.   Днес това, което Тръмп многократно обеща да направи по време на предизборната си кампания, вече е направено и Америка не е част от Парижкото споразумение. Както и се очакваше, основният поток от медии тук и отвъд Атлантическия океан отново отприщи вълна от пророчества за съдбата на Америка, предстоящото разпадане на администрацията на Тръмп и неизбежното издигане на Германия и канцлера Меркел като новия лидер на Свободния свят. Това наистина може да е водоразделно събитие, но съвсем не от такъв характер, както го представя левицата от двете страни на океана. Противно на пламенните желания на левичарските елити, то няма да доведе до политически срив на Америка на Тръмп, а до разкриването на невероятното лицемерие и същностна слабост на социалистическите екологични