Прочетено:1300
protest

    Хибридни протести – това означава масови разнопосочни и антисистемни протести, които експроприират и експлоатират дълго и дълбоко стаени недоволства, отприщени много повече от морална, отколкото от енергийна, финансова или икономическа криза. Фактически „тотално обедняване на народа “ просто няма – има по статистическите данни за последните 20 години почти непрекъснато бавно подобряване положението на всички социални прослойки, дори на най-бедните. Но кои протестират? Точно тези прослойки, които в момента се чувстват не бедни, а излъгани. Семействата които имат по две коли на старо, а не бронирани Мерцедеси като „верните синове на Партията“, които анонимно организират всичко зад кулисите. Най-силно желание да протестират показват не най-социално-слабите, не най-ощетените от живота, от липсата на перспективи, образование и пр. Не протестират например най-ощетените според жизнения си стандарт роми или пенсионери –

This entry was posted in Без категория and tagged , , by Momchil Doychev.

За Momchil Doychev

Доцент по политически науки, доктор по философия Момчил Дойчев е преподавател в департамент "Политически науки" на Нов български университет. Занимава се с темите: "Преходи към демокрация", "Управление на конфликти", "Политическата коректност и безграничната толерантност като антидемократични идеологии", "Власт, свобода и сигурност" и др.
Прочетено:1524
Mediterranean gas

  Нарастналата енергийна конкуренция в региона – катализатор за развитие или за геополитическа криза?     Началото на първия проучвателен сондаж за газ на американския петролен лидер ExxonMobil в изключителната икономическа зона на Кипър, което официално бе обявено в петък /16 ноември/, постави и началото на нов етап в енергийното и политическото развитие на Източното Средиземноморие. Макар и още да е далеч от резултати – откриване /или не/ на въглеводородни залежи, пробиването на американската компания вече успя да върне региона в обичайното му състояние на „гореща точка”, прекратявайки краткото затишие, настъпило след като през февруари военни кораби на Турция принудиха сондажната платформа на италианската компания Eni да напусне офшорната зона на Кипър.   Сондажът на ExxonMobil вече даде нова динамика на голямата геополитическа сцена на Източното Средиземноморие, тъй като той

This entry was posted in Без категория, Европа, Регионът and tagged , , , , , by Branislava Bobanats.

За Branislava Bobanats

Бранислава Бобанац е дългогодишен журналист, работила е във вестниците „Народна младеж“, „Стандарт“, „168 часа“, „Банкер“. От 8 години живее и работи в Кипър. Кореспондент е на БНР на острова. Пише по проблемите на Кипър за редица медии в България, сред които списание „Икономика”, Investor.bg, 3e-news, Блумбърг ТВ България, „Капитал”, „Дневник”. Член е на Съюза на българските журналисти.
Прочетено:2694
demokracia

  Левичарската идеологическа атака против либералната демокрация в Европа започна от края на 60-те години с искането за нейното „задълбочаване“ и „усъвършенстване“. Това се осъществи през следващите години в четири основни направления:   Първо се появи искането либералната демокрация да се преобразува постепенно в „социална“. Това политически означава да се изключи демократичната десница в Европа – християндемократическите и консервативни партии от либерално-демократичния консенсус като се обявят  за „крайно десни“ и „реакционни“. По този начин в демократичното съревнование да се остави място само за социалдемокрацията и либералния център (но без да се изключва участие на радикалната (нео)комунистическа левица в демократичния процес и властта). (Например и досега е „политически коректно“ Берлин да се управлява от ГСДП в съюз с неокомунистическата левица, но е недопустимо ХДС или ХСС да управляват в Хановер или

Прочетено:4854
Photo: bitelevision.com

  Странна, непонятна и странна страна е нашата татковина. Бил съм къде ли не по широкия и пъстър свят, но такива аномалии като на родна земя не съм виждал никъде. Ето само част от тях: Ние имаме най-много болници и най-некачествено здравеопазване; най-многобройна полиция и най-неблагонадеждна вътрешна сигурност; най-много държавни служители и най-нефункционираща държавна администрация; най-раздут личен състав по високите етажи на властта, обзаведен с най-много номенклатурни привилегии, и най-негодна държавност; най-много решения и комисии за борба срещу корупцията на всички равнища и най-повсеместна корупция – отново на всички равнища; имаме най-много учебни заведения и най-висока детска и младежка неграмотност; най-много медии и най-малко свобода на словото; най-много партии и най-малко политически плурализъм.   Всичко това подсказва, че цялото ни национално битие функционира контрапродуктивно. Сиреч, че сме държава на обратностите.

Прочетено:7101
ilian vassilev

  В книгата си пиша и за хората на Промяната, защото в последна сметка и проблемите и решения възникват на равнището на човека. Особен пиетет храня към този най-рядък тип хора у нас – реформаторите или „левитиращите“ политици. Не тези, които се етикетират като такива, а онези, които реално могат и знаят как да правят реформи поради специфичния микс от знания, квалификация, ценности и черти на характера. Подобни хора са изключителна рядкост, защото българските условия на правене на политика и в по-общ аспект на съществуване, те остават с текущ житейски и политически пасив, с неясната надежда историята да бъде по-справедлива към тях. Точно както са били и възрожденците и „лудите“ глава, които вдигат въстанията ни – всички те са били малцинство, изключителна рядкост. Но са съумели чрез саможертвата и лудостта

Прочетено:3070
quo-vadis-bulgaria1

  Най-малкият проблем на локалните българи е комуникационния, включително липсата на езикови умения, защото технологиите не дискриминират. Но няма успешна глобална национална мрежа на малка страна, която да не е реализирана, включително и благодарение на високия процент свободно владенее на чужди езици. Тук „тесният“ момент не са външните или глобализираните, а локалните български граждани – които се смятат за самодостатъчни в локалната среда. Извън съмнение значение имат и ролевите модели на топ политици, които не могат да общуват непосредствено с външния свят. Това също допринася за изграждане на представа, че успешната житейска и професионална реализация на новите поколения е възможна в рамките на монокултурализма и моноезичността, най-вече в рамките на партийните структури.   С времето вероятно тези масови дефицити ще могат частично да бъдат компенсирани с навлизането на технологии, включително

Прочетено:3353
quo-vadis-bulgaria1

  Втората група български граждани с типизирана реакция на глобалната среда  – са това което наричам локалните глобалисти, – те могат да усвоят целия свят, но базовият им лагер си остава България. Гледат на света като място за житейска реализация, но без перманентна или продължителна смяна на географията – прекосяват границата за да решат конкретна задача за различен период от време – образование, работа, квалификация, бизнес, туризъм. Често имат по-няколко „лагера“ в чужбина, но основният адрес си остава България, защото не намират проблем с локалността си като ограничение. Напротив, виждат в това предимство, защото имат нужда от здрав тил и съдействието на националната държавата и нейната свързаност за да реализират идеи и планове. Рядко го получават, но понякога е задължително – примерно международните чиновници – те винаги имат нужда от

Прочетено:4330
poster_2

  Въпрос на следовател към арестувания за неподчинение гражданин: „С каква цел, кога и къде сте се родили?”.     Абсурдно или логично е – за политически анекдоти в днешна Русия човек може да бъде вкаран в затвор до шест години или в психиатрия с обвинение в „екстремизъм”, вместо изпълнение на ефективна съдебна присъда. Защо? Причината е проста – диктаторите и фанатиците, лишени от хумор, по правило не обичат смеха, освен ако те самите не се смеят последни. Това, което те дефинират като собствен „хумор” обаче, нормалните общества го определят с думата: мракобесие. Днес жертвите на жестокия постсъветски властови „хумор” са фрапиращи и за тях ще стане дума по-нататък.   Нищо чудно няма в това, че политическите (в това число и милиционерските) вицове винаги са били особено апетитна апокрифна част

Прочетено:5522
Бурмистрова и Медведев

  Спекулативните интерпретации за тайния характер на пътуването на топ мениджърите на „Газекспорт“ в София миналия петък, без съмнение, се дължат на пълната липса на факти и подробности. Това е неизбежна последица, тъй като човек сравнява медийната екзалтация около посещенията на топ мениджърите в Газпром у нас преди.   Решението да се пазят в тайна срещите с „Булгартрансгаз“ отразява съдържанието и обхвата на разискваните теми. Класиката в жанра е, че „тайнствеността“ е взаимно изгодна и договорена – двете страни са се съгласили да запазят разговорите извън публичното внимание. Газпром и Булгартрансгаз като домакини нямат интерес да разкриват подробности, тъй като преговорите обхващат най-чувствителната тема – продължението на Турски поток през България.   Две събития помрачиха обичайно приповдигната атмосфера, при която нашенски политици и мениджъри се надпреварват да се хвалят за

Прочетено:5091
gaz

  В енергетиката назрява буря и лобитата се активизираха. ТЕЦ „Марица-Изток-2“ е „на въжетата“, а Булгаргаз упорито отлага, което си е мълчалив отказ, да реализира цялата гама от възможности за намаляване на цената на природния газ, като постигне сравним с европейската практика договор за доставка на природен газ. В канонадата по темата се намеси и Делян Добрев, който без съмнение е значим фактор, в много отношение конкурентен на министъра и на вицепремиера Дончев. Нищо ново – медийните му изяви бранят „негови“ хора – битката не е как да усилим конкурентноспособността на българската енергетика, а кой да кадрува в нея и да контролира паричните потоци – правителството, парламентарните групи, Доган, Пеевски или всички заедно при разпределени роли. Тук и президентът не е извън тепиха – сегашният шеф на Булгаргаз бе негов