Прочетено:2692
ktb

  Похвално е, че влизането в Еврозоната се поставя като непосредствена задача от това правителство – включително влизането в междинната зона – ERM2. Но управляващите пропускат да погледнат критично към ключови системни характеристики на българската банкова система. Предпочитат да се фокусират върху техническите критерии, без да оценяват равнището и дълбочината на рисковете и възможностите за конвергенция на българската банкова система в еврозоната.   На фона на събитията около КТБ как мислите, дали имаме сериозен институционален капацитет да се справим със собствените си проблеми в банковата и финансова сфера, преди да не ги внесем в еврозоната? Имаме Централна банка, която надзирава и гарантира здравето на банковата система, но едновременно с това бивш и настоящ президент и властимащи се страхуват, че ще излязат нелицеприятни факти, които могат да застрашат конкретни банки и

Прочетено:6155
yordanov

Продължава политическият хаос в Република Македония. Повече от една година страната няма парламентарно избрано правителство. Управлява се „служебно”. След проведените през ноември избори възможността да се състави редовно правителство, което, ако не да успокои, то поне да намали, общественото напрежение, остава илюзорна. Граждани отново протестират по улиците и площадите и си искат „своята Македония”. Но други и те македонски,  граждани, но от „албанския народ”, също си искат своята държава, такава, каквато искат да бъде и каквато смятат, че е „записана” в Конституцията на страната.   Предисторията: договорът от Пържино и след това   На 2 юни 2015 г. в скопския квартал Пържино, в общината с име „Газирана вода”, в резиденцията на представителя на Европейския съюз бе подписан договор между лидерите на четирите основни политически партии ВМРО-ДПМНЕ, Социалдемократически съюз на Македония(СДСМ),

This entry was posted in Регионът and tagged , , , , , , , , , , , , by Александър Йорданов.

За Александър Йорданов

Политик и дипломат, литературен историк и литературен критик. Доцент в Института за литература при БАН. Народен представител в Седмото Велико народно събрание (1990-1991). Председател на 36-то Народно събрание (1992-1994). Народен представител в 37-то и 38-то народно събрание (1994-1998). Извънреден и пълномощен посланик в Полша, Литва, Латвия, Естония (1998-2001) и в Република Македония (2001-2005). Главен редактор на седмичника за политика и култура „Век 21“ (1990-1998). Главен редактор на седмичника за политика и култура "Демокрация"(2013). Автор на: Личности и идеи (1986); В сянката на думите (1989); Своечуждият модернизъм (1993); Надеждата срещу безвремието (1993); Да нарушим Сценария! (2008); Завръщане (2006); Време за опозиция (2008); Днес е хубав ден! (2008); Blogo,ergo sum! (2012), Самотен и достоен. Проф. д-р Константин Гълъбов – живот, творчество, идеи. (2012).
Прочетено:2114
fasada4

    „Народ, привикнал да живее под властта на владетел и станал свободен благодарение на случая, трудно може да съхрани свободата си.” Николо Макиавели     За разлика от много, от все повече и повече мои сънародници, аз не вярвам в конспиративните теории – особено в обществено-политическата сфера. Предпочитам да вярвам в закономерностите, в каузалните, в причинно-следствените връзки и отношения между отделните явления в гражданския живот. Дори когато тези връзки са невидими, те съществуват – могат да бъдат открити и проучени.   Темата е обаче сложна, противоречива и като всяка противоречивост – нееднозначна. Ако гражданското битие бе царство на конспиративността, професията (а тя често е и признание) на политолога, на политическия анализатор щеше да загуби всякакъв смисъл. А политическият анализ неведнъж е доказвал смисъла си – от антични времена до

Прочетено:1462
konstitucia

  Предстоят предсрочни парламентарни избори. Отново, за кой ли път в българската история през последните над два века, се поставя с особена острота въпросът накъде вървим. Дали към цивилизацията или към диващината. На Запад – към Европа, или на Изток – към Русия да гледаме. Конфронтацията в българското общество по тази линия става все по-ожесточена. Все по-агресивната във всяко отношение външна политика на Русия днес поляризира до крайност и политическото противопоставяне между различните партии и дори между отделните субекти.   Образуваните и поддържани с руски пари партийни формации като „Атака” например, както и традиционно проруската БСП, не спират да работят срещу българските национални интереси, правейки неимоверни усилия да ни противопоставят и в крайна сметка да ни откъснат от Европейския съюз и НАТО, за да ни включат отново в орбитата на

This entry was posted in България and tagged , , , , , , , , by Violeta Radeva.

За Violeta Radeva

Д-р Виолета Радева е журналистка, работила дълги години във в. "Демокрация". Публикувала е статии на литературни и исторически теми, както и политически анализи в редица списания и вестници. Сценаристка е на документалните филми на БНТ "Диарбекирски заточеници", "В примката на мълчанието. Змей Горянин" (първа награда на фестивала "Осма муза" през 2006 г.) и "Потомци на Фичето". Авторка на книгите "Рилският чудотворец", "От първо лице" и "Везната на бъдещето". Съставител и редактор на книгата "Спасителното упование" от Невена Крапчева.
Прочетено:4225
chechenia

С. Ендерс Уимбуш   Ако корпорацията Русия имаше едно или две проспериращи звена, тя можеше и да се справи някак си. Но Русия се разпада от регионална, етническа и религиозна перспектива. Историкът Стефан Бланк хроникира усилията на Кремъл да се държи за руския Далечен Изток и Сибир, като заключава, че руските лидери са готови да сключат сделка с Китай, който ламти за тази територия, за да предотвратят загубата и. В действителност, Сибирският въпрос, както твърди Андрей Пйонтковски, е от основно значение за бъдещето на Русия. Както се развива Сибир, така ще се развива и цяла Русия. Русия е влязла в „заробващи споразумения“ за енергия и ресурси с Китай, за да задържа китайците на Изток. Почти всички участници в проекта под заглавие „Русия в упадък“, особено руските анализатори, посочиха опасността от

Прочетено:2044
marzel bg

  „Като от огън се боя от онези пари, които не са спечелени с пот на челото.” О. Балзак, „Братовчедът Понс”   „Като си умен, къде са ти парите?” – пита един мой богат (парично, само парично богат) романов герой някакъв беден (отново парично и само парично беден) интелектуалец. Въпросът е, разбира се, ироничен. Хора, които отъждествяват умността с имотността, са ми природно непонятни и чужди. Което ще рече, че и аз съм им природно непонятен и чужд, че сме си чужди, отчуждени взаимно. Доколкото всяка взаимност е нещо конструктивно и допринася за хармонизиране на битието, не ги виня. Свободата, на която се радваме вече от четвърт век насам, има много и разнородни измерения – тя включва несъмнено и свободата да се печелят пари. И макар това да не е

Прочетено:2954
Снимка: optimiced.com

  Повече от всякога се налага научните  изследвания да са отправна точка за дълбочинни анализи на политическите събития не просто за даден исторически момент, а и като логика от миналото към бъдещето, т.е. в перспектива. Необходимо освен това е не само да се уловят главните  тенденции, но и дълбоките причини за тях.   Съотношението между събитията в света и у нас показват все по-засилваща се зависимост на българската политика от световната. В епохата на глобализация някой би казал, че това е естествено. Но в дълбочина могат да се разкрият и детайли, които показват автономността и локалния код на българската политика, които не винаги съвпадат със световните тенденции и ако щете с политическата мода. Освен това всяка една световна тенденция се пречупва през българската специфика по особен и неповторим начин.  

Прочетено:1964
europa

  Може и да звучи ексцентрично, но е възможно след време европейците да благодарят на новоизбраният президент на Съединените щати Доналд Тръмп за това, че е обединил раздираната от противоречия, вътрешни и външни атаки Европа. И така от плашило да се трансформира в спасителя на Стария континент. Особено ако се позовем на една прочута, но позабравена максима, че най-лошата услуга е да бъдем лишени от неприятел. Дали пък именно Тръмп няма да се превърне в онзи „неприятел“, който ще събуди европейските лидери, досега унесени в битки за лични надмощия или обвити в паяжината на бюрократични директиви за краставиците и дивите кози. Защото докато се чудеха как невидимо за общественото мнение да запазят разделението от времето на Студената война на богата Западна Европа и бедна Източна, под благозвучното: Европа на две

Прочетено:3463
rusko vanshno m-vo

  Все повече партии и политици започват да отъждествят своето говорене и прояви с израз и защита на националния интерес. Заемат удобната позиция в политическия център и веднъж опаковали се в националния флаг лесно могат да маргинализират политическите си противници. Всички без изключение твърдят, че го правят от идеалистични подбуди, заклеват се че са българофили, но много често под това разбират, че българския интерес е тъждествен с руския, турския или нечий друг национален интерес. В съзнанието си тези политици не допускат, че България е нещо различно от Русия или Турция.   В публичният дебат пък изобщо не се прави разлика между различните видове „Русия“ или „Турция“ – тази на властта, на вождовете, на културата, на обикновените хора, на бизнесмените, на олигарсите. Събирателното „Русия“, например, включва миналото и настоящето, тук са

Прочетено:2892
grajdani

  „Животът би бил съвсем непоносим, ако отделните личности действаха така не- справедливо, както държавата и ако човек ограбваше така човека, както прави тя.”  Едмонд и Жул Гонкур, „Дневник”   Антиевропейците на родна земя са колкото пагубна, толкова и респектираща сила – техният внушителен брой е равен на внушителния брой на русофилите ни и това убийствено равенство съвсем не е случайно, то подсказва принципна взаимозависимост. Доколкото от веки веков, та и до ден днешен Русия е изолирана, противопоставена и на Европа, и на целия цивилизован свят империя, плъзналото по нашите земи русофилство е гражданската субстанция, органиката на опозицията ни спрямо Стария континент. От друга страна антиевропейските тенденции и у нас, и в останалите страни-членки на ЕС се подхранват и от грешките и заблудите на водещите европейски сили в хода на