Прочетено:4741
Протоиерей Артемий Владимиров

  Тези дни едно неочаквано известие в медиите грабна погледа ми: Протоиерей Артемий Владимиров, духовник в Алексеевския ставропегиален манастир в Москва, разказа по руската телевизия „Сапс” за разговорите си с … Дарвин. Обстоятелството, че Дарвин е предал Богу дух преди почти век и половина, явно не смущава словоохотливия протоиерей – той крачи през епохите с лекота, с която обединява на малкия екран живи и мъртви ведно. Но не с чудотворството Христово – става дума не за прехода от физическата смърт към духовното безсмъртие, а за битов, делничен разговор с бащата на еволюцията като равен с равен. Интервюто с протоиерейя е знаменито – той обяснява как си приказва свойски, почти комшийски с гениалния учен. Ето и разказа му от първо лице:   „Попитах Дарвин: „Как си там, Чарлз? Какво ще кажеш

Прочетено:15523
Снимка: socbg.com

    „Ако Бог не съществува, тогава всичко е позволено. Хуманността, която отрича Бога, води до безчовечие.” Достоевски     Христовите празници са повод за размисли. Размисли, които мен ме отвеждат половин век назад – право в студентската ми младост. Сиреч, в дебрите на живковизма. Ето защо моят спомен не се топи в умиление, не възражда придружаващата коледното изживяване атмосфера на съкровеност, тишина и съзерцание – като всяко обществено явление под върховенството на Партията-ръководителка, и това протичаше година след година под надзора на Народната милиция. Нелогично, странно, абсурдно бе тъкмо най-светите дни като Рождество Христово и Възкресение да бъдат милитаризирани – като че ли празнувахме не победата на надеждата над безнадеждността, не всемирната любов Божия, не Спасителя и Спасението, а римската стража.   Спомням си как, преди да предостави нещата в

Прочетено:4694
islam

Защо се самовзривяват хора с ислямска идентичност, но не и хора изповядващи християнството, будизма или юдаизма?   Кое прави животът им на тази земя дотолкова безмислен и обезценен, че противно на всички човешки инстинкти, на основополагащата ценност на живота като нещо, което трябва да се защитава на всяка цена и което, дори в животинският свят, е защитавано с отчаяни сили от всички живи същества, които не познават страшната взривна сила на амонита или динамита? Немислимо е някое животно да би направило това, което днес извършва мислещият човек, считащ себе си за правоверен и религиозен. Как след тези ужасни деяния човек да продължи да бъде считан за разумен и религиозен, за върховното творение създадено от Господ и надарено с разум даже в някакъв общ, нерелигиозен смисъл? Как днес да проумеем страшната

This entry was posted in Без категория, Регионът and tagged , , , , , , , by Любомир Канов.

За Любомир Канов

Д-р Любомир Канов е български лекар, психиатър и писател, който е бил принуден да емигрира в САЩ през 1984 г. след като е бил подложен на гонения и унижения в родната си страна. Преди да напусне България е бил квалифициран специалист в своята област, но е бил арестуван от ДС на 3 март 1977 на работното си място за антикомунистическа дейност, целяща да подкопае социалистическия строй в България и СССР – чл. 108 и 113 от Наказателния кодекс. Към това се прибавя обвинението за “намерение” да избяга от страната. Присъдата от година и половина излежава в Старозагорския политически затвор. Успява да напусне страната през 1984 г., в началото на “перестройката”. Първоначално се установява в Канада и след това в САЩ. Той покрива всички изисквания и квалификации като лекар през 1985-1986 и започва работа първоначално в Тексас, а от 1989 се мести в Ню Йорк, където става директор на клиника и развива успешна частна практика. През 1991 получава националната награда за литература за сборника разкази “Човекът кукувица”. Впоследствие публикува още няколко книги на български и някои от творбите му са преведени на английски, немски и чешки език. През 2016 д-р Канов се оттегля от активна лекарска практика и прекарва повече от времето в България. Женен е, има син Александър, който работи в САЩ.
Прочетено:4383
Войниците на Ислямска държава. Снимка: Wikipedia commons

  „Разликата между животно и животно не е толкова голяма, колкото между човек и човек.” Плутарх     Да ми простят социалния дарвинизъм всички старо- и неомарксисти, но аз считам, че животът на жертвите на терора е по-ценен, по-стойностен от живота на извършителите на терора. Пред всяка смърт се прекланям с еднакво преклонение, като елитарно мислещ човек обаче считам, че в живота всички ние сме не равни, а неравни и това онтологично неравенство, което е присъщо не само на човешката природа, а на природата изобщо, но което цивилизацията ни задълбочи и усъвършенства, придава различна значимост на отделните човешки животи. Казано с една откровеност, която на много академични хуманисти ще прозвучи цинично, с убийството на всеки невинен европеец побеждава смъртта, а с убийството на неговия атентатор побеждава животът. Най-добре е, разбира