Прочетено:1314
georgi markov

  „Смъртта на демокрацията няма да дойде с убийство от засада. Това ще е бавна смърт от апатия, безразличие и неучастие.” Роберт Макхътчинс           Малко след смъртоносния атентат над Темза писах в западните медии, че убивайки Георги Марков, палачите му убиха и част от мен самия – по-добрата част. А днес, цяла епоха след покушението, научавам от човека с агентурно минало, а явно и с агентурно настояще, Димитри Иванов, че въпросните палачи са не българските тайни служби, а британските разузнавателни централи. Които, за да ни компрометират, измислили българския чадър.   Няма що: убийството на писателя продължава – този път посмъртно и със средствата на клеветата. Клевета, популяризирана съзнателно от онези, които носят морална отговорност за престъплението, които бяха и си остават негови съучастници – ако не

Прочетено:1521
USA

  „Човечността не може да бъде набита в главата на човечеството без кръвопролития.” Лион Фойхтвангер, „Мъдростта на чудака”   Когато (а то е ставало многократно, ден след ден) западните левичари упрекваха САЩ, упреквах и аз с тях. Упреците ни бяха еднакви по сила, по гражданска енергия и емоционален заряд, но с различна насоченост. Докато левичарите – еврокомунисти, чистокръвни сталинисти, анархисти, социалисти, ляволиберали, комунари и вся остальная сволочь – гневно сочеха Америка, че незаконно влиза в ролята на световен жандарм и се намесва най-безцеремонно в съдбата на чужди страни и народи, моят упрек беше с противоположна насоченост: аз се гневях, не защото САЩ се намесват, а защото не го правят достатъчно често и с нужната радикалност, гневях се, че Вашингтон е оставил този сбъркан свят на самотек и не си изпълнява подобаващо

Прочетено:2831
Първи състав на Народния съд в София. Отляво надясно: Вера Начева, Стефан Манов, председателят Богдан Шулев

Снимка: http://archives.bg/narodensud/

  Стане ли дума за бруталната саморазправа на комунистите с елита на Царство България чрез тъй наречения народен съд, неминуемо изскачат неистови пропагандатори от целия червено-русофилски спектър и в кресчендо започват да обиняват опонентите си в лъжа и незачитане на истината. Техните единствени аргументи „за” тази садистична гавра с хиляди невинни хора са някакви международни задължения, които държавата била поела с подписването на мирните договори. Те неуморно през изминалия над четвърт век внушават, че осъдените са престъпници, че присъдите били справедливи.   Така ли е наистина?   Нека да погледнем фактите, тъй като всичко друго може да се класифицира като резултат от „идеологически” различия, прекалена емоционалност, намесване на субективен елемент – независимо дали става дума за жертвите, или за техните палачи от наложената с оръжията на окупиралата страната ни червена

This entry was posted in България and tagged , , , , by Violeta Radeva.

За Violeta Radeva

Д-р Виолета Радева е журналистка, работила дълги години във в. "Демокрация". Публикувала е статии на литературни и исторически теми, както и политически анализи в редица списания и вестници. Сценаристка е на документалните филми на БНТ "Диарбекирски заточеници", "В примката на мълчанието. Змей Горянин" (първа награда на фестивала "Осма муза" през 2006 г.) и "Потомци на Фичето". Авторка на книгите "Рилският чудотворец", "От първо лице" и "Везната на бъдещето". Съставител и редактор на книгата "Спасителното упование" от Невена Крапчева.