Прочетено:5849
radio_orion

  Не знам защо и как, не знам дали и доколко е закономерно, случайно или неслучайно, дали е логично или е фаталистично, но животът ми така се стече и потече от едното към другото хилядолетие, така бе разполовен, разрязан като с нож надве от тях, че Радио „Свободна Европа” е присъствало неизменно в него през всички съзнателни възрасти – от най-ранната до днешната. Бях дете от първите училищни години, когато през късните вечери баща ми затваряше всички врати и прозорци на хола, пускаше тежките пердета и заставаше някак си хем ритуално, хем гузно пред единствената луксозна вещ в покъщнината ни – унгарският радиоприемник „Орион”. Започваше тежката и неравна битка с ефира, която продължаваше чак до полунощ. Залепил ухо до грубоватото сукно на апарата, проклинайки и ругаейки, татко майсторски превключваше от

Прочетено:1784
fasada4

  „Пороците са като добитъка, който угояват, докато стане добър за клане.” Бен Джонсън, „Волпоне”   Свободата и робството са, разбира се, органично несъвместими – съвместява ги само гениалният новоговор на Оруел, но това си е антиутопична политшизофрения, жива перверзия. Въпреки тяхната природна несъвместимост, още от Лесинг знаем, че не всеки, далеч не всеки, който презира веригите си, е свободен човек. Презрението към веригите е само предпоставка за свобода – не и свобода. Казано с други думи, свободата само тръгва от ненавистта към робството във всичките му видими и невидими форми, без да се изчерпва с тази ненавист. Свободен е значи само онзи, който, освен че презира веригите си, развива и съзнание за свобода. Робството може да робува и вън от съзнанието, но свободата е винаги самосъзнание, себебиография, осмислено състояние.

Прочетено:3202
Photo: instagram.com/rterdogan/

„Грижата за човешкия живот и щастие, а не тяхното унищожение, е първата и единствена цел на доброто правителство.” Томас Джефърсън   Неотдавна осъденият на почти шест години затвор главен редактор на в. „Джум Хюриет” Джан Гордан заяви, че да се довери на днешното турско правосъдие, е все едно да си сложи главата на гилотината. След като е така, логично възниква въпросът защо българското правителство се доверява на същото правосъдие. А че му се доверява, е ясно като ден – критична дума по адрес на Ердоган и кликата му, произнесена от български държавник, аз не съм чул. Фактът пък, че българската държава връща с готовност потърсилите на родна земя спасение от деспотизма на Анкара свободомислещи турски граждани, превръща безкритичността на българските държавни лидери в благоразположение, а благоразположението – в сервилност. Да

Прочетено:7267
Photo: bgspomen.com

  Някога дори не се наричаше така. Или поне малцина използваха това понятие. Терминът „политическа коректност“ всъщност стана популярен, именно когато доби негативна конотация. А водещата  идея съвсем не беше лоша – с прости думи казано – да не се оскърбяват различните малцинствени групи. Възпитаните хора винаги са използвали политически коректен език. Никога не съм чувал в годините на моето детство, а тогава все още имаше много възпитани хора в България, някой от тях да нарече евреите „чифути“. Или циганите „мангали“. Или турците „джагали“.   Още ми е смешно, когато си спомня за първата забележка към мен да не използвам „сексистки“ език. Току-що бях назначен в Радио „Свободна Европа“ и след като свърши едно мое предаване се обърнах към младата жена, която направи записа, с думите: „Благодаря Ви, драго момиче, чудесно стана!“   Тя почервеня и ми