Прочетено:2222
Пред Софийския университет, където заседава Първи състав на Народния съд. Отляво са камионетките, които чакат подсъдимите

За съжаление този текст не е достъпен на български, моля преминете към английската версия на сайта.

Прочетено:1929
Vapcarov

  Преди време писах на страниците на настоящото издание за мястото на историческото наследство, завещано ни от Вапцаров, в националната памет. Тогава ставаше дума за една паметна плоча в центъра на столицата и аз не бих ѝ обърнал внимание, ако беше посветена само на поета Никола Вапцаров. Не бих ѝ посветил цяло есе, не защото като поет Вапцаров не струва пукната пара, а напротив – защото като поет той е изключително, потресаващо талантлив. За разлика от неговите партийни другари приживе, които открито подценяваха качествата на „Моторни песни”, аз го оценявам литературно. За мен няма съмнение, че в негово лице откриваме един изключителен поет, изпреварил времето си, един автор с радикално светоусещане и с една открояваща се, непозната в цялата ни национална художествена традиция образност. Така че на литературното поприще аз

Прочетено:2322
fasada4

    „Народ, привикнал да живее под властта на владетел и станал свободен благодарение на случая, трудно може да съхрани свободата си.” Николо Макиавели     За разлика от много, от все повече и повече мои сънародници, аз не вярвам в конспиративните теории – особено в обществено-политическата сфера. Предпочитам да вярвам в закономерностите, в каузалните, в причинно-следствените връзки и отношения между отделните явления в гражданския живот. Дори когато тези връзки са невидими, те съществуват – могат да бъдат открити и проучени.   Темата е обаче сложна, противоречива и като всяка противоречивост – нееднозначна. Ако гражданското битие бе царство на конспиративността, професията (а тя често е и признание) на политолога, на политическия анализатор щеше да загуби всякакъв смисъл. А политическият анализ неведнъж е доказвал смисъла си – от антични времена до

Прочетено:2727
60 min

Промени в руския телевизионен пропаганден пейзаж   Моят приятел, журналист-ветеран от Източна Европа, едва ли може да бъде наречен симпатизант на Кремъл. Напротив, той има безупречни заслуги, удостоверяващи го като ветеран антикомунист и защитник на свободата на печата. Никога не е имал възможност да публикува работите си в бившия СССР (до 1989 г. е писал предимно за западни списания), нито в контролираните от Путин медии, да не говорим за участия в руските телевизионни предавания в най-гледаното време. Така беше доскоро.   А сега, добре дошли в новата пропагандна реалност на Кремълската телевизия. Доскоро обструктивна,  изплъзваща се  и често осмивана от големите западни медии, новата руска правителствена пропагандна машина започна да се променя и да модернизира своя подход. Процесът започна с промените в чуждоезиковите програми на Кремъл. Старите скучни и риторични

Прочетено:3456
putin

Основната задача на Кремъл, още от съветско време, беше насаждането на вярата в непобедимостта на СССР. Това трябваше да доведе до респект и пълна деморализация и смазване на съпротивата сред поробените народи. От друга страна, този мит плюс заплахата от унищожителна световна война, трябваше да принуди Западните демокрации да търпят всички безобразия на комунистическите режими. Сега виждаме, че главните опорни точки на руската хибридна война са същите. Да, за нас опасенията и страховете ни, че бъдещето на страната ни може да зависи от режима в Москва са напълно основателни, както поради огромната зависимост на днешния ни политически елит и икономика от Русия, така и поради трагичния ни исторически опит. Съвсем логично е и другите народи от Източна Европа и пост-съветското пространство да се чувстват застрашени от агресивната политика на путинова

Прочетено:3673
n-vapcarov

  „Миналото е пролог.” Шекспир, „Буря” В сърцето на София се рее в облаците мансардата ми, а около нея – море от литература. И то все литература историческа и качествена, надвила годините и епохите, доказала стойността си във времето. Няма що: много писатели са живели около пл. „Славейков”, по домовете, които са обитавали, светят паметните плочи на признателните потомци. Още преди половин век Стефан Цанев написа, а „Щурците” изпяха: „Яворов и дядо Вазов, Пе. Славейков, Сте. Ле. Костов в класиката за да влязат, минали са по „Раковска”.   Не само в класиката – и в моята памет са влезли, вървейки по „Раковска”, тези даровити люде, влезли са и в битието ми. Те крачат мълчаливо от дебрите на времето по „Раковска” към мен – и аз по „Раковска” към тях крача: