Като гибелта на комунизма на родна земя, и тази новина ме завари в небрано лозе – Вашингтон вероятно подготвя възобновяване на българоезичните емисии на Радио „Свободна Европа”. В моите очи събитието е толкова значимо, че може да бъде сравнявано с краха на тоталитаризма – ни повече, ни по-малко.   Всеки коментар на Радио „Свободна Европа” аз започвам с едно недвусмислено предупреждение: Обективност от мен не очаквайте. Обещавам да пресъздам всичко с цялата достоверност, на която споменът е способен, но да бъда безпристрастен, не мога да обещая. РСЕ е за мене не само професионално поприще, не само идейност и дори не само кауза – РСЕ е за мене преди всичко съдба. А към собствената си съдба никой не е обективен – всеки опит за обективност в случая би бил себепредателство. Цели

  Може и да звучи ексцентрично, но е възможно след време европейците да благодарят на новоизбраният президент на Съединените щати Доналд Тръмп за това, че е обединил раздираната от противоречия, вътрешни и външни атаки Европа. И така от плашило да се трансформира в спасителя на Стария континент. Особено ако се позовем на една прочута, но позабравена максима, че най-лошата услуга е да бъдем лишени от неприятел. Дали пък именно Тръмп няма да се превърне в онзи „неприятел“, който ще събуди европейските лидери, досега унесени в битки за лични надмощия или обвити в паяжината на бюрократични директиви за краставиците и дивите кози. Защото докато се чудеха как невидимо за общественото мнение да запазят разделението от времето на Студената война на богата Западна Европа и бедна Източна, под благозвучното: Европа на две

  „Калугин заспа и му се присъни сън, че клечи в храстите, а покрай храстите минава милиционер. Калугин се събуди, почеса се по устата и пак заспа и пак му се присъни сън, че минава покрай храстите, а в храстите се е притаил милиционер и клечи там. Калугин се събуди, подложи под главата си вестник, за да не лигави възглавницата, и пак заспа, и пак му се присъни сън, че клечи в храстите, а покрай храстите минава милиционер. (…) Калугин изкрещя и се замята в кревата, но вече не можеше да се събуди…” из „Сън” от Даниил Хармс, 22 август 1936     Кой казва, че писателите не са пророци? Не само фантастите, но и абсурдистите. Особено в Русия. Кошмарният сън на Калугин с милиционера, който не спира да дебне

За съжаление този текст не е достъпен на български, моля преминете към английската версия на сайта.

  Тероризъм. Олимпийски игри. Pokemon Go. Това са ключовите думи за лятото на 2016. И ако резултатите от Олимпийските игри не успяха да изненадат никого (дори допинг скандалите бяха логични сред спортните среди), същата ситуация е и с чудовищните терористични атаки в Белгия, Франция и др. – тези радикални акции бяха очаквани и още в началото на това лято американските медии предупреждаваха гражданите на САЩ да внимават по летищата, пазарите и ресторантите на Европа. Тъжно, но факт. Очакван беше и реализираният с театрален апломб неуспешен опит за военен преврат на диктатора от сталински тип Ердоган. Онзи същият, който подозрително силно прилича на Нерон. Театралната му природа си пролича още на следващия ден след инсценирания според мнозина опит за атентат – списъците със стотици учители, ректори и декани на университети, директори

Защо няма филми за комунизма   „Ние сме от България,” казва Анина Брандел, младоженка, изиграна от актрисата Джой Пейдж. Тя разговаря с Рик Блейн на Хъмфри Богарт във филма „Казабланка“ от 1942 г.   „Там е много зле,” обяснява Анина. „Дяволът е стиснал народа за гърлото. Ян и аз не желаем децата ни да растат в такава държава.” Проблемът е, че те нямат пари и Анина обмисля възможността да прави секс с капитан Рено, изигран от Клод Рейнс, с цел да получи визи за себе си и мъжа си. Тя пита Рик дали капитанът е благонадежден и дали всичко ще е наред, ако заключи „простъпката“ в сърцето си.   „Върнете се в България,“ отговаря Рик, но след това той нагласява масата за рулетка, така че Ян печели и двойката може

Специално за bulgariaanalytica.org   „Единственият способ да се накарат хората в Русия да съблюдават законите, това е да се узакони варварството.“ Михаил Задорнов   Световният исторически процес, ходът на родните и международни събития непрекъснато предефинира ролята и мястото на отделните народи в съдбата на цивилизацията ни. Това предифениране е до известна степен същностен акт, но до известна степен – и акт формален. Формален дотолкова, доколкото в най-дълбоката си същност човек е общо взето непроменим, непроменимо оттам е и глобалното съотношение между доброто и злото на тази стара и нова земя. А след като от антични времена до ден днешен е била предавана като щафета от поколение на поколение, тази непроменимост предпоставя и спомената формалност. Ако имаме далновидността да надникнем зад фасадата на актуалните граждански феномени и да ги съпоставим с феномените