Прочетено:1524
Снимка: Twitter-акаунт на Ердоган

  Случайно или не, тъкмо по нашите православни великденски празници Ердоган тръгна на саморазправа със Запада – все още само на думи. В една от многото си речи (с разрастването на деспотизма си той става все по-речовит) неотдавна великодържавният диктатор заяви през сълзи:  „Франция, ти подкрепяш терористите!… Виж какво направиха терористите в Германия – същото ще направят и във Франция! Западът няма да може да се спаси от терора!… Европа е фашистка, расистка, тиранична!”   Видимо е, че в тези му великденски думи няма и искрица съчувствие към стотиците жертви на ислямския терор върху лицето на Стария континент – има само неистова ненавист, зловещи закани, милитаризъм. И още нещо съдържат тези кобни слова: злорадство, една трудно прикрита наслада от кървавото настояще и още по-кървавото бъдеще, което според оратора очаква Европа.

Прочетено:1133
Войниците на Ислямска държава. Снимка: Wikipedia commons

  „Отдавна трябваше, о, Катилина,… да претърпиш смъртта, която готвиш за всички ни!” Цицерон, „Първа реч против Катилина”   Казвал съм го неведнъж, но ето че последните кървави атаки в Барселона ме подканват да го повторя отново: Начинът, по който ние, европейците, водим от началото на хилядолетието тази проклета антитерористична война, е обречен. Колкото и обучени, колкото и виртуозни да са специалните части на западноевропейските държави, двубоят срещу фанатизираните орди на Ислямска държава и Алкайда, които не само не се страхуват от смъртта в името на Аллаха, а и копнеят за нея, е двубой с предизвестен изход. Те ще продължат да ни избиват по улиците и заведенията на големите европейски центрове, ние ще ги преследваме и убиваме, но впоследствие, следварително – не и предварително. Дори когато полицията съумее да предотврати

Прочетено:1974
barselona

  Bulgariaanalytica.org е аналитичен сайт и рядко анализираме отделни статии или идеи от други източници, но разгледаното събитие и анализът му са достатъчно важни, за да направим изключение от обичайната си практика. Става въпрос за кратък, но изключително добър анализ на Сьорен Керн от института „Гейтстоун“ в Ню Йорк, който обяснява защо терористичният акт от 17ти август можеше и трябваше да бъде предотвратен. Освен, че прави коментар на случилото се в Барселона, г-н Керн също дава много храна за размисъл относно какво не е наред с европейското отношение към радикалния ислям. Горещо препоръчвам сайта gatestoneinstitute.org на всеки, който се интересува от ислямския тероризъм – чумата на нашето време.   Статията започва с разкритието, че властите в Барселона, начело с крайно левия си кмет Ада Колау, са отказали да инсталират цилиндрични

Прочетено:878
Rahmat Akilov3

За съжаление този текст не е достъпен на български, моля преминете към английската версия на сайта.

Прочетено:2703
The aircraft that was shot down over Ukraine in July 2014 - Malaysia Airlines Flight 17

  Москва не е надежден партньор на Вашингтон в борбата с международния тероризъм. Напротив, Кремъл поддържа в Близкия изток и на други места сили, които се противопоставят на САЩ. От една страна, Москва има за цел да пренасочи насилствения джихадизъм към Запада, за да го отклони от Русия, а от друга, за да отслаби глобалното влияние на Америка. Русия на Владимир Путин притежава всички качества на спонсор на тероризма, участвайки в терористични атаки срещу собственото си население и играейки важна роля в развиването на терористични мрежи извън нейните граници.   Руските служби за сигурност се ангажират с вътрешен тероризъм, както за подчиняване, така и за манипулиране на общественото мнение. Най-възмутителният пример е случилото се през септември 1999 г. малко преди Путин да влезе в правомощията си на президент. В своята

Прочетено:1615
1_ED

  „Правим война, за да живеем в мир”. Аристотел   Успехите на ислямския терор и неуспехите на антитерористичните ни усилия ни заставят да си го припомним отново: Толерантността е същинското име на демокрацията, но истинската, единствената приложима толерантност е споделената. Толерантността, с други думи, е не статично състояние, а процес, при това процес взаимен и двупосочен. Толерантността, с която подхожда едната страна (все едно дали става дума за личност, общност или държава), трябва да предизвиква същата толерантност и в ответната страна. В противен случай балансът се разстройва и толерантността, протичаща само в една посока, се превръща от конструктивно в деструктивно явление, от добродетел в порок. (Мимоходом ще отбележа, че в това отношение толерантността се различава от своята посестрима – милосърдието, което може да бъде и едностранно осъзнато и едностранно осъществено.

Прочетено:6045
yordanov

Продължава политическият хаос в Република Македония. Повече от една година страната няма парламентарно избрано правителство. Управлява се „служебно”. След проведените през ноември избори възможността да се състави редовно правителство, което, ако не да успокои, то поне да намали, общественото напрежение, остава илюзорна. Граждани отново протестират по улиците и площадите и си искат „своята Македония”. Но други и те македонски,  граждани, но от „албанския народ”, също си искат своята държава, такава, каквато искат да бъде и каквато смятат, че е „записана” в Конституцията на страната.   Предисторията: договорът от Пържино и след това   На 2 юни 2015 г. в скопския квартал Пържино, в общината с име „Газирана вода”, в резиденцията на представителя на Европейския съюз бе подписан договор между лидерите на четирите основни политически партии ВМРО-ДПМНЕ, Социалдемократически съюз на Македония(СДСМ),

This entry was posted in Регионът and tagged , , , , , , , , , , , , by Александър Йорданов.

За Александър Йорданов

Политик и дипломат, литературен историк и литературен критик. Доцент в Института за литература при БАН. Народен представител в Седмото Велико народно събрание (1990-1991). Председател на 36-то Народно събрание (1992-1994). Народен представител в 37-то и 38-то народно събрание (1994-1998). Извънреден и пълномощен посланик в Полша, Литва, Латвия, Естония (1998-2001) и в Република Македония (2001-2005). Главен редактор на седмичника за политика и култура „Век 21“ (1990-1998). Главен редактор на седмичника за политика и култура "Демокрация"(2013). Автор на: Личности и идеи (1986); В сянката на думите (1989); Своечуждият модернизъм (1993); Надеждата срещу безвремието (1993); Да нарушим Сценария! (2008); Завръщане (2006); Време за опозиция (2008); Днес е хубав ден! (2008); Blogo,ergo sum! (2012), Самотен и достоен. Проф. д-р Константин Гълъбов – живот, творчество, идеи. (2012).
Прочетено:2304
Снимка: Twitter-акаунт на Ердоган

За съжаление този текст не е достъпен на български, моля преминете към английската версия на сайта.

Прочетено:2098
xenophobia

  Миграционната вълна предизвикана от войната в Сирия стана предизвикателство за способността на политиците в Европа да отговорят адекватно и навременно на настоящите проблеми с които Европа се сблъсква. Ако хората в Европа не могат да видят в действията на своите представители адекватен отговор на днешните проблеми, много вероятно е, че тези политици ще загубят изборите и като следствие от това Европа ще се окаже в ръцете на ново поколение лидери, които могат да поставят под въпрос целия  европейски модел. Страховете на европейците са разбираеми, но те се подхранват допълнително от популистките партии, които очевидно смятат, че ще спечелят от този страх и ще получат повече гласове в своя подкрепа. На този фон се забелязва един твърде сериозен проблем: пропастта между думи и дела в рамките на „европейското семейство“. Прочутият

Прочетено:2782
Photo: instagram.com/rterdogan/

„Грижата за човешкия живот и щастие, а не тяхното унищожение, е първата и единствена цел на доброто правителство.” Томас Джефърсън   Неотдавна осъденият на почти шест години затвор главен редактор на в. „Джум Хюриет” Джан Гордан заяви, че да се довери на днешното турско правосъдие, е все едно да си сложи главата на гилотината. След като е така, логично възниква въпросът защо българското правителство се доверява на същото правосъдие. А че му се доверява, е ясно като ден – критична дума по адрес на Ердоган и кликата му, произнесена от български държавник, аз не съм чул. Фактът пък, че българската държава връща с готовност потърсилите на родна земя спасение от деспотизма на Анкара свободомислещи турски граждани, превръща безкритичността на българските държавни лидери в благоразположение, а благоразположението – в сервилност. Да