Прочетено:4975
Putin_monument_making1

  „Засега няма признаци за промяна. Властниците остават глухи за всички предупреждения на народа. Живеят си живота, лицата им постоянно са разкривени от алчност и яд, че някой се опитва да им пречи да забогатеят още повече. За да предотвратят тази възможност, те са определили за свой приоритет да осакатят гражданското общество. Ежедневно се мъчат да убедят руския народ, че гражданското общество и опозицията се финансират от ЦРУ, от британските, от израелските, а защо не и от марсианските разузнавателни служби, освен естествено от световната паяжина на Ал Кайда… Ако някой си мисли, че може да се успокои с „оптимистичната” прогноза, моля. Това естествено е по-лесният начин, но е смъртна присъда за внуците ни.” из „Руски дневник” на Анна Политковска, 2007   „Руски дневник” остана недовършен поради убийството на автора.  

Прочетено:3937
turcia

  Неотдавна турският посланик в София похвали Република България и външната ѝ политика по Националната ни телевизия. Негово превъзходителство отбеляза с благодарност доброто сътрудничество на Анкара с българските власти, довело до екстрадирането на много турски граждани обратно в родината им.   Доколкото са дефицитни, подобни чуждестранни похвали по наш адрес би трябвало да ни радват. В случая обаче мене ме безпокоят. Биха ме зарадвали, ако идват от евроатлантическата общност или от която и да е демократична и правова държава – не обаче и от един отявлен националист, мюсюлмански фундаменталист и антидемократ. А тъкмо като такъв се себеразкрива ден след ден Ердоган – както пред собствените си сънародници, така и пред целия външен свят. Стотиците хиляди арестувани, осъдени, убити, тикнати зад решетките, уволнени или прогонени в изгнание турски граждани говорят ясен

Прочетено:4823
svobodna evropa

Като гибелта на комунизма на родна земя, и тази новина ме завари в небрано лозе – Вашингтон вероятно подготвя възобновяване на българоезичните емисии на Радио „Свободна Европа”. В моите очи събитието е толкова значимо, че може да бъде сравнявано с краха на тоталитаризма – ни повече, ни по-малко.   Всеки коментар на Радио „Свободна Европа” аз започвам с едно недвусмислено предупреждение: Обективност от мен не очаквайте. Обещавам да пресъздам всичко с цялата достоверност, на която споменът е способен, но да бъда безпристрастен, не мога да обещая. РСЕ е за мене не само професионално поприще, не само идейност и дори не само кауза – РСЕ е за мене преди всичко съдба. А към собствената си съдба никой не е обективен – всеки опит за обективност в случая би бил себепредателство. Цели

Прочетено:2078
prajka prolet

Статията беше публикувана за пръв път в faktor.bg на 11/02/2018. Държава, в която безправието е на дневен ред, правозащитниците не са у дома си. Такава държава е несъмнено любимата не само на неокомунисти и атакисти, а и на милиони български сърца Русия. Страна, в която днес от либерализма на Елцин и помен не остана. При цялата си противоречивост Борис Елцин забрани съветската комунистическа партия, а това е стъпка към преработване на зловещото тоталитарно наследство. Една самотна и недоизвървяна стъпка – всички граждански надежди, с които бе заредена тя, бяха без остатък пометени от последвалия деспотизъм. Сам Елцин към края на живота си отчете с присъщото му простодушие две свои кардинални грешки: войната в Чечня и изборът на Путин за негов наследник. И двете грешки се оказаха пагубни по своите последствия. Комунизмът се

Прочетено:1295
zname

  „Информацията е валутата на демокрацията.” Томас Джеферсън   Ние, българите, отдавна сме свикнали да узнаваме истината за себе си от външни, задгранични източници. Тази порочна практика закономерно достигна епогея си в условията на комунистическия тоталитаризъм. Казвам закономерно, защо под суровата сянка на комунизма непроницаемата държавна цензура доведе до пълно господство на партийната идеологическа пропаганда над фактологията – особено в социалнополитическата сфера. Това господство изкриви и деформира както картината, която изцяло контролираните от БКП родни медии рисуваха за света, така и начина, по който същите медии представяха актуалната национална обстановка. През всичките дълги години и десетилетия (анти)народна власт винаги, когато медиите ни се натъкваха на една или друга нелицеприятна за тоталитарната държава външно- или вътрешнополитическа истина, те не се поколебаваха да я заменят с една или друга лицеприятна лъжа. Доколкото

Прочетено:1911
radoi ralin boris dimovski

  „Има по-лоши престъпления от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш.” Рей Бредбъри, „451 градуса по Фаренхайт”   Официалната литературна критика осъди „Люти чушки” веднага след появата ѝ на бял свят, но на това, че присъдата ще ликвидира интереса на строителя на социализма към книгата, партийната цензура не разчиташе – най-търсени и четени неофициално са официално най-сурово осъжданите творби. Съзнавайки това, БКП реши, че не ѝ остана друг изход, освен пламъка. Издаден в първоначален 20-хиляден тираж, сборникът народни епиграми бе иззет обратно от всички книжарници на страната и изгорен в пещите на полиграфическия комбинат само седмица-две след появата му. И далеч преди да се състои заплануваният първоначално 40-хиляден тираж. Който, за радост на партийността в литературата и за нерадост на читателя, така и не

Прочетено:2018
luti chushki

Книгите са от една страна продукт на времето, от друга са негово огледало, пречупено ли дори изкривено през субективността на писателя, от трета страна обаче са и негов съавтор. И в най-доблестните, и в най-окаяните и жалки, и в най-позорните времена книгите са носели неизменно техния отпечатък с желязната закономерност, с която и времената са обуславяли и формирали книжнината си. Всички, абсолютно всички книги – и издаваните официално, и официално забраняваните; и неофициално издаваните, и забраняваните неофициално; и прославяните от конюнктурата, и проклинаните от нея; и арестуваните, и празнуваните книги са все щрих от собствената ни културна и гражданска съдба, от собствената ни душевност. Още преди два века Хайне предупреди, че там, където днес горят книги, един ден ще пламнат и хора. Съвременнииците му не му повярваха, а потомците му