Измененията в енергийната стратегия изискват нов поглед към рисковете и възможностите, свързани с променящата се динамика на потоците на природен газ в региона, с появата на надеждни и съществени алтернативи на руския газ. Номиналната концепция за мрежовите оператори – неутралност и равна дистанция – изглежда все по-проблематична, доколкото предлаганите от оператора капацитети идва с дългосрочни договори за транзит. Идеята, че българския ТСО следва да третира текущия си клиент по същия начин, както и новите потенциални играчи, пропуска да отчете основната характеристика на нелиберализираните пазари на газ – новите участници са далеч от възможностите на лидера в пол позиция, особено когато държи 94% от доставките и 100% от капацитета за транзит. Ако ситуацията остане непроменена, тази позиция на оператора на българската преносна и транзитна мрежа ще се тълкува като скрита

  Спекулативните интерпретации за тайния характер на пътуването на топ мениджърите на „Газекспорт“ в София миналия петък, без съмнение, се дължат на пълната липса на факти и подробности. Това е неизбежна последица, тъй като човек сравнява медийната екзалтация около посещенията на топ мениджърите в Газпром у нас преди.   Решението да се пазят в тайна срещите с „Булгартрансгаз“ отразява съдържанието и обхвата на разискваните теми. Класиката в жанра е, че „тайнствеността“ е взаимно изгодна и договорена – двете страни са се съгласили да запазят разговорите извън публичното внимание. Газпром и Булгартрансгаз като домакини нямат интерес да разкриват подробности, тъй като преговорите обхващат най-чувствителната тема – продължението на Турски поток през България.   Две събития помрачиха обичайно приповдигната атмосфера, при която нашенски политици и мениджъри се надпреварват да се хвалят за

  Тази есен ще реши съдбата на два ключови проекта в стратегията на руските енергийни „потоци“ – вторите линии на Северния и Турския поток. Дамоклевият меч е надвиснал над двата проекта, като във всеки един момент правителството на САЩ може да наложи санкции, които незабавно ще ги спрат.   Макар че такъв сценарий е вероятен, той в никакъв случай не е сигурен.   Президентът Тръмп остана преднамерено пестелив по темата санкции по време на неотдавнашната си пресконференция в Белия дом с полския президент Дуда.   Американският министър на енергетиката Рик Пери неотдавна посети Москва и обсъди възможностите за санкции с руския си колега като увод към по-положителен пакет от теми. Както Северният, така и Турският поток са достигнали решаващ етап, на който отчаяно се нуждаят от разрешения.   Единственото конкретно

  Ежедневникът Ведомoсти публикува статия за развитията около Турски поток, цитирайки външният министър Лавров за нуждата от гаранции за реализацията на втора тръба на Турски поток, но не от страните в региона, а пряко от Брюксел. Това издава нервност в Кремъл, която е логична на фона на напредъка в изграждането на проекта. Това изказване е много показателно за промяната във възприятията за това, което Москва и нейния основен енергиен играч – Газпром – могат да си позволят тези дни, като несъобразяване с пазарните реалности в преследване на геополитически цели. Руският газов монопол призна през юни, че не е в състояние да осигури проектно финансиране нито от Русия, нито от чужбина. Новите санкции оставиха Газпром без избор освен да бръкне в собствения си джоб – програмата за капиталови разходи за 2017 година. Банките

  Преливният системен ефект   Поради близостта си България естествено отразява автократичните повеи от Русия в своята вътрешна политика, включително и при опитите да се копира държавната олигархия. За разлика от Русия обаче, българската версия не може да бъде захранена от природни ресурси – нефт, газ, ядрено гориво – и преразпределено богатство. Ресурсите на властта в България трябва преди това трябва да бъдат създадени чрез добавяне на стойност и ръст на БВП, чрез обложена с данъци икономическа дейност. От тук и ограничените възможности за преразпределение на по-трудно генерирано богатство, което прави българското копие на руския държавно-олигархичен модел по-силно и ярко зависим от грандкорупционни практики.   Брутният вътрешен продукт на Русия расте по време на почивни дни, тъй като нефтогазовата индустрия работи през прекъсване през цялата година. Българският БВП трябва да

  Новините от Анкара тези дни потвърждават появата на важен устойчив сегмент в стремежа на президента Ердоган към глобален статут, в който се заимстват цели глави от учебника на президента Путин за автократични лидери. При все това е трудно да се предвиди как точно турският президент ще съумее да се възползва от рецептите на царя в Кремъл, без да притежава неговите ресурси и безграничното търпение на неговото общество.   Русия отдавна се стреми да се възползва от всяко напрежение, от всяка пукнатина в НАТО и в отношенията между САЩ и Турция, като ангажира турския президент в различни схеми от геополитически размени или интриги.   Опитите на Владимир Путин да подкопае Запада продължават. Шансът да се „подпомогне“ Турция, като се отклони от талвега на НАТО и превърне в най-слабото звено в

  Необходимостта от поглед отвъд парадигмата на газовия хъб „Балкан“ само или предимно с руски газ изглежда неотменима когато говорим за хъб в широкия смисъл на понятието.   Милиардите кубически метри природен газ от неруски източници си заслужaват анализа, както по отношение на потоците, които могат да постъпят от север, така и предимно от юг – от Южния Газов Коридор.   Но това, което изглежда логично за всички, изглежда не се споделя от мениджмънта на системния оператор на българската газопреносна система.   При все това, вероятността неруски газ да се появи на границата ни с Турция и Гърция е значителна и непосредствена. Азерски, иракски, ирански, израелски, египетски, кипърски, катарски, американски и всеки друг алтернативен газ, който може да навлезе в България, не само че конкурира Газпром, но може да помогне

  Quod licet Jovi, non licet bovi.   Газовият хъб „Балкан“ се превърна в синоним и в много отношения и заместител на енергийнатa политика в България в сферата на природния газ. За да не спекулираме относно различните версии на проекта, ще се спрем на изложената от националния ТСО – Булгартрансгаз, официална версия за проекта, оценен на повече от 2 милиарда долара.   Въпреки че може и да не е последната редакция, тъй като не включва всички развития около Турския поток – проектната схема е добра база за анализ, от която могат да се изведат както достойнствата, така и слабите места на концепцията и на нейното изпълнение.     Ключовият въпрос е – към какво се стреми България?   Да започнем с това, че енергийната политика на дадена страна не може

  Газпром отново извади от нафталина своя проект за заобикаляне на Украйна със собствена, руска версия за „Южен газов коридор“. На 4 май морският плавателен съд, използван в строителство на подводна инфраструктура „Audacia“, управляван от Allseas Group, достигна Анапа на руския бряг на Черно море. Десет дни по-късно друг плавателен съд на Allseas, най-големият в света за полагане на тръби Pioneering Spirit, също така достигна Черно море през Босфора, за да се присъедини към операцията.   През април 2014 г. Allseas сключи договор с Газпром за изграждането на втория лъч от проекта за газопровода „Южен поток“, след като италианската компания Saipem получи договор за първия лъч. След неуспеха на идеята за „Южен поток“, Газпром отмени договора със Saipem, но поиска от Allseas да замени италианците в изграждането на началния лъч

Веднага след ратификацията на междуправителственото споразумение между Русия и Турция относно реализацията на проекта Турски поток, вниманието бе насочено към хипотезите за реализация на руски газ по европейския Южен газов коридор. Акцентът е поставен върху действията на турските и европейските енергийни компании, които се очаква да партнират на Газпром при реализацията на излишъка от газови потоци, които могат да се появят на границата на Турция с Европейския съюз – Гърция и България.   Използването на проекти, определени от Европейската комисията като стратегически и приоритетни, като ТАП, което даде основание за изключването им от действията на Третия енергиен пакет, още от този момент създава напрежението между акционерите в инфраструктурата в Турция и в Гърция от една страна, Русия и Газпром и неговите европейски съюзници от друга и Европейската комисия от трета.