Последните пикове в цените на електроенергията през последните два месеца изглеждат навременни, за да се „потвърдят“ необходимите равнища за цените на електрическата енергия във финансовия модел на АЕЦ „Белене“. Тези дни цените всичко се върна към нормалното си състояние, но идеята за по-високи цени на електроенергията, достатъчни за изпълнение на прогнозите за приходите за ядрена централа, придоби плът – при това през сигнал от привидно свободен пазар на електроенергия.   Има много общо между моделите за процедиране при АЕЦ „Белене“ и Балканския газов хъб. Повечето от дейностите номинално се случват в рамките на привидно открита – формална тръжна процедура, като ритуалите се съблюдават, а крайният продукт, в същност, е договорен предварително. Няма истинска конкуренция, няма пазарно взаимодействие, никакъв реален обществен контрол, просто и само политическа драматургия.   Обобщавайки основните

За съжаление този текст не е достъпен на български, моля преминете към английската версия на сайта.

  Рязкото съкращаване на тарифите за пренос на природен газ през Украйна, което бе обявено в последните дни на 2018 година, е важно събитие, което за съжаление остана встрани от вниманието на централните медии.   Намаление на тарифи с почти 50% или два пъти, не е просто корекция на цена, а послание, което трябва да бъде разчетено.   Ето някои ъгъла на анализ.   Първата предполагаема „жертва“ на тази новина, ще бъде прогнозата за приходите от тарифи в бизнес плана на проектите за заобикаляне на Украйна. Бизнес логиката никога не е била водеща, но този път ще „увисне“ с още по-страшна сила, ако се понижат очакванията за финансови постъпления до конкурентни равнища на украинските тарифи. Икономическият бе основния аргумент, който Меркел и Путин използваха за да убедят свои и чужди,

  Измененията в енергийната стратегия изискват нов поглед към рисковете и възможностите, свързани с променящата се динамика на потоците на природен газ в региона, с появата на надеждни и съществени алтернативи на руския газ. Номиналната концепция за мрежовите оператори – неутралност и равна дистанция – изглежда все по-проблематична, доколкото предлаганите от оператора капацитети идва с дългосрочни договори за транзит. Идеята, че българския ТСО следва да третира текущия си клиент по същия начин, както и новите потенциални играчи, пропуска да отчете основната характеристика на нелиберализираните пазари на газ – новите участници са далеч от възможностите на лидера в пол позиция, особено когато държи 94% от доставките и 100% от капацитета за транзит. Ако ситуацията остане непроменена, тази позиция на оператора на българската преносна и транзитна мрежа ще се тълкува като скрита

  Спекулативните интерпретации за тайния характер на пътуването на топ мениджърите на „Газекспорт“ в София миналия петък, без съмнение, се дължат на пълната липса на факти и подробности. Това е неизбежна последица, тъй като човек сравнява медийната екзалтация около посещенията на топ мениджърите в Газпром у нас преди.   Решението да се пазят в тайна срещите с „Булгартрансгаз“ отразява съдържанието и обхвата на разискваните теми. Класиката в жанра е, че „тайнствеността“ е взаимно изгодна и договорена – двете страни са се съгласили да запазят разговорите извън публичното внимание. Газпром и Булгартрансгаз като домакини нямат интерес да разкриват подробности, тъй като преговорите обхващат най-чувствителната тема – продължението на Турски поток през България.   Две събития помрачиха обичайно приповдигната атмосфера, при която нашенски политици и мениджъри се надпреварват да се хвалят за

  Тази есен ще реши съдбата на два ключови проекта в стратегията на руските енергийни „потоци“ – вторите линии на Северния и Турския поток. Дамоклевият меч е надвиснал над двата проекта, като във всеки един момент правителството на САЩ може да наложи санкции, които незабавно ще ги спрат.   Макар че такъв сценарий е вероятен, той в никакъв случай не е сигурен.   Президентът Тръмп остана преднамерено пестелив по темата санкции по време на неотдавнашната си пресконференция в Белия дом с полския президент Дуда.   Американският министър на енергетиката Рик Пери неотдавна посети Москва и обсъди възможностите за санкции с руския си колега като увод към по-положителен пакет от теми. Както Северният, така и Турският поток са достигнали решаващ етап, на който отчаяно се нуждаят от разрешения.   Единственото конкретно

  Ежедневникът Ведомoсти публикува статия за развитията около Турски поток, цитирайки външният министър Лавров за нуждата от гаранции за реализацията на втора тръба на Турски поток, но не от страните в региона, а пряко от Брюксел. Това издава нервност в Кремъл, която е логична на фона на напредъка в изграждането на проекта. Това изказване е много показателно за промяната във възприятията за това, което Москва и нейния основен енергиен играч – Газпром – могат да си позволят тези дни, като несъобразяване с пазарните реалности в преследване на геополитически цели. Руският газов монопол призна през юни, че не е в състояние да осигури проектно финансиране нито от Русия, нито от чужбина. Новите санкции оставиха Газпром без избор освен да бръкне в собствения си джоб – програмата за капиталови разходи за 2017 година. Банките

  Преливният системен ефект   Поради близостта си България естествено отразява автократичните повеи от Русия в своята вътрешна политика, включително и при опитите да се копира държавната олигархия. За разлика от Русия обаче, българската версия не може да бъде захранена от природни ресурси – нефт, газ, ядрено гориво – и преразпределено богатство. Ресурсите на властта в България трябва преди това трябва да бъдат създадени чрез добавяне на стойност и ръст на БВП, чрез обложена с данъци икономическа дейност. От тук и ограничените възможности за преразпределение на по-трудно генерирано богатство, което прави българското копие на руския държавно-олигархичен модел по-силно и ярко зависим от грандкорупционни практики.   Брутният вътрешен продукт на Русия расте по време на почивни дни, тъй като нефтогазовата индустрия работи през прекъсване през цялата година. Българският БВП трябва да

  Новините от Анкара тези дни потвърждават появата на важен устойчив сегмент в стремежа на президента Ердоган към глобален статут, в който се заимстват цели глави от учебника на президента Путин за автократични лидери. При все това е трудно да се предвиди как точно турският президент ще съумее да се възползва от рецептите на царя в Кремъл, без да притежава неговите ресурси и безграничното търпение на неговото общество.   Русия отдавна се стреми да се възползва от всяко напрежение, от всяка пукнатина в НАТО и в отношенията между САЩ и Турция, като ангажира турския президент в различни схеми от геополитически размени или интриги.   Опитите на Владимир Путин да подкопае Запада продължават. Шансът да се „подпомогне“ Турция, като се отклони от талвега на НАТО и превърне в най-слабото звено в

  Необходимостта от поглед отвъд парадигмата на газовия хъб „Балкан“ само или предимно с руски газ изглежда неотменима когато говорим за хъб в широкия смисъл на понятието.   Милиардите кубически метри природен газ от неруски източници си заслужaват анализа, както по отношение на потоците, които могат да постъпят от север, така и предимно от юг – от Южния Газов Коридор.   Но това, което изглежда логично за всички, изглежда не се споделя от мениджмънта на системния оператор на българската газопреносна система.   При все това, вероятността неруски газ да се появи на границата ни с Турция и Гърция е значителна и непосредствена. Азерски, иракски, ирански, израелски, египетски, кипърски, катарски, американски и всеки друг алтернативен газ, който може да навлезе в България, не само че конкурира Газпром, но може да помогне