Новините от Анкара тези дни потвърждават появата на важен устойчив сегмент в стремежа на президента Ердоган към глобален статут, в който се заимстват цели глави от учебника на президента Путин за автократични лидери. При все това е трудно да се предвиди как точно турският президент ще съумее да се възползва от рецептите на царя в Кремъл, без да притежава неговите ресурси и безграничното търпение на неговото общество.   Русия отдавна се стреми да се възползва от всяко напрежение, от всяка пукнатина в НАТО и в отношенията между САЩ и Турция, като ангажира турския президент в различни схеми от геополитически размени или интриги.   Опитите на Владимир Путин да подкопае Запада продължават. Шансът да се „подпомогне“ Турция, като се отклони от талвега на НАТО и превърне в най-слабото звено в

  Необходимостта от поглед отвъд парадигмата на газовия хъб „Балкан“ само или предимно с руски газ изглежда неотменима когато говорим за хъб в широкия смисъл на понятието.   Милиардите кубически метри природен газ от неруски източници си заслужaват анализа, както по отношение на потоците, които могат да постъпят от север, така и предимно от юг – от Южния Газов Коридор.   Но това, което изглежда логично за всички, изглежда не се споделя от мениджмънта на системния оператор на българската газопреносна система.   При все това, вероятността неруски газ да се появи на границата ни с Турция и Гърция е значителна и непосредствена. Азерски, иракски, ирански, израелски, египетски, кипърски, катарски, американски и всеки друг алтернативен газ, който може да навлезе в България, не само че конкурира Газпром, но може да помогне

  Quod licet Jovi, non licet bovi.   Газовият хъб „Балкан“ се превърна в синоним и в много отношения и заместител на енергийнатa политика в България в сферата на природния газ. За да не спекулираме относно различните версии на проекта, ще се спрем на изложената от националния ТСО – Булгартрансгаз, официална версия за проекта, оценен на повече от 2 милиарда долара.   Въпреки че може и да не е последната редакция, тъй като не включва всички развития около Турския поток – проектната схема е добра база за анализ, от която могат да се изведат както достойнствата, така и слабите места на концепцията и на нейното изпълнение.     Ключовият въпрос е – към какво се стреми България?   Да започнем с това, че енергийната политика на дадена страна не може

  Газпром отново извади от нафталина своя проект за заобикаляне на Украйна със собствена, руска версия за „Южен газов коридор“. На 4 май морският плавателен съд, използван в строителство на подводна инфраструктура „Audacia“, управляван от Allseas Group, достигна Анапа на руския бряг на Черно море. Десет дни по-късно друг плавателен съд на Allseas, най-големият в света за полагане на тръби Pioneering Spirit, също така достигна Черно море през Босфора, за да се присъедини към операцията.   През април 2014 г. Allseas сключи договор с Газпром за изграждането на втория лъч от проекта за газопровода „Южен поток“, след като италианската компания Saipem получи договор за първия лъч. След неуспеха на идеята за „Южен поток“, Газпром отмени договора със Saipem, но поиска от Allseas да замени италианците в изграждането на началния лъч

Веднага след ратификацията на междуправителственото споразумение между Русия и Турция относно реализацията на проекта Турски поток, вниманието бе насочено към хипотезите за реализация на руски газ по европейския Южен газов коридор. Акцентът е поставен върху действията на турските и европейските енергийни компании, които се очаква да партнират на Газпром при реализацията на излишъка от газови потоци, които могат да се появят на границата на Турция с Европейския съюз – Гърция и България.   Използването на проекти, определени от Европейската комисията като стратегически и приоритетни, като ТАП, което даде основание за изключването им от действията на Третия енергиен пакет, още от този момент създава напрежението между акционерите в инфраструктурата в Турция и в Гърция от една страна, Русия и Газпром и неговите европейски съюзници от друга и Европейската комисия от трета.

  След визитата на президента Путин в Турция и поредица от медийни прояви, включително съвместни с президента Ердоган, стана ясно, че Русия все пак е решила да се опита да изиграе поредната покер партия с Турция в усилията да продаде своя газ в Европа, като заобиколи директивите на ЕС и Украйна. Макар и схемата да е позната, в решението да се реализира проекта Турски поток и газовите маневри в Истанбул, има нещо ново. Всичко си остава намерения, планове, най-вече словесни потоци, но си струва да се отбележат новите моменти.   Русия промени няколко елемента в позицията си.   Първо, вместо да разчита на Гърция и на газов хъб на гръцка територия, тя се съгласи основната игра с природния газ спрямо ЕС да реализира чрез Турция, включително като разположи всички ключови

  Дали това е красива мечта? Русия и Гърция ще започнат изграждане на гръцко разширение на газопровода Турски поток преди края на годината като завършват работата през 2019 г. Това може да е вярно, ако хората повярват в подписания Меморандум през юни от енергийните министри на двете страни. Решението изтлежда съвсем просто, ако се докаже, че отговаря на условията за изпълнение съгласно строгите антимонополни правила на Третия енергиен пакет, който изисква трансграничната инфраструктура в рамките на ЕС  да бъде независима от доставчиците на газ. Газпром нито ще притежава собствен, нито работи по бъдещия газопровод.   Министрите обещаха да съдействат за подготовката на съвместно предприятие (50-50) на руски и гръцки инвестиционни банки, с първоначално руско финансиране, за подготовка на предпроектното проучване и проектирането на „Южен Европейски газопровод“ – гръцката част на

  След решението на полския регулатор, който в прав текст каза на европейските компании, участващи в компанията Северен поток-2 – Шел, ОМВ, Енджи, Юнипер и Винтерсхал: или дъщерните им дружества участват в изграждането на газопровода или се прощават с бизнеса си в Полша.   Проблемът не е толкова в значимостта на полския пазар в портфейла на тези компании, а в казуса и прецедента на активиран регулатор по чувствителна тема, който може да ги постави във фокуса на подобни разследвания в много други страни и в хипотезата „топката да се вдигне“ до равнище Европейскa комисия. Полският регулатор UOKiK има железен аргумент – ако се построи Северен поток-2 – доминантната роля на Газпром на европейския пазар ще нарасне извън всякакъв разумен предел. Над 80% от газовия износ на Русия ще се концентрира

  Диверсификацията на маршрути и потоци на природния газ в Югоизточна Европа отдавна бе смятана за невъзможна мисия. Газпром е безспорен монополен играч, който до този момент успешно осуети всички подкрепяни от ЕС и САЩ опити да се вкарат конкуренти при доставките и трасетата. Най-видимият успех на Русия в тази насока бе краха на проекта Набуко. Алтернативните доставки на газ към пазара на Централна и Източна Европа от Югоизточна Европа и обратно, включително и към Украйна, изобщо не бяха в плановете. До тази година.   Бавно развиващи се събития през последните години доведоха до промяна в играта, след премахването на критични бариери пред пълната интеграция на газопреносните системи на Гърция, България, Румъния и Украйна. В разстояние само на няколко седмици през юни и юли т.г., респективните национални ТСО подписаха междусистемни

Наскоро висшето ръководство на Газпром заяви, че „Газпром може незабавно да размрази Южен поток“ (tass.ru), след по-ранни коментари на Путин, че „Южен поток определено не е отменен“ (reuters.com), в противовес на предишни изявления, че проектът е „затворен завинаги“. Въпреки последното затопляне на отношенията между Русия и Турция, Южен поток очевидно все още е предпочитан вариант за Газпром, в сравнение с Турски поток, който също се появява, за да бъде погребан, поне за известно време – чрез изграждане на тръбопровод, директно достигащ територията на ЕС, Москва ще избягва проблемния посредник, какъвто Турция винаги е била (фактор, който по същество миналата есен свали от преговорите проекта Турски поток още преди да възникне конфликта между Москва и Анкара). Новите декларации за Южен поток бяха придружени от многократни уверения от някои от западнобалканските страни, че