Прочетено:9375
Photo: instagram.com/rterdogan/

  Статията беше публикувана за пръв път в americanthinker.com на 26/06/2018.   Най-интересното досега относно вчерашните избори в Турция са безкрайните спекулации от страна на леви и десни коментатори за това какво щеше се случи, ако Ердоган беше загубил. Тези леко невежи, макар и многобройни „проповедници”, нямащи ясна представа какво точно се случва, забравиха да си зададат един прост въпрос: кога за последен път ислямски диктатор, имащ пълен контрол над държавния апарат е изгубил избори? Безсмислени по своя характер, тези празни разсъждения не ни казват нищо специално за Турция, но говорят много за провала или нежеланието на Запада (и особено на Европа) да разбере какво е бил и представлява сега Ердоган. В най-скоро време на НАТО и Запада ще им се наложи неизбежно да платят  тежките последствия от това неразбиране.   Междувременно

Прочетено:6796
gazoprovod

  Руското правителство трудно може да препятства алтернативните доставки по Южния газов коридор, да не говорим че списъкът с конкуренти бързо расте с новите газови находища в офшорни зони на Каспийско море (Абшерон и Шах Дениз 3), Туркменистан (суапови сделки през Иран с Азърбайджан), Иран, Ирак и Източното Средиземноморие. За ЕС и всички големи играчи няма съмнение относно реалистичността на алтернативните маршрути за износ на газ през Гърция и България към ЕС. Кошмарите на Газпром тепърва ще се задълбочават след осъзнаването, че нарастващите производствени и транспортни разходи на компанията в Русия не оставят много място за конкуренция чрез по-ниски цени.   За да блокира развитието и износа на каспийски газ, включително от Туркменистан през транскаспийския газопровод, Москва реши да премести военна си каспийска флотилия от Астрахан в Каспийск, въпреки че

Прочетено:11832
Source: icgb.eu

  Малко след като президентът Алиев откри първата фаза на Южния газов коридор и излезе новината за пускане в експлоатация на газопровода TANAP на 12 юни т.г., Русия форсира своята политическата и военна машина, за да ограничи неблагоприятните последствия и блокира конкуренцията при доставки на природен газ след Турция – в Гърция и България. Подписаният протокол между турското правителство и „Газпром“ за наземната част от Турския поток съвпадна като дата с деня на новините от Азербайджан. Привидно действията на Москва изглеждат като легитимна защита на пазарни позиции в нейна сфера на влияние, особено след загубата на дялове на диверсифицирания пазар на Турция и Гърция, където Газпром държи дял между 50-60% от вноса.   Когато перископът се придвижва към България – нещата са съвсем различни – пълен и устойчив монопол. И

Прочетено:12097
nato

  Външнополитическото поведение на Република България по най-актуалните проблеми на Европа и света можем да обобщим с една дума: неустановеност. От една страна София сигнализира към евроатлантическата общност, че е с Брюксел и Вашингтон срещу Турция и Русия, от друга страна обаче кокетира къде по-малко, къде повече открито с Москва и Анкара. Чрез това лицемерно поведение българската държава явно цели да си обезпечи спокойствие по всички интернационални фронтове, между които страната ни е притисната – не само геополитически. Плод на разногласията между коалиционните партньори, подобна еквилибристика си има обаче своя цена. В конкретния случай тази цена може да се окаже неочаквана за управляващата тройна коалиция. Вместо да стане приятел на всички, България рискува да настрои всички срещу себе си. Единствено средство срещу тази нарастваща опасност е изясняване на националната ни

Прочетено:1605
putin-erdogan

  Обстановката в Сирия става все по-неясна, а предстоящите събития – все по-непредсказуеми. Допълнено от неучастието на Запада, участието на Русия в тези събития не вещае нищо добро. Русия има какво да губи на сирийска земя – следователно има и какво да брани. Става дума не само и дори не толкова за огромната ѝ военна база, колкото за по-далечни, за стратегически интереси и цели. Краят на режима на Асад предполага край и на руското влияние в региона – каквато и да е новата власт в Дамаск, след изстъпленията на руската армия тя едва ли ще бъде проруски настроена. За Кремъл единственият печеливш ход е запазването и укрепването на днешния режим. Тази задача изглежда непосилна за Москва – въпреки физическото ѝ военно присъствие в бойните действия. Неотдавнашния разгром на елитните руски

Прочетено:2463

Статията беше публикувана за пръв път в americanthinker.com на 23/10/2017.   Макар че Западна Европа и Вашингтон не желаят да признаят този злощастен факт, но под управлението на Реджеп Тайип Ердоган, Турция отдавна се е отказала от претенциите си да бъде демократична държава и открито следва политики в ущърб на демокрацията, върховенството на закона и западните критерии за сигурност. Накратко, Турция се превърна в ислямистка диктатура, която е толкова застрашителна за западните интереси, колкото и Иран, с тази разлика, че Западът я е оставил да поддържа шарадата, че все още е член на НАТО и западната общност на народите. Това е твърде опасна шарада, която неизбежно ще ни преследва, като бумеранг, защото реалността е, че ислямистът Ердоган има амбиции, които отиват отвъд Турция и дори Близкия изток. Известен с възхищението си от

Прочетено:4155
ERDOGAN

  Новините от Анкара тези дни потвърждават появата на важен устойчив сегмент в стремежа на президента Ердоган към глобален статут, в който се заимстват цели глави от учебника на президента Путин за автократични лидери. При все това е трудно да се предвиди как точно турският президент ще съумее да се възползва от рецептите на царя в Кремъл, без да притежава неговите ресурси и безграничното търпение на неговото общество.   Русия отдавна се стреми да се възползва от всяко напрежение, от всяка пукнатина в НАТО и в отношенията между САЩ и Турция, като ангажира турския президент в различни схеми от геополитически размени или интриги.   Опитите на Владимир Путин да подкопае Запада продължават. Шансът да се „подпомогне“ Турция, като се отклони от талвега на НАТО и превърне в най-слабото звено в

Прочетено:4411
Smyrna-massacre-refugees-1922_1

  Има исторически събития, които са точно това – смътни спомени за събития от миналото, които представляват интерес предимно за професионалните историци. Има и други, важни събития, които оформят съзнанието на нацията за поколения напред, за добро или зло. Едно такова събитие за гърците е клането в Смирна преди близо 100 години, в края на Първата световна война. Точно навреме, за да ни напомни за тази трагедия, на книжния пазар излиза новата книга на германския историк Хайнц А. Рихтер, съдържаща рядко безпристрастен поглед към едно от събитията, които оцветяват гръцката национална идентичност така, както малко други[1]. Това напомняне с историческо значение не е самотно, защото точно сега ислямисткият диктатор на Турция, Ердоган и обслужващата го ислямистка преса все по-открито оспорват легитимността на Лозанския договор, с който са определени сегашните граници

Прочетено:3267
1.1

  Едно от най-големите предизвикателства, пред което сме изправени, е да уловим тенденции и да се възползваме от промяната в бързо еволюиращ свят.   Само преди десетина година, лидерите на страните от Южна и Югоизточна Европа вярваха, че измъкването от зависимостта им от Газпром означава свързаност с новите газови открития в Каспийско море. Втората фаза на находището Шах Дениз – 2, се смяташе за Свещения Граал на енергийната независимост на страните от ЮИЕ – вяра, която доведе до старта на стратегическия проект за Южен Газов Коридор, разработката на втората фаза от проекта Шах Дениз и строителството на скъпоструваща преносна инфраструктура, всичко на стойност над 45 милиарда долара. В оригиналния проект тези инвестиции трябваше да бъда възстановени от продажбата на природен газ на девет компании от Европейския съюз.   Голямото разстояние

Прочетено:2087
pipes

Статията беше публикувана за пръв път в danielpipes.org на 18/07/2017.   През февруари т.г. посланикът на Турция в Израел каза на автора на настоящата статия да стои далече от страната му. Той поне го направи дипломатично, за разлика от посланика на Турция в България, който през юни се отнесе към мене по изключително груб и недипломатичен начин.   Поводът бе изнесената от мене лекция в София на събитие на мозъчния тръст „Център за изследвания на Балканския и Черноморския регион“ на тема „Опасен ли е Ердоган?“ След като споменах моето отношение и привързаност към Турция, обясних, че неспособността на авторитарния президент Реджеп Тайип Ердоган да съвмести три конкуриращи се за него приоритета – исляма, Турция и Ердоган – и произтичащите от това противоречия, вероятно ще обрекат неговия режим на неуспех. До края