Прочетено:1107
Kiev

  Преди две седмици от Вселенската патриаршия излезе информация, че Негово Всесветейшество Вартоломей е получил покана от руския патриарх Кирил за чествания по случай 1030-годишнината от кръщението на Русия, организирани от РПЦ в Москва. Вселенската патриаршия е отговорила, че в Москва нямат основание да празнуват такава годишнина, доколкото тя се отнася до приемането на християнството на държавно ниво от Киевска Рус, а не на Московското княжество. Така че представители на Патриаршията ще участват на празниците в края на юли в Киев.   Тази лаконична информация едва ли е направила впечатление на много хора в България, нo тя съдържа в себе си сърцевината на спора за независимостта на църквата в Киев. Руската теза е ясна на българската публика, а и като цяло на западното благодарение на повече от два века промоцирана

This entry was posted in Регионът and tagged , , by Светослав Риболов.

За Светослав Риболов

Доц. д-р Светослав Риболов преподава Раннохристиянска литература (патристика) и Юдейска елинистическа литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Публикувал е четири книги и множество статии в научната си област. Учил е Класическа филология и Теология в Софийския и в Солунския университет. Специализирал е в Тринити колидж в Дъблин и в Източноцърковен институт в Регенсбург; изучавал е отношенията църква-държава в САЩ в Университета на Калифорния, Санта Барбара. Главен редактор е на Forum Theologicum Sardicense и член на издателския борд на International Journal of Orthodox Theology в Бамберг. Участник е в няколко международни академични асоциации, а от 2017 г. е директор на Институт за изследване на религиозната свобода.
Прочетено:1205
Kirill,_Putin,_Savvin,_Shvets,_Berezovsky_and_Shukalo1

  Преди месец, когато излезе на преден план аналогията между казуса с Православната църква в Скопие и тази в Киев, и също – благосклонното отношение Вселенския патриарх Вартоломей към тяхната автокефалия, се чуха гласове и то не непременно подкрепящи руската пропаганда по този въпрос, че едва ли не Вселенският патриарх си позволявал твърде много и какво всъщност било правото му да дава автокефалия на тези църкви. Тук ще се опитам да обясня защо двете църкви се обърнаха точно към него и какви ще са най-вероятните разрешения на казусите.   В православния свят Константинополският патриарх е пръв по чест епископ, натоварен с арбитражни функции, които се оказват особено важни за единството на Православието в съвременния свят, отличаващ се с плуралистично съжителстване на различни религиозни общности в едни и същи пространства. Установяването

Прочетено:5125
Юрий Исаков Патриарх Неофит

  На кого служи Българската православна църква – на православните християни в България или на чужди геополитически интереси? Този въпрос отново излиза на преден план след действията на Светия Синод на БПЦ през последните месеци. Чрез своето ръководство БПЦ заема неприемлива позиция в един регионален политически конфликт.   На 13 юни в официално писмо на Патриарх Неофит до Президента на Украйна Порошенко се иска да не бъдат гласувани от украинския парламент внесени законопроектни, отнасящи се до въвеждане на общи държавни изисквания към вероизповеданията в страната („Писмо до Негово Превъзходителство г-н Петро Порошенко, президент на Украйна“, 13 юни 2017 г.). Тези изисквания целят да гарантират невъзможността религията да се използва за политически цели от чужди държави и по този начин да се застраши националната сигурност, суверенитета и териториалната цялост на страната.

This entry was posted in България and tagged , , , , , , by Atanas Slavov.

За Atanas Slavov

Атанас Славов е юрист - конституционалист, преподавател по публичноправни науки в катедра „Публична администрация“ на СУ„Св. Климент Охридски”. От 2016 г. е доктор по право на Университета на Глазгоу (православна политическа теология и демократична консолидация) и доктор по конституционно право на СУ (2009). Специализирал е в различни американски и европейски академични институции. Неговите изследователски интереси и публикации са насочени към конституционното право и теория, пряката демокрация и гражданското участие, политическата теология, правото и религията. Съветник по конституционни въпроси на министъра на правосъдието (2014-2015), съветник по законодателни въпроси в Министерския съвет на вицепремиера и министър на вътрешните работи (2016), конституционен експерт в Съвета по законодателството на Министерство на правосъдието (2012-2014), правен съветник в неправителствения сектор. Автор на монографиите „Гражданското участие в конституционната демокрация“ (2017) и „Върховенството на конституцията. Същност и гаранции“ (2010). Член на Управителния съвет на Атлантическия съвет на България, последователно член на Управителния съвет и на Настоятелството на Института за пряка демокрация, член на Българската асоциация по политически науки и други неправителствени организации.