Прочетено:4898
xenophobia

Статията беше публикувана за пръв път в americanthinker.com на 21/07/2019     Две събития се случиха през миналата седмица – едното, обширно отразено в европейските и световни медии, а другото почти без отзвук, но и двете ще имат дълготрайни, а що се отнася до второто събитие, също и дълбоки последици за бъдещите поколения. Първото събитие, разбира се, беше свързано с избора на Урсула фон дер Лайен за нов председател на Европейската комисия, а второто – публикуването на проучване, което показва, че германците все повече губят мнозинството си от лицата с мигрантски произход.   Проучването, естествено, беше много по-важно от историческа гледна точка за бъдещето на Европа, но очевидно не получи необходимата публичност. Вместо това, то премина почти незабелязано и потъна в забвение, изтласкано от данданията около избора на фон дер Лайен. Тези

Прочетено:5419
germany-france

  Дълго време истинската власт в Европейския съюз, макар и скрита зад високопарни думи като „повече Европа“, „солидарност“ и по-малко суверенитет за простосмъртните народи (т.е., Източна Европа), гласуваше като мнозинство, а не единодушно. Всичко това се основаваше на презумпцията за френско-германско споразумение по ключовите въпроси на Съюза, което по-често се градеше върху привидно, а не върху истинско единодушие в гледните точки на двете големи сили в континентална Европа. Сякаш за да разсеят собствените си съмнения и тези на евроскептиците по този въпрос, в началото на 2019 г. Германия и Франция пристъпиха към подписването на договора от Аахен. Договорът утвърждава модел на двустранно господство над Европа, който едва ли ще получи доброволна подкрепа от останалите държави-членки. Този въпрос добива все по-голяма важност, защото Борис Джонсън, заклет противник на оставането на Обединеното

Прочетено:13914
Photo: president.bg

  Срещата в Катовице е само първата от много срещи по климатичните промени, на които светът ще трябва да приеме, че амбициите да регулира климата, трябва да се вместят в рамките на възможното, справедливото и споделеното.   Парижките споразумения остават непостижима цел, ако се съди по данните и тенденциите за въглеродните емисии през последните години. САЩ, и без да са част от Парижските споразумения по климата, продължават да намаляват емисиите си. ЕС също съкращава въглеродния си отпечатък, но усилията от двете страни на Атлантика изглеждат обречени. В последна сметка ЕС и САЩ формират под 35% от глобалното равнище на емисии, като процентите падат, а способността им да наложат своята визия върху останалия свят, още по-малко да финансират екосъобразни ограничения върху икономическото им развитие в глобален мащаб е нищожна. Този екстензивен,

Прочетено:3137
new1

  „Който не познава Сибир, не познава СССР!” реклама на „Интурист”   Винаги съм считал, че национализмът е деструктивна сила. Дори когато е умерен, национализмът съдържа потенциала да се радикализира спонтанно и неконтролируемо и го е правил неведнъж – както исторически, така и в ново време. Неговата деструктивност блесна особено през последните двайсетина години, когато интеграционните тенденции на Стария континент набраха скорост. Макар и отживелица, национализмът е фактор и в настоящето – ако не беше така, щяхме да го наричаме не фактор, а фантом. Няма що: и отживелиците формират облика на епохата – човек е така устроен, че е склонен да търси убежище от актуалните премеждия не само в копнежите за бъдещето, а и в дебрите на миналото. Доколкото са човешко дело и човешко творение, така са устроени и държавите.

Прочетено:1994
new1

За съжаление този текст не е достъпен на български, моля преминете към английската версия на сайта.