Прочетено:3472
neofit_stefan

  На 1 август 2017 г. сред официални церемонии и тържествени декларации правителствата на България и Македония подписаха Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете държави. Българската общественост приветства този договор като отварящ нова страница в отношенията между двете страни. Една от най-важните за двустранните отношения клаузи е, че България ще споделя опит, ще подкрепя и подпомага присъединяването на Македония към Европейския съюз и НАТО.  Договорът обаче все още не е ратифициран от парламентите и не е влязъл в сила.   Задаването на този актуален политически контекст е важно за разбирането в цялост на политическите аспекти на проблема с каноничното признаване на Македонската православна църква (МПЦ). Първоначално обявената през 1959 г. църковна автономия на МПЦ – в рамките на и призната от Сръбската православна църква (СПЦ) – е политически

This entry was posted in България, Регионът and tagged , , , , , , by Atanas Slavov.

За Atanas Slavov

Атанас Славов е юрист - конституционалист, преподавател по публичноправни науки в катедра „Публична администрация“ на СУ„Св. Климент Охридски”. От 2016 г. е доктор по право на Университета на Глазгоу (православна политическа теология и демократична консолидация) и доктор по конституционно право на СУ (2009). Специализирал е в различни американски и европейски академични институции. Неговите изследователски интереси и публикации са насочени към конституционното право и теория, пряката демокрация и гражданското участие, политическата теология, правото и религията. Съветник по конституционни въпроси на министъра на правосъдието (2014-2015), съветник по законодателни въпроси в Министерския съвет на вицепремиера и министър на вътрешните работи (2016), конституционен експерт в Съвета по законодателството на Министерство на правосъдието (2012-2014), правен съветник в неправителствения сектор. Автор на монографиите „Гражданското участие в конституционната демокрация“ (2017) и „Върховенството на конституцията. Същност и гаранции“ (2010). Член на Управителния съвет на Атлантическия съвет на България, последователно член на Управителния съвет и на Настоятелството на Института за пряка демокрация, член на Българската асоциация по политически науки и други неправителствени организации.
Прочетено:6454
gvardeici bg

Изразените в този материал позиции ангажират единствено и само автора и не следва да се тълкуват като представляващи официалната политика или позицията на Министерството на отбраната на Република България или на българското правителство.   Хибридна война не се обявява. Вместо това тя се води. Това е същността на стратегията на днешните фактори, независимо дали са държави или недържавни субекти, при водената от тях хибридна война. Атакуваните държави твърде често са неспособни да разберат какво точно се случа на практика, докато не е станало прекалено късно.   След края на Студената война Русия следва преднамерена и планирана политика да запази достатъчно влияние в България, за да може да има контрол върху вземането на национални решения. Тя постига тази своя цел предимно посредством икономически инструменти, както и чрез активното използване на унаследена

Прочетено:1392
Снимка: aig-humanus.blogspot.bg

  Настъпателният марш на неокомунизма през институциите набира сили. Както му е редът, той е придружен неотлъчно от едно агресивно русофилство. Русофилство народно и общонародно, в което няма и искрица здрав разум, и което тъкмо поради това не успяха да разклатят нито имперските амбиции на монархическа Русия към отечеството, нито конспиративната дейност на болшевиките в междувоенния и военния период, нито последвалата окупация от червената армия и превръщането на страната ни от независима държава в неофициална съветска република. Въпреки всички национални крушения и скъпо платените, кървави исторически уроци, русофилството и днес владее народното съзнание. А доколкото като вчерашна и днешна Русия е ксенофобска държава, противопоставена и на Европа, и на целия външен свят, русофилство в случая значи и еврофобия, и антиамериканизъм. Бихме могли дори да кажем, че русофилството, еврофобията и антиамериканизмът

Прочетено:2614
DPRK-ICBM_1

  Прочетете оригиналния анализ на Майкъл Елеман на сайта на IISS, където той дава убедителни аргументи в полза на твърдението, че качествения скок в обхвата на ракетите на Северна Корея може да има само едно обяснение – тя е „придобила висококачествени двигатели с течно гориво (LPE) от действащи извън закона мрежи в Русия и Украйна”. В този ред – Русия и тогава Украйна.   Повече от 70 процента от текста е посветен на историята на тайната подкрепа на Съветския съюз и на Русия по ново време, за амбициите на различните диктатори на Северна Корея да имат оръжия, с които да заплашват и рекетират не само Южна Корея, но и американските военни активи в района, Япония и накрая Северна Америка.   След това прочетете статията в Ню Йорк Таймс, озаглавена „

Прочетено:3351
putin-trump

  Въпреки цялата си мощ и способността да блокира движението на Тръмп към Русия, законодателната власт в САЩ няма изпълнителни правомощия. Тя трудно може да инициира или реализира някакво проактивно или превантивно действие, което да осигури тоталния периметър на САЩ и Запада за провеждане на независима политика срещу Русия. Основното внимание на Белия дом е да осигури оцеляването на Тръмп в аферата Русия Гейт, още повече, че ядрото на разследванията тепърва предстои. Фокусът – защитата на отделни членове на фамилията в хода на разследването, както и хаотичните кадрови промени в Белия дом, трудно могат да бъдат оценени като признак на сила за Белия дом. При всички случаи трудно могат да бъдат преценени като маркер за капацитет на американския президент да води и променя света.   Путин би могъл да спекулира

Прочетено:5325
epa04221840 (FILE) A file photo dated 28 January 2014 of President of Russia Vladimir Putin attending a news conference at the end of a EU Russia Summit at the European Council headquarters in Brussels, Belgium, where he was meeting with top European Union officials. European Union officials have been preparing three scenarios for economic sanctions against Russia, from low-intensity measures affecting items such as luxury goods, to a ban on oil and gas imports, according to a document seen by German news agency dpa. During recent weeks, the European Commission in consultation with member states, reportedly has been preparing a three-stage list of possible economic sanctions if Russia continues to destabilize its western neighbour Ukraine. The issue could come up again when EU leaders meet on 27 May 2014 to consider their response to the 25 May elections in Ukraine.  EPA/OLIVIER HOSLET

  Докато повечето наблюдатели се фокусираха върху проследяване на потенциала във видимата част на новия военен хардуер на Русия, включително като следяха всяко „задимено“ движение на  самолетоносача Адмирал Кузнецов, Кремъл успя да натрупа на пръв поглед изглеждащата хлабаво свързана, но внушителна и интегрирана сила за водене на кибер война, както у дома, така и на Запад. Той беше в състояние да проникне в политически партии и държавни институции, в ключова публична инфраструктура, бизнес, медии и центрове за обработка на данни – критично важни по време на избори и при формиране на мнения и политики.   Въпреки че значителна част от преките кибератаки са дело на базирани в Русия хакери, ядрото на психологическите операции – сайкоп-овете – въпреки че са замислени в Москва, се разгръщат в Канада, САЩ, Великобритания и ключови

Прочетено:4501
russia

  Само преди години, нареждането на звездите изглеждаше перфектно за плановете на господин Путин да подчини Запада, който регистрираше безспирни медийни „удари“ и последователни външнополитически успехи. Той се радваше на имиджа на силен и всемогъщ лидер, който умее да се възползва от съзнателно размитата разлика между собствената виртуална и реална сила, докато реализира предимството на оперативната изненада пред опонентите си.   Доминиращата представа, в даден момент, за него бе, че е в състояние да проникне в най-интимната политическа и социална тъкан на западните демокрации. Бежанската вълна в Европа послужи като катализатор на стресовата му политика – Европейският съюз се оказа на ръба да бъде овладян от хибридната многопластова машина за хибридна война на Кремъл.   Кампаниите за влияние на Путин осмиваха малцината отрезвяващи гласове на Запад, които предупреждаваха за последствията

Прочетено:7342
izbori

  Публикацията в Уол Стрийт Джърнъл за инструкциите, които са били връчени на лидера на БСП, не трябва да изненадва никой. Нескопосаните опити за игнориране на скандалните разкрития на вероятно най-влиятелния американски вестник и тоталното мълчание на институциите означават само едно – някой е хванат на местопрестъплението, а българските власти се страхуват да реагират. Най-вероятно, защото казусът е прекалено тежък и без последващо действие трудно президент и правителство ще съумеят да си запазят лицето. Като кажеш „а“ – обявиш публично за разкритията, трябва да преминеш и към „б“ – да изгониш някой за назидание от командированите експерти, явни и тайни агенти на чуждите служби, изпратени за да помогнат на проруските партии да спечелят.   Почетният пенсионер, генерал-лейтенанта от разведката Решетников, се видя принуден спешно да се намеси в коментарите в

Прочетено:2205
Moscow_protest

  „Калугин заспа и му се присъни сън, че клечи в храстите, а покрай храстите минава милиционер. Калугин се събуди, почеса се по устата и пак заспа и пак му се присъни сън, че минава покрай храстите, а в храстите се е притаил милиционер и клечи там. Калугин се събуди, подложи под главата си вестник, за да не лигави възглавницата, и пак заспа, и пак му се присъни сън, че клечи в храстите, а покрай храстите минава милиционер. (…) Калугин изкрещя и се замята в кревата, но вече не можеше да се събуди…” из „Сън” от Даниил Хармс, 22 август 1936     Кой казва, че писателите не са пророци? Не само фантастите, но и абсурдистите. Особено в Русия. Кошмарният сън на Калугин с милиционера, който не спира да дебне

Прочетено:5245
flag-am-rus

  Спекулациите около външната политика на избрания за президент на САЩ Доналд Тръмп нарастват от доста време, особено що се отнася до отношенията с Европейския съюз и Източна Европа. Повечето от тях произтичат от липса на разбиране на странната смесица от рационални и ирационални елементи в неговата популистка реторика и от липсата на проверка за съответствие с реалността, както по време на президентската кампaния, така и след като влезе в Овалния офис.   Част от нервността около въпроса, какво Тръмп ще направи след като се закълне като президент се базира на приеманията, че той желае преди всичко друго привилегировани отношения с Путинова Русия, заобикаляйки Европейския съюз, Източна Европа и Американския Конгрес. Това не е новост в историята на президентските надпревари в САЩ, където има само една награда – мястото в